Решение № 502 от 16.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Благоевград, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231200500349 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба с вх.

№954/30.01.2023г., подадена от И. Г. В., ЕГН **********, с адрес с.

Ж., общ. К., махала „В. против Решение №6/06.01.2023 г., постановено по гр. д. №2454/2021 г. по описа на РС гр. Д..

С Определение №793/21.03.2023г. по в.гр.д.№ 782/2023 г. по описа на Апелативен съд гр. София, предвид направен отвод на всички съдии от Окръжен съд гр. К. по образуваното в същия съд в. гр. д. № 90/2023 г., делото е изпратено за разглеждане от Окръжен съд Благоевград.

С обжалваното решение Районен съд гр. Д. е отхвърлил, като неоснователен, предявения от И. Г. В., против Прокуратура на Република България, иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на общо 2 600 лева, представляваща 1 обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане, вследствие на действията на Прокуратурата по прокурорски преписки на Районна прокуратура гр. К..

Недоволен от атакуваното решение е останал жалбоподателят, който сочи, че е необосновано и постановено при непълнота на доказателствения материал. Моли за неговата отмяна и за указание, относно това кои доказателствени материали са унищожени и да му бъде дадена възможност да представи налични при него доказателства.

Районна прокуратура гр. К. – ТО гр. Д., не е депозирала отговор на въззивната жалба.

Във въззивната доказателства. инстанция са приети нови писмени

Окръжният съд като обсъди приобщения доказателствен материал от двете съдбни инстанции, прие за установено от фактическа страна следното :

Видно е от писмо на РП гр. К. с изх. № 4461/05.12.2022г., че с него е представена пр. с вх. № 1475/2014г., ДП 1273/2015г. и е посочено, че пр. 1446/2014г. и пр. вх. № 1916/2014г. са прекратени и унищожени, поради изтекла давност.

Във въззивната инстанция са приети като доказателства копия от актове и материали от горните две преписки, от които се установява, че са депозирани жалби от И. В. с №1446/14 от 19.05.2014г. с искане да се разпореди спиране на строеж на ограда на имот №011099 в с. Ж. и жалба №1916/2014 от 16.07.2014г. от Лиляна В.а за извършване на проверка за нарушенията при трасирането на съседен на нейния имот.

С Постановление на РП-К. от 30.09.2016г. е прекратено наказателното производство по ДП № 1273/2015г. по описа на КРП и ДП № 1231/2015г. по описа на РУ гр. К., образувано водено срещу 2 неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

Постановлението е било обжалвано съгласно възможността, предвидена в чл. 243, ал. 4 от НПК от Л.И. В.а, в качеството й на пострадало лице. С определение от 27.01.2017г., постановено от РС-К. по ч.н.д.№ 1777/2016г. прокурорският акт е бил потвърден. По жалба на пострадалата В.а е било инициирано производство по обжалване на първоинстанционния съдебен акт, по което с определение № 556/24.11.2016г., постановено по в.н.ч.д.№ 512/2016г. на ОС гр. К. е потвърдено определението на КРС. С разпореждане от 16.06.2017г. на САС е отказано образуване на производство за възобновяване на в.н.ч.д.№ 512/2016г. на ОС К..

Видно е от материалите в ДП № 1273/2015г. по описа на КРП и ДП № 1231/2015г. по описа на РУ гр. К., че преди постановяване на крайния акт по тях са извършени множество процесуални действия като разпит на 10 души свидетели, включително и на ищецът, който е разпитван три пъти. Заедно с това са събрани относими към предмета на проверката писмени доказателства и са назначени агрономическа експертиза и една основна и две допълнителни геодезически експертизи.

Установява се от протокол за предявяване на разследване от 06.07.2016г., съставен от разследващ полицай при РУ гр. К., че И. Г.

В. се е запознал с материалите по разследването и е направил възражения и искания по доказателствата, които са изложени в протокола.

Съставен е и протокол за предявяване на разследване от 06.07.2016г. от разследващ полицай при РУ гр. К., в който е удостоверено, че Л.И. В.а се е запознала с материалите по разследването и е направила възражения и искания по доказателствата, които са изложени в протокола.

Правни изводи :

Предявеният иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, 3 вр. чл. 4, § 3 от Договора на ЕС. Ищецът излага твърдения за причинени му неимуществени вреди от действия на прокуратурата.

Конкретните действия на Прокуратурата са описани като неизпращане на уведомления за предприетите от нея действия по преписка №1446/2014г.

Увреждащи действия на прокуратурата сочи и при воденето на пр.пр.№1273/2015г.по описа на КРП, изразявящи се в необсъждане на доказателства-разрешение за строеж и неизпълнение на указание за изясняване на въпроса към кой момент е възникнало противоречие между ищеца и неговата майка от една страна и лицата реализиращи строителство.

Сочи, че прокуратурата не е изяснила дали оградата съответства на издаденото строително разрешение, а също че е игнорирала направените с мобилен телефон снимки от ищеца на същата.

Навежда като увреждащо действие от страна на прокуратурата позоваването й на документи с невярно съдържание – разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна линия.

Твърди, че прокуратурата не е разследвала увреждането на негово и на майка му имущество, както и че не е преценила правилно доказателства – протокола за строителна линия и заключението на експертизата.

Ищецът изтъква увреждащи действия на прокуратурата и по преписка №1916/2014г. по описа на КРП, изразяващо се неправилна преценка на доказателствата - протокол за строителна линия и строително разрешение, в неназначаване на експертиза и в недаване възможност на ищеца да престави доказателства.

Счита, че гореописаните действия нарушават правото на Европейския съюз-Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета - съображения 19 и 66 от преамбюла, чл. 2; в Хартата на основните права на ЕС - преамбюл, чл. 1, чл. 17, ал. 1, чл. 47 §§ 1 и 2, 4 чл. 48, ал. 2; Договора за ЕС - преамбюл, чл. 4§3; чл. 6§3, чл. 19, §1, ал. 2, както и практиката на съда на ЕС.

За яснота въззивният състав намира за необходимо да посочи, че от преписките, образувани от Районна прокуратура гр.К., Преписка вх. № 1446/2014г., образувана по жалба на ищеца и Преписка вх. № 1916/2014г., също образувана по жалба на покойната вече майка на ищеца са унищожени, поради изтекла давност. Представените от тях две жалби и две постановления на КРП не дават възможност да се установят релевантните за оплакванията на ищеца факти.

Съхранена и приложена в делото е единствено Преписка с вх. № 1475/2014г., образувана като ДП № 1273/2015г. по описа на КРП, образувана по жалба на покойната вече майка на ищеца. Ето защо проверката на настоящия състав за основателността на предявения иск може да се реализира само по тази преписка.

С исковете с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, е дадена възможност да се реализира отговорността на държавата за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушаване на правото на Европейския съюз. Посоченото законодателно решение е продиктувано от възприетото в практиката на СЕС разбиране (Francovich and others v. Italian State, C – 6/90, С – 9/90), че принципът за отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти, вследствие на нарушения на общностното право, за които държавата носи отговорност, е присъщ на системата на Договора.

Отново в практиката на СЕС(решението по дело Brasserie du Pкcheur SA, съединени дела C – 46/98 и C 48/98, т. 51, 56 и 57) са изведени предпоставките за ангажиране отговорността на държавата, а именно нарушената правна норма от правото на ЕС следва да предоставя права на частноправни субекти; нарушението трябва да е "достатъчно съществено"; причинна връзка между нарушението и настъпилите за частноправния субект вреди. Посочено е, че при преценка на второто условие - съществено нарушение, следва да се 5 съобрази степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните или общностните органи, умисълът или непредпазливостта при неизпълнението на задължението, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото, както и обстоятелството, че поведението на общностна институция може да е допринесло за бездействие, за приемане или за запазване на национални мерки или практики, които противоречат на общностното право. При всички положения едно нарушение на общностното право е явно съществено, когато е продължило въпреки постановяването на решение, установяващо твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по преюдициално запитване или на трайно установена практика на Съда в конкретната област, от които е видно, че въпросното поведение съставлява нарушение. В настоящия казус не е налице решение по преюдициално запитване или на трайно установена практика на Съда в конкретната област, които да не са приложени от ответника.

Според практиката на СЕС вредата може да е причинена от всеки държавен орган в това число и от национална юрисдикция, действаща като последна инстанция (Gerhard Kobler v. Austria, С-224/01, т. 32 и 34.).

Съдът, сезиран в настоящото производство с иск за вреди от нарушение на правото на ЕС, не разполага с правомощието да проверява процесуалните действия на ответника с цел установяване на евентуални процесуални нарушения, в каквато насока са претенциите на ищеца, а следва единствено да прецени дали ответникът е приложил правилно относимите към спора норми от правото на ЕС и дали в резултат на твърдяното им неприлагане или неправилно прилагане, за ищеца са настъпили вреди при решаване на спора за обезщетение по чл. 4, § 3 ДЕС.

В контекста на горното следва, че отговорността на Държавата 6 може да се ангажира само след постановяването на акт на последна инстанция, т.е. необжалваем акт, който е резултат от упражнето от ищеца право да обжалва пред съответна по – горна инстанция, съобразно вътрешното право. В казуса тази предпоставка е реализирана, защото са обжалвани постановленията на КРП за прекратяване на наказателното производство и е реализиран инстанционен контрол в рамките на прокуратурата и пред съд.

Предвид изложените доводи оплакванията за вреди от необсъждане и несъбиране на доказателства, както и за неправилна преценка на доказателства следва да се преценят в контекста на крайния акт по преписката му, а не самостоятелно.

Заедно с това следва да бъде отчетено, че в настоящото производство е недопустимо да се обсъжда правилността и законосъобразността на този акт.

Оплакванията на ищеца В. за нарушения на правото но ЕС и неприлагане на практиката на СЕС от Прокуратурата обобщено се отнасят до неосигуряването на справедлив процес. За да има справедив процес, от основно значение според настоящия състав е, на страната инициирала прокурорската преписка да е предоставена възможност да упражни законните си права в това производство, а органът от съдебната система, който води производството да изпълни своите правомощия, т.е. да не допуска неприлагане на процесуални норми или процедурни нарушения.

Видно е от материалите в Преписка с вх. № 1475/2014г., образувана като ДП № 1273/2015г. по описа на КРП, че е образувана по жалба на покойната вече майка на ищеца. Тя обаче не е предявила иска за вреди. В това досъдебно производство ищецът е имал качеството на свидетел и пострадал и спрямо него са приложени всички процедурни правила за събиране и преценка на доказателствата, но не е адресат на крайния акт на прокурора, респ. на съдебния акт с който е отказано възобновяването на същото 7 досъдебно производство. Това е така защото по твърдения на Лиляна В.а(майка на ищеца) собственик на имота и на движимите вещи, по отношение на които е водено разследването е тя, а това е установило и самото разследване. При тези обстоятелства не съществува причинно – следствена връзка между негативни емоционални изживявания на ищеца и това наказателно производство.