Решение № 496 от 27.11.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Русе, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Катина Кавърова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20254500500745 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от С. И. П., чрез редовно упълномощения си процесуален представител, против решение № 1135/16.07.2025 г., постановено по гр. дело № 5282/2024 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е уважен предявеният против нея иск за сумата от 4500.00 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата от 5000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправилно стоматологично лечение през 2022 г., ведно със законната лихва върху двете суми считано от 07.11.2022 г. до окончателното им изплащане.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответницата е пасивно легитимирана по предявения иск. Твърди се, че процесното стоматологично лечение е извършвано, не от П. в качеството й на физическо лице, а от регистрираното лечебно заведение „АПИДДП д-р С.

П.“ ЕООД, поради което искът е бил насочен срещу ненадлежен ответник.

Излага се, че медицинска дейност може да се упражнява единствено от юридическо лице – лечебно заведение по смисъла на чл. 47 ЗЛЗ, а доказателствата по делото недвусмислено сочат, че лечението е извършено чрез търговското дружество. Въззивницата оспорва и извода на районния съд, че между страните е бил сключен договор за дентално лечение и че ищцата е заплатила сумата от 4500.00 лв. Поддържа, че представените бележки не отговарят на реквизитите на разписка, не съдържат издател, дата, основание за 1 плащане и подпис, поради което не доказват твърдяното плащане, още помалко към физическото лице П.. Поддържа се, че въпреки указанията ищцата не е доказала нито основанието, нито размера на заявените претенции. Правят се и оплаквания срещу извода на съда за некачествено извършване на стоматологичните дейности. Оспорва се и заключението на вещото лице като непълно, противоречиво и необосновано. В жалбата се сочи още, че съдът неправилно е приел за доказани неимуществените вреди, тъй като описаните от ищцата болки не са установени като пряка последица от действията на ответницата, а се дължат на други заболявания, включително нелекуван пародонтит. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, а предявените претенции – отхвърлени.

Въззиваемата страна Е. С., чрез редовно упълномощения си процесуален представител, оспорва основателността на жалбата с подробно изложени съображения в представения отговор по чл. 263 ГПК. Твърди, че вредите са причинени от действията на д-р С. П. като физическо лице – лекар по дентална медицина, тъй като именно тя лично е извършвала лечебните процедури, поддържа, че отговорността на денталния лекар се носи лично, дори при упражняване на дейност чрез юридическо лице. Посочва се, че между страните е бил налице устен договор, надлежно развален поради некачествено изпълнение, като извършените плащания са доказани с представените бележки, които не са били своевременно оспорени.

Въззиваемата изтъква, че експертизата установява негодно и неправилно проведено лечение, довело до болки и страдания. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено.

Третото лице-помагач „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД не е депозирало становище в срока за отговор на въззивната жалба. В откритото съдебно заседание заявява, че счита жалбата за основателна, а първоинстанционното решение – за неправилно и подлежащо на отмяна.

Русенският окръжен съд, като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Въззивният съд намира жалбата за допустима - подадена е от заинтересована от обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява, че през месец ноември 2022 г. въззиваемата Е. С. е ползвала услугите на въззивницата С. П., упражняваща професията „лекар по дентална медицина“ в частен стоматологичен кабинет в гр. Русе, с цел извършване на комплексно стоматологично лечение, включващо екстракция на няколко зъба и последващо протезиране чрез изработване на мостови конструкции. В хода на проведеното стоматологично лечение д-р П. е извадила пет зъба на С., след което и е поставила зъбни мостове. За извършените манипулации и 2 изработените конструкции ищцата е заплатила общо 4500.00 лв.

Непосредствено след поставянето на мостовете са се появили съществени оплаквания – силни болки в областта на горната и долната челюст, чувство на напрежение, затруднено затваряне на устата, невъзможност за нормално дъвчене и прием на твърда храна.

Установено е, че за проведеното лечение не е изготвяна и не е предоставяна изискуемата по закон медицинска документация за проведеното лечение.

По първоинстанционното дело е изготвена и приета съдебномедицинска дентална експертиза, основана на наличните медицински данни и извършен клиничен преглед на ищцата. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението като пълно, обективно и компетентно, тъй като е изготвено от вещо лице с необходимата специалност, съобразено е с наличните доказателства по делото и не бе опровергано по надлежния ред.

От заключението на експертизата се установява, че върху горна и долна челюст на ищцата са поставени обширни мостови конструкции, изработени върху недостатъчен брой и пародонтално увредени зъби. Това е довело до наличие на възпалителни процеси около множество зъби, оголване на корени, разкъсване на лигавица, възпаление на венците и силно намалена дъвкателна способност – едва 40% от нормалната. Експертът приема, че вследствие на неправилното ортопедично лечение ищцата е изпитвала и продължава да изпитва продължителни и значителни болки, свързани с дъвчене, възпаления и натиск върху малкото останали стабилни зъби. Налице са и многократни остри възпалителни състояния, наложили медикаментозно лечение. Според вещото лице съществуващите мостове не изпълняват функция и повече й вредят, поради което следва да бъдат свалени и подменени с подходящо ортопедично лечение. Установените увреждания и продължителният болков синдром обосновават търпените от ищцата значителни болки и страдания и трайно влошено качество на живот.

От показанията на разпитаната свидетелка РМ, която познава ищцата от години и живее в съседство с нея, се установява, че непосредствено след поставянето на мостовете ищцата е започнала да изпитва силни и продължителни болки, не е могла да се храни нормално, приемала е основно течна храна, отслабнала е значително и е използвала обезболяващи препарати ежедневно.

По делото са приети ръкописни бележки, носещи печата „АПИДДП д-р С. П.“, съдържащи отбелязвания „капаро – 1500.00 лв.“ и „3 х лв.“, както и рецепта без подпис на пациент, но със същия печат. Ответницата в първоинстанционното производство не е поискала проверка на истинността им по реда на чл. 193 ГПК, нито е ангажирала доказателства, от които да се установи, че тези документи не изхождат от нея. С оглед на това, бележките следва да се третират като частни документи, изходящи от въззивната страна, които по силата на чл. 180 и чл. 181 ГПК удостоверяват направеното в тях 3 изявление за заплатени парични суми. По делото не са представени фактури, касови бележки или договор, издадени от отделно юридическо лице, нито ответницата твърди, че сумите са заплатени на друг субект. При това положение съдът приема, че посочените в бележките суми от 1500.00 лв. и 3000.00 лв. представляват реално заплатено възнаграждение на физическото лице д-р С. П. за извършеното от нея стоматологично лечение на ищцата, като общият размер на платеното възнаграждение възлиза на 4500.00 лв.

Относно възражението на ответницата за липса на пасивна легитимация, съдът е приел, че ищцата е установила наличие на договорни отношения с ответницата в лично качество, като е заплатила сумата директно на нея, без доказателства средствата да са постъпили по сметка на юридическо лице.

Съдът е приел, че упражняването на професията чрез регистрирано дружество не изключва личната отговорност за вредите, причинени в рамките на лечебната дейност. В случая не е налице писмен договор между ищцата и търговското дружество, нито медицинска документация, от която да се установи, че договорното правоотношение е възникнало с „АПИДДП д-р С.

П.“ ЕООД.

С оглед събраните доказателства по делото безспорно се доказва, че всички медицински манипулации са извършени лично от д-р П. в качеството й на лекар по дентална медицина, като в това си качество тя е встъпвала в договорни отношения с въззиваемата страна. Установява се, че лично е получила заплатената от ищцата сума, за която липсват данни да е осчетоводена по сметки на дружеството. Представената застрахователна полица за „професионална отговорност на лекари и медицински персонал“, по която ответницата фигурира като застраховано физическо лице, допълнително потвърждава, че тя носи самостоятелна професионална отговорност спрямо пациентите си. В подкрепа на извода за нейната пряка професионална отговорност следва да се посочи и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Кодекса за професионална етика на стоматолозите, която изрично предвижда, че стоматологът упражнява лично професията си и отговаря за хода и резултатите от проведеното лечение. При това положение именно тя е лицето, осъществило твърдяното противоправно поведение, а пряката отговорност за вредите носи физическото лице – медицинският специалист, извършил манипулациите, тъй като то е делинквентът по смисъла на чл. 45 ЗЗД. С оглед гореизложеното съдът намира, че именно ответницата е пряко отговорна за процесните действия, поради което възражението за липса на пасивна легитимация е неоснователно.

В допълнение следва да се изложи, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето, качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.

6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съобразно принципа на адекватните очаквания, когато пациент има здравословен 4 проблем и търси медицинска помощ, лекарят е длъжен да предложи и осъществи лечение, адекватно на състоянието на пациента, като съблюдава всички гарантирани права на пациента. Всяко поведение, различно от това, което се изисква от лекаря, е противоправно и води до ангажиране на отговорност за причинени вреди, какъвто е и настоящият случай. От цитираните по-горе норми следва, че основното задължение на лекаря е да осъществи медицинското обслужване, съобразно медицинските стандарти за лечение, които съществуват и са всеобщо признати към момента на лечението.

Ако лекарят е действал без да се увери, че действието му няма да навреди на пациента, и с това е причинил вреди на лекувания, пациентът има право на обезщетение не само за направените разходи, а и за всички претърпени болки, страдания и дискомфорт, включително пропуснатите ползи. Поради това, когато се преценява дали изпълнението на договора е надлежно от страна на лекаря, следва да се вземе предвид как е изпълнена медицинската дейност какви действия са били предприети, или не са били извършени, както и дали те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. Доколкото лекарят е нарушил своите договорни задължения и не е положил дължимата грижа, респ. когато пациентът е претърпял увреждане, последният има право да направи възражение за неизпълнен договор и на това основание да откаже да плати възнаграждение на лекаря, а ако вече го е платил, да иска неговото връщане поради ненадлежно изпълнение на договора.