Решение № 1969 от 13.05.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1969

Хасково, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20267260700088 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д. Д. Й. от [населено място], подадена чрез адв. В. Ч., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26- 1970-000001/06.01.2026г., издадена от полицейски инспектор в ПУ Стамболово към РУ Хасково при ОДМВР - Хасково, с която на оспорващия е била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. “гг“ от ЗДвП.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като претендира, че същият е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Претендира се липсата на компетентност на издателя на акта, като се иска обявяване на неговата нищожност. Претендират се разноски в полза на жалбоподателя в размер на заплатената за съдебно оспорване ДТ и адвокатски хонорар.

Ответната страна се явява лично в съдебно заседание, като оспорва жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С процесната Заповед № 26- 1970-000001/06.01.2026г., издадена от полицейски инспектор в ПУ Стамболово към РУ Хасково при ОДМВР - Хасково, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. “гг“ от ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС“ на водач извършил нарушение по чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Като основание за издаване на заповедта е посочено, че на Д. Д. Й. е издаден АУАН сер. GA с бл.№ 933175 от 06.01.2026г., за това че на 06.01.2026г. около 15:15 часа, в [населено място], * е управлявал лек автомобил * с рег. № [рег. номер],лична собственост, като управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Прието е, че с горното Д. Д. Й. виновно е нарушил чл.140 ал.1 пр. 1 от ЗДвП. Със заповедта е отнето СУМПС [номер].

От разписката към заповедта е видно, че същата е връчена на адресата си, чрез пълномощник срещу подпис на 06.01.2026г.

Жалбата срещу административния акт е подадена чрез административния орган на 07.01.2026г.

По делото е представен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН сер. GA с бл.№ 933175 от 06.01.2026г., съставен срещу Д. Д. Й. за това, че на 06.01.2026г. около 15:15 часа, в [населено място], * е управлявал лек автомобил * с рег. № [рег. номер], лична собственост, като управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Прието е, че с горното Д. Д. Й. виновно е нарушил чл.140 ал.1 пр. 1 от ЗДвП.

Приложена е и служебно изготвена „Справка за нарушител/водач“ на лицето Д. Д. Й..

За доказване компетентността на издателя на оспорения акт, по делото се представя Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОДМВР – Хасково, с която същият оправомощава да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, посочените в заповедта длъжностни лица от ОДМВР – Хасково. По делото като писмено доказателство е прието писмо с вх. № 2275/24.03.2026г. на Директор на ОД на МВР Хасково /л.42/, видно от което заеманата от издателя на процесната заповед длъжност не е сред посочените в Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОДМВР – Хасково, Въз основа на така установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, в законоустановения срок и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, предвид което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършената от съда проверка по реда на посочените в нормата на чл. 146 от АПК основания за оспорване на административните актове, се установи липса на представени от страна на органа надлежни доказателства удостоверяващи неговата компетентност. В тази връзка следва да се отбележи, че задължение на административния орган е да докаже с допустими и относими доказателства всички материално правни предпоставки изискуеми към законосъобразното издаване на оспорения акт. Към същите на първо място се отнася компетентността на органа издал акта.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, т.4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Към административната преписка e прилoжена Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОДМВР – Хасково. Със същата полицейски служители числящи се към посочени в заповедта звена, сектори и групи на съответното РУ на МВР са оправомощен да издават актове от вида на процесния. С Определение № 340 от 27.01.2026г., на ответната страна изрично е указно, че следва да установи фактическите и правните основания за законосъобразното издаване на акт от вида на процесния, включително и компетентността на издателя на акта.

Компетентността на органа, издал акта, е основна предпоставка за неговата валидност, а представената по делото оправомощителна заповед, не удостоверява наличието на това обстоятелство. Нещо повече по делото се събраха безспорни доказателства, че заеманата от издателя на заповедта длъжност не е сред оправомощените такива да издават актове от вида на процесния. Събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, водят до единствено възможния извод за липса на компетентност у органа, издал процесния акт. Липсата на доказателства, удостоверяващи надлежно предоставена власт да се направи процесното властническо волеизявление, води до единствено възможния извод за издаване на оспорения акт от орган, който не притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този административен акт се явява нищожен.

Изложеното води на извод за липса на доказана в хода на производството компетентност у страна на органа за издаване на акт от вида на процесния, което се явява основание по чл.146, т.1 от АПК за обявяване на процесната заповед за нищожна.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително извършени разноски за производството, платими от ответника. Същите възлизат в размер на 525, 11 евро, от които 520 евро – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 5,11 евро – внесена държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

РЕШИ :

ОБЯВЯВА за нищожна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26- 1970-000001/06.01.2026г., издадена от полицейски инспектор в ПУ Стамболово към РУ Хасково при ОДМВР – Хасково.

ОСЪЖДА ОДМВР Хасково да заплати на Д. Д. Й. от от [населено място], разноски по делото в размер на 525,11 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: