Решение № 1433 от 28.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1433 гр. Плевен, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. Д.А като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20244430101560 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Н. Е. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, л.к.№ *********, валидна до *** г., чрез пълномощника си, *** „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № **/**** г. по описа на 24 св. ***, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М. М. - ***, против „***" ЕАД, с ЕИК:

**********, сьс седалище и адресна управление: *** (***), ***, ***, представлявано от С. Р. Я. и „***" ЕООД, с ЕИК: *********, сьс седалище и адрес на управление: *** (***), ***, ***, представлявано от И. М. Ш. *** и едноличен собственик на капитала, съгласно вписванията в търговския регистър „***" ЕАД, ЕИК **********, с цена на иска : 206.67 лв. Цена на втория иск:

5 лв. /частичен иск от общо 93.33 лв./ Предявени са кумулативно обективно съединени искове против ответните дружества на основание чл. 124 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр, чл. 22 от 3ПK, както и иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД против втория ответник за платени при изначална липса на основание суми.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

На *** г. П. е сключил договор за паричен заем № ******** с първия ответник „***" ЕАД.

Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер па 200 лева, периодът па револвиране е 30 дни, посочено е ГПР в размер на 49,05%, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от *** гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер па 14 1

/четиринадесет/ дни. /, а предложението за кредит, съгласно СЕФ е валидно 10 дни/. На датата на сключване на договора между „***" ЕАД и ищеца, П. и вторият ответник са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „***" ЕООД, с ЕИК: ********* /чийто капитал е собственост на „***" ЕАД/ е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „***" ЕАД по силата на който да отговаря пред „***" ЕАД солидарно с ПОТРЕРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне поръчителство, Н. П. се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 93,33 лв. Възнаграждението за поръчителство се изплаща директно на „***" ЕАД като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредиторът по договора за заем се изпраща обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на 300 лв.

Съгласно договора за поръчителство, Н. П. е следвало да предоставя дължимите парични думи па „***" ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „***’" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор./Съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство,/

Между „***" ЕАД като заемодател и ИЩЕЦА като заемател, е в ъзникнало правоотношение но повод предоставянето на паричен заем в размер от 200 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възсгановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване па договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла па чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон — ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП. Изхождайки от това, то следва, че с характеристики па потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване па главното правоотношение. Предвид това, наличието па основание за предоставяне па поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, предвид обстоятелството, че кредиторът „***" ЕАД е едноличен собственик на капитала па „***" ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 712 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и друтите разходи . Клаузата на чл. 4 ал. 1 ог Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция и размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Прочитът па съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер {200 лева).

Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще 2 разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или поръчител или дружество, което да осигури поръчителство. Следва да се има предвид, че се касае за кредит от типа „бързи кредити". „***" ЕАД е посочило, че при сключване ма договора за поръчителство кредитът ще бъде разгледан по-бързо - до 48 часа, а в противен случай - 14 дни /а предложението съгласно СЕФ е валидно 10 дни/. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави * обезпечение от одобрено от заемодателя „***" ЕАД дружество. Това дружество е именно втория ответник в настоящия процес - „***" ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с „***" ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовияТ ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПP, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване па договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР па ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи но кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги.

От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла па чл.

68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като ь т. 9 от Приложение към договор е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 206,67 лв., без в пея да е включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. 11о този начин макар формално да се изпълнени изискваният на закона за съдържанието па договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. По този начин потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия. Едва след сключване па договора, потребителят е получил Обединен погасителен план в своя профил на онлайн платформата па търговеца /credissimo.bg/, съгласно който е начислено и допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство, като общата сума вече е в размер па 300 лв.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,05%, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер па сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР, тъй като задължението става изискуемо изначално и не зависи от поведението на потребителя. Без значение дали същият погаси или не погаси задължението си - то той дължи възнаграждение за потребител.

Доколкото според съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване 3 па подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „***" ЕООД, не може да се приема, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство. Посоченият от „***" АД поръчител „***" ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции при *** - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. Установява се от данните от ТР към АВ, че едноличен собственик на дружеството поръчител „***" ЕООД е кредиторът по договора за потребителски кредит „***" ЕАД. В Общите условия за предоставяне на кредити Раздел VI „Усвояване и погасяване па кредита", чл. 6 и в чл, 4, т. 2 от сключения Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „***" ООД е посочена една и съща банкова сметка за погасяване па кредита и за заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство „***" ЕАД е овластен да получава плащаме на възнаграждението по него. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 3ПК в размера па годишния процент па разходите да се включат и тези разходи, към които те несъмнено се отнасят. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест па потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.