Решение № 18198 от 06.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18198 гр. ****, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211110174595 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от А. В. Д., уточнена с молби от 29.03.2022 г. и 15.05.2023 г., против (име) с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 25000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 198, ал.1 НК, ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от задържане на лицето под стража на 10.05.2016 г. със заповед за задържане до изплащане на вземането.

В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца било образувано наказателно производство за това, че на 11.11.2015 г. около 23.30 часа в гр. ****, пред входа на жилищен блок на ул. (адрес) отнел чужди движими вещи от владението на Д. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – дърпал дамската чанта на пострадалата, в резултат на което я съборил на земята, след което й нанесъл удари с юмруци в областта на лявата част на главата и устните – престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.

Страната поддържа, че за така описаното деяние било образувано ДП № 2775/2015 г. по описа на 05 РУ СДВР с пр. пр. № 43837/2015 г. по описа на СРП. В исковата молба са изложени твърдения, че А. Д. бил задържан на 10.05.2016 г. със заповед за задържане по реда на ЗМВР, след което по отношение на лицето била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с Определение от 13.05.2016 г. по НЧД № 8512/2016 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, което било потвърдено с Определение от 26.05.2016 г. по ВНЧД № 2342/2016 г. по описа на СГС, НО, 3-ти въззивен състав. Ищецът поддържа, че по силата на наложената му мярка за неотклонение прекарал в следствен арест над 4 месеца и половина до освобождаването му на 27.09.2016 г. когато взетата по отношение на него мярка била изменена в „гаранция“. В исковата молба са изложени твърдения, че А. Д. бил обвинен в извършване на описаното по-горе престъпление поради грешка на разследващите органи, тъй като към датата на извършване на деянието ищецът се намирал в чужбина, а действителният извършител бил неговият брат близнак - Г. Д.. Страната поддържа, че в хода на образуваното наказателно производство защитата многократно отправяла искания до разследващите органи за предприемане на действия по установяване на действителния 1 извършител. В исковата молба са изложени твърдения, че братът на ищеца бил осъден за извършване на описаното в исковата молба деяние с одобрено от Софийски градски съд, Наказателно отделение, 18-състав, споразумение. А. Д. поддържа, че по време на воденото срещу него наказателно производство изживял силни негативни емоции, изразяващи се в безпокойство, стрес, срам и унижение, които чувства рефлектирали неблагоприятно в личния и професионалния му живот. Ищецът поддържа, че в резултат на незаконосъобразното му задържане не можел да работи и да се грижи за децата и съпругата си. Страната намира, че при определяне на обезщетението дължимо от ответника следва да бъде отчетена тежестта на повдигнатото обвинение, обстоятелството, че наказателното производство срещу него се водило за продължителен период от време при очевидни данни за грешка, продължителността на задържането с мярка за неотклонение, данните относно личността му, а именно, че се касае за млад човек с чисто съдебно минало, трудово ангажиран и семеен ( с две деца). По изложените съображения е направено искане ответникът да заплати обезщетение в размер на 25000 лева, ведно със законна лихва за забава считано от задържането на А. Д. на 10.05.2016 г. до окончателно погасяване на вземането и направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Представителят на ответника поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на доводите на А. Д. за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му обвинение. В допълнение са изложени съображения, че ищецът е имал нееднократно досег с правоохранителни и правоприлагащи органи още от 1999 г., когато е бил малолетно лице, като периодично във времето са събирани данни, че е извършвал престъпления от общ характер ( предимно такива срещу собствеността), за две от които деяния е осъден с влезли в сила присъди. Представителят на ответника оспорва заявеният размер на претендираното обезщетение като завишен и несъответстващ на тежестта на обвинението, вида и интензитета на извършените с участие на лицето процесуални действия, продължителността на производството и икономическата ситуация в страната. В допълнение е отбелязано, че срещу ищецът са водени и други наказателни производства, поради което евентуално търпените от него психологически страдания не са сравними с тези на лице, по отношение на което никога не е повдигнато обвинение. В подадения отговор са изложени съображения, че не са налице данни за датата, на която е влязло в сила постановлението за прекратяване на образуваното срещу ищеца наказателно производство. С подадения отговор е оспорено заявеното от ищеца искане за присъждане на обезщетение за забава върху главницата, считано от задържане на лицето под стража, тъй като съгласно задължителните указания дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГК вземането за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ става изискуемо от датата, на която прекратителното постановление е влязло в сила. При условията на евентуалност е направено възражение за погасяване по давност на претенцията за обезщетение за забава. По изложените съображения е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

От изисканото в цялост производство по ДП № 2775/2015 г. по описа на 05 РУ СДВР се установява, че същото е образувано на 12.11.2015 г. по подаден от Д. П. К сигнал за това, че на 11.11.2015 г. около 23.10 часа пред входа на домашния си адрес в гр. ****, ул. (адрес), била нападната от непознат мъж, който й нанасъл няколко удара с юмрук в областта на лявата част на главата и устата и издърпал от ръцете й дамска чанта, съдържаща лични вещи. След извършени действия по разследване на описаното деяние със Заповед по реда на МВР от 10.05.2016 г. ищецът бил задържан за срок от 24 часа, като на 11.05.2016 г. лицето било приведно в следствен арест. С постановление от 11.05.2016 г. А. Д. бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 11.11.2015 г. около 23.30 часа в гр. ****, пред входа на жилищен блок на ул. (адрес) отнел чужди движими вещи от владението на Д. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – дърпал дамската чанта на пострадалата, в резултат на което я съборил на земята, след което й нанесъл удари 2 с юмруци в областта на лявата част на главата и устните – престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.

С постановление от 11.05.2016 г. ищецът е задържан за 72 часа, като с Определение от 13.05.2016 г. по НЧД № 8512/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 116 състав, по отношение на лицето е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, което определение е потвърдено с Определение от 26.05.2016 г. по ВНЧД № 2342/2016 г. по описа на Софийски градски съд, НО, I I I състав. С Определение от 21.09.2016 г. по НЧД № 16494/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 11 състав, мярката за неотклонение взета по отношение на ищеца е изменена от „задържане под стража“ в „гаранция в пари“, като съдебният акт е влязъл в сила на 27.09.2016 г.

С постановление от 13.01.2017 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура производството по ДП № 2775/2015 г. по описа на 05 РУ СДВР е прекратено по отношение на А. Д., като е прието, че ищецът не е извършил деянието от 11.11.2015 г., а производството следва да продължи срещу неговия брат Г. Д.. Постановлението е връчено на пълномощника на ищеца на 30.01.2017 г. и на пострадалата от деянието на 16.02.2017 г.

С постановление от 13.01.2017 г. взетите по отношение на ищеца мерки за неотклонение „гаранция“ и „забрана за напускане на пределите на страната“ са отменени.

С Определение от 15.06.2017 г. по НОХД № 2771/2017 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 1 8 състав, е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, по силата на което на Г. Д. е наложено наказание лишаване от свобода за извършване на деянието от 11.11.2015 г.

Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването й не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2/. наказателното производство да е приключило с оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение или образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че е извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността е следствие от задължението на Прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на Прокуратурата. Поради това ответникът не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че неговите служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението поначало е влязлата в сила оправдателна присъда, като ответникът носи отговорност и за вредите причинени по повод образувано наказателно производството прекратено в досъдебната фаза поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. В разглеждания случай постановлението за прекратяване на наказателното производство от 13.01.2017 г. е съобщено на ищеца на 17.01.2017 г. и на пострадалата от деянието на 16.02.2017 г. Страните по спора не са навели твърдения, нито по делото са ангажирани доказателства постановлението да е било обжалвано било от ищеца и/или другите засегнати лица по реда на чл. 243, ал. 3 НПК с искане за продължаване на наказателното производство и постановяване на присъда.

3

Предвид изложеното съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на доказателства за стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното производство с оглед на предвидената в процесуалния закон възможност постановлението за прекратяване да бъде отменено от главния прокурор до изтичане на давността за преследване за съответното престъпление. В действителност прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменен от погорестоящ прокурор, ако не е обжалван, а когато е обжалван, определенията на съда подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела“ (чл. 419, ал. 1 НПК). Стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство по смисъла на т. 4 от Тълкувателното решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване на отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква същото да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и да завърши с постановяване на оправдателна присъда (така Решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО). В допълнеие по делото не е спорно, че братът на ищеца Г. Д. с влязло в сила споразумение е признат за виновен в извършване на деянието предмет на досъдебното производство и му е наложено наказание „лишаване от свобода“. От изложеното следва, че за ответника е възникнала отговорността за причинените на ищеца неимуществени вреди в причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство по ДП № 2775/2015 г. по описа на 05 РУ СДВР с пр. пр. № 43837/2015 г. по описа на СРП. С т. 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС е прието, че ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено държавата отговора за причинените вреди по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ / чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в сегашната редакция на нормативния акт/, в който случай обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража.