Решение № 4414 от 18.06.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.София, 18.06.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г състав в публичното заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

АНДРЕЙ Г. при участието на секретаря Антоанета П., като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д.N6290 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №ІІ-55-330177 от 05.02.2018г., постановено по гр.д.№173 по описа за 2016г., Софийският районен съд, 55-ти състав е отхвърлил предявените от Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Г.Л./, срещу П.Б.П., ЕГН **********, е адрес: ***, иск е правно основание чл.212 ГПК, вр чл.23, ал.1 СК за установяване на обстоятелството, че апартамент № 11.7.4, находящ се в гр.София, ж.к.******, е придобит от ищцата по време на брака й с ответника чрез пълна трансформация на лични средства; иск е правно основание чл.212 ГПК вр.чл.23, ал.2 СК за установяване на обстоятелството, че процесният апартамент е придобит от ищцата по време на брака й с ответника при частична трансформация на лични средства, както и иск с правно основание чл.212 ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.2 ЗС за установяване придобиване на имота от ищцата чрез упражнено добросъвестно давностно владение, като неоснователни. С решението е допусната съдебна делба, на основание чл. 34 ЗС, между Г.Д.П. и П.Б.П. на

АПАРТАМЕНТ № 11.7.4, находящ се в гр.София, ж.к.******, състоящ се от антре, дневна - трапезария с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, две тераси, склад, със застроена площ 75.89 кв.м., при съседи: калкан с вход „Д“ на бл.284, улица, стълбищна клетка, коридор, апартамент № 11.7.3 и улица, заедно с 2.3163 % ид.ч. от общите части на вх.“Г“ на сградата и 0.2010 % ид.ч. от мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ 1-1035, 834,1259,1464,1463,1462, кв.30 по плана на гр.София, „******“, който апартамент представлява самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, като обектът е разположен в сграда № 3, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, при следните квоти: 1/2 ид.ч. за Г.Д.П., ЕГН **********, и 1/2 ид.ч. за П.Б.П., ЕГН **********.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Г.Д.П., подадена чрез адв. Л., в която посочва, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли да се отмени и да се постанови друго, с което се уважи предявения иск за установяване, че процесния апартамент е придобит от ищцата по време на брака й с ответника чрез пълна трансформация на лични средства, евентуално, ако не се уважи първият иск да се уважат евентуалния за частична трансформация и съответно в този случай да се допусне делба между страните. Посочва, че независимо бракът мужду страните е прекратен през 2009год., те са живели във фактическа раздяла още от 2000год., а през 2008год. закупеният апартамент е придобит формално по време на брака, но със средства дарени на ищцата от продаден собствен на майката на ищцата имот, средства дарени й от вуйчо й, както и от кредит, който само ищцата е изплащала.

Сочи, че гореизложената фактическа обстановка, подкрпена и с писмени доказателства не е била оспорена от ответника и е била приета за безспорна от първоинстанционния съд. Изрично в отговора на исковата молба ответникът е признал изложените обстоятелства и ясно е заявил, че не оспорва, че посоченото от ищцата отговаря на действителното положение и неправилно в тази връзка първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за пълна трансформация, като не е съобразил и, че независимо от споразумение между страните, че имотът остава в обикновена съсобственост между същите е установено, че изцяло с лични средства е закупен процесния имот и при липсата на какъвто й да е принос от ответника. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Л. поддържа въззивната жалба и представя нотариално заверено споразумение от страните, в което ответникът изрично е заявил, че признава, че процесния апартамент е закупен с трансформирането на лични средства от продажба на наследствено жилище на ищцата, без участие и съвместен принос под каквато й да е форма и същия е изключителна лична собственост на ищцата и с подписаното между страните споразумение се изменя предишно такова между тях по отношение на същия имот.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П.Б.П. и същия не е заявил становище, освен изразеното в споразумение от 30.04.2018год., подписано от страните по делото, със заверка на подписите в консулска служба в Берлин.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове по чл.212 ГПК, вр чл.23, ал.1 от Семейния кодекс (СК), по чл.212 ГПК вр.чл.23, ал.2 СК и по чл.212 ГПК вр.чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.2 ЗС и иск за делба, заявени един спрямо друг при условията на евентуалност.

Ищцата Г.Д.П. излага в исковата си молба, че по време на брака си с ответника П.Б.П. е придобила чрез покупка следния недвижим имот:

Апартамент № 11.7.4, находящ се в гр.София, ж.к.******, със застроена площ 75.89 кв.м., при посочени съседи и който апартамент представлява самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК и бракът между страните е бил прекратен с влязло в сила на 09.06.2009г. решение по гр.д.№ 1776/2009г. на СРС, 83 състав. Независимо, че е придобит по време на брака поддържа, че имотът бил закупен от нея без принос на ответника, със средства от продажба на имот на майка й М.С.П., средства, предадени от вуйчо й Б. С.П.за закупуване на процесния имот, както и със средства по договор за кредит, който изплащала самостоятелно и след като с ответника са били във фактическа раздяла още от 2000г., поради което последният нямал участие в закупуването на апартамента, осъществено през 2008г. С оглед изложените факти, предявява установителни искове с основание чл. 23, ал.1 СК за установяване, че ищцата е единствен собственик на имота, поради придобиването му изцяло с лични средства и пълна трансформация на личните средства в закупуването му. Евентуално, иска от съда признаване на частична трансформация на лични средства и в който случай се иска да се допусне делба на имота между тях при определени от съда квоти. Също така и твърди изтекла в нейна полза кратка петгодишна придобивна давност, по силата на която е станала единствен собственик на апартамента.

В отговора на исковата молба ответникът П.Б.П. не оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства, но смята, че процесният апартамент е съсобствен при равни квоти, тъй като е придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, а след прекратяване на брака е преминал в обикновена съсобственост при равни квоти и следва да се допусне делба на същия при равни квоти между страните.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че след като процесния имот е придобит от страните по време на брака им, независимо, че същия е прекратен и при постигнатото споразумение между страните, се явява в съсобственост между страните при равни квоти при които е допусната делба на същия, като са отхвърлени установителните искове за пълна, частична трансформация и давност.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК, но също така и при съобразяване на представеното във въззивна инстанция ново доказателство-споразумение от 30.04.20018год. с нотариална заверка на подписите и при условията на чл.235, ал.3 ГПК.

По делото не е спорно, че бракът между П.Б.П. и Г.Д.П., сключен на 15.10.1994год. е прекратен с влязло в сила решение от 09.06.2009год. на СРС, 83-ти състав, постановено по гр.дело №1776/2009год. и след като бившите съпрузи са били в трайна фактическа раздяла много преди прекратяване на брака и от 2000год.

Представени са предварителен договор от 20.06.2008г. за покупко-продажба на недвижим имот - процесния апартамент, сключен между купувача Г.Д.П. и продавача „С.Б.К.“ ООД, както и приложение №1 към същия относно обема и видовете СМР и степен на довършеност на апартамента и общите части и е предвидено продажната цена да се заплати на части като първата вноска от 1 000 евро в деня на подписване на предварителния договор, сумата от 53 610евро в срок до 30.06.2008год. и третата вноска от 35 985евро, в срок до 45 дни, считано от издаване на удостоверение за „груб строеж“ на сградата и която продавачът се задължава да построи и да го предаде с разрешение за ползване в срок до 30.11.2009год. За заплащане на посочените суми са приложени приходен касов ордер от 20.06.2008год. за сумата от 1000лв. нареждане за превод от същата дата от купувача за превод на сумата от 53610 евро по сметка на продавача с правно основание - подписания предварителен договор; преводно нареждане от 18.12.2008г. за сумата от 51510 евро, заплатена от Г.П. на дружеството-продавач; данъчна оценка за имота, както и схема на обекта, отразяващ актуалния статут на имота.

Представени са нотариален акт № 18, том II, peг. № 2465, дело № 216/22.05.2008г. на нотариус К.Б.от който е видно, че М.С.П. /майка на ищцата/ и нейният брат Б. С.П./вуйчо на ищцата/ са продали собственият им недвижими имот - апартамент, находящ с в гр.София, ул. „******, за сумата от 200 000 евро, както и с оглед на удостоверение от „Уникредит Булбанк“ АД се установява, че на 29.05.2008г. Б. С.П.е превел по банковата сметка на Г.Д.П. сумата от 20 000 евро. Не се оспорва също така и, че на 29.05.2008г. М.С.П., майка на ищцата е превела по банковата сметка на Г.Д.П. сумата 69 450евро на същото основание -захранване на сметка.

Приложен е нотариален акт № 114, том

IX, рег.№ 21050, дело № 1577 от 11.12.2008г. по описа на нотариус с район на действие РС София, вписан в РНК под №271 от който се установява, че „С.Б.К.“ ООД продава на купувача Г.Д.П. същия недвижим имот, предмет на предварителния договор между страните, в груб строеж и представляващ апартамент №11.7.4, на 7 ет., в жилищна сграда с адрес бл. №284, вх.Г, ЖК ******, София, със застроена площ от 75,89 кв.м., със съответните ид.части от общите части на сградата и от мястото за сумата от 177 188,42лв. с ДДС., която е удостоверено, че е заплатена от купувача Г.Д.П..

Приложено е пред въззивния съд споразумение от 30.04.2018год., с нотариална заверка на подписите на страните, в което е изразено, че ответникът П.Б.П. признава, че процесния апартамент 11.7.4, находящ се в гр.София, ЖК“******“, 7 ет., с административен адрес: София „ЖК ******, бл.***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 75,89 кв.м. е закупен с трансформирането на лични средства на Г.Д.П., без негово участие и съвместен принос под каквато й да е форма, поради което е нейна изключителна лична собственост.

В случая приложим към имуществените отношения между съпрузите е законовия режим на съпружеска имуществена общност и придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени и към момента на придобиването. Съгласно чл.19, ал.1 от СК/отм/, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити и с оглед на чл.19, ал.3 СК/отм/ съвместния принос се предполага до доказване на противното. Един от способите за оборване на презумпцията за принос / чл.21, ал.3 СК от 2009год./ е доказването на т.нар. пълна или частична трансформация на лични средства в имущества, придобити по време на брака, регламентирана в чл.21 от СКотм./чл.23, ал.1 СК/ Според разпоредбата на чл.21, ал.1 и ал.2 от СК/отм/ вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити по време на брака изцяло с лично имущество на отделния съпруг са лично притежание на този съпруг, а ако с лично имущество е придобита само част от вещта, лично притежание на отделния съпруг е съответстващата на личното имущество част от вещта или паричен влог, освен ако тази част е незначителна.