Решение № 5226 от 19.09.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9087/2024
- Вид
- Решение № 5226
- Подписан
- 19.09.2024
- В сила
- 19.09.2024
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Ина Бранимирова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 79 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 82 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 83 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 5226 гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100509087 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Е.Б.Б. ЕАД, ЕИК ******* срещу Постановление от 21.06.2024 г. на ЧСИ Р.М., per. № 790 на КЧСИ, издадено по изпълнително дело № 20247900401198, в частта, с която е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнението в полза взискателя от сумата 3000.00 лв. на сумата 200.00 лв.
Жалбоподателят сочи, че присъденото възнаграждение е прекомерно по размер, тъй като вземането, за което е образувано принудителното изпълнение е било заплатено в срока за доброволно изпълнение. Освен това от страна на взискателя, чрез неговия процесуален представител са били извършени единствено действия по образуване на изп.дело. До прилагане на способ за принудително изпълнение ЧСИ не е достигнал и не е било необходимо. Съответно, извършените от процесуалния представител на взискателя действия се изчерпват с образуване на изп.дело.
Ето защо, моли обжалваното постановление да бъде отменено, като бъде отменен отказът на ЧСИ Р.М. да намали присъдените разноски от 3000.00 лв. на 200.00 лв. съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия.
1
Ответникът по жалбата взискател Л.С.Ч. С ЕГН **********. чрез адв. А.С.Ч., оспорва жалбата, като счита, че в негова полза следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 3000.00 лв.
В депозираните по делото мотиви ЧСИ Р.М. е посочила, че жалбата е неоснователна.
Твърди, че се дължи присъждане на разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в пълен размер 3000.00 лв., който е съответен на минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.
Жалбата е депозирана на 11.07.2024 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 21.06.2024 г., връчено на длъжника на 10.07.2024 г. Следователно, жалбата е подадена в срок.
С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.
Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен 2 изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В случая изпълнителното дело е било образувано по молба от 04.06.2024 г. на взискателя Л.С.Ч. с ЕГН **********, действащ чрез адв. А.С.Ч. със съдебен адрес гр.София. ул.******* и въз основа на Изпълнителен лист издаден на 30.05.2024 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание Съдебно решение по ГД № 71346 от 2023 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 2 10-53 с-в и ГД № 71346 от 2023 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 2 ГО-23 с-в.
Към молбата за образуване на изпълнително дело са приложени пълномощно, договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ платен адвокатски хонорар в размер на 3000.00 лв. за образуване и процесуално представителство по изп.дело.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 04.06.2024г., като на 14.06.2024 г. са били заплатени от длъжника сумите по изп.дело.
Срещу определените разноски за адвокатско възнаграждение е била подадена в срок жалба, по която с Постановление от 21.06.2024 г. ЧСИ е редуцирал разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от взискателя от сумата 3000.00 лв. на сумата 1647.06 лв., от които сумата 200.00 лв. за образуване на изп.дело и 1447 лв. за процесуално представителство по делото.
Минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.Ю, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200.00 лв. за образуване на делото и за по чл.Ю, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7 от наредбата.
Според задължението към взискателя, дължимият минимален размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения 3 възлиза на сумата 1626.00 лв., от които 200.00 лв. за образуване на изпълнителното дело и 1426.00 лв. за процесуално представителство.
Възражението на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за основателно.
По образуваното изпълнително дело се установи, че плащане на сумите е извършено от длъжника след образуване на изпълнителното дело в срока за доброволно изпълнение.
Поради това дължимо е възнаграждение за образуване на изп.дело в размер на 200.00 лв. според отправеното от жалбоподателя искане.
Освен изложеното, съдът намира че следва да добави и следното:
С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 г. и актуалната практика на ВКС е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на което е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.
След постановяване на решението на СЕС, задължително за съдилищата в страните членки, съдебната практика отчита несъответствие с правото на ЕС на определените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на адвокатски възнаграждения, като техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставените услуги (която трябва да е справедлива и обоснована), вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
В случая фактическата и правна сложност на образуваното изп.дело и извършените от процесуалния представител на взискателя действия сочат, че следва да бъдат присъдени 4 разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв., който размер е съобразен с минималния размер по НМРАВ.
Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде уважена, а постановлението на ЧСИ отменено в частта над сумата 200.00 лв. до сумата 1647.06 лв. присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за взискателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 21.06.2024 г. на ЧСИ Р.М., per. № 790 на КЧСИ, издадено по изпълнително дело № 20247900401198, в частта, с която е отхвърлено искането на длъжника Е.Б.Б. ЕАД, ЕИК ******* за намаляване на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнението в полза взискателя Л.С.Ч. с ЕГН **********, действащ чрез адв. А.С.Ч. от сумата 1647.06 лв. на сумата 200.00 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА присъдените в полза на взискателя Л.С.Ч. с ЕГН **********, действащ чрез адв. А.С.Ч. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20247900401198 образувано при ЧСИ Р.М., per. № 790 на КЧСИ от сумата 1647.06 лв. на сумата 200.00 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5