Решение № 839 от 30.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. П. 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20265220100037 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД r чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК: 131134023 против Р. С. Д. за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца, сумите 2646.19 лева главница, ведно със законна лихва върху нея от 10.10.2025 г., до погасяване на задължението, 403.75 лева възнаградителна лихва за периода от 15.10.2024 г. до 02.07.2025 г., 276.06 лева обезщетение за забава за периода от 15.10.2024 г. до 30.09.2025 г., дължими по Договор за потребителски кредит № 4054092571 от 09.01.2024 г., сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД и Р. Сергиева Д., за които е издадена Заповед № 611/10.10.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1022/2025г. на Районен съд – Павликени.

Ищецът твърди, че на 09.01.2024г. е сключил с ответницата Договор за потребителски кредит № 4054092571. По силата на него Д. получила сумата от 2579 лв. за закупуване на мобилен телефон, която следвало да върне на 30 погасителни месечни вноски, платими в срок от 15.02.2024г. до 15.07.2026г., от които 29 вноски от 159.07 лева и последна изравнителна в размер на 159.09 лева. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 34,67 % и ГПР в размер на 40,03 %.

Съгласно чл. 7.2.2 от Договора в случаите, когато Потребителят желаел да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за 1 конкретната/ните застраховка/и сума/и, се превеждала от Кредитора, за сметка на Потребителя по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник.

Излага, че ответницата е изявила желание и е дала съгласието си в Заявлението - декларация за установяване на договорни отношения, предхождащо сключването на договора, да бъде сключена застраховка.

Твърди, че сумата от 564.8 лв. била предоставена от ищеца за финансиране на премиите по избрана от потребителя застраховка BANK ПАКЕТ I КРЕДИТ, а сумата от 19.34 лв. за финансиране на премиите по избрана от потребителя застраховка BANК ПАКЕТ I УРЕД.

Излага, че договорът бил сключен в предвидената в ЗПК писмена форма и при спазване на изискванията на ЗПК и ЗЗП и бил подписан от ответницата.

Излага, че е изправна страна и е предоставил заемната сума на Д., която била усвоена от нея.

Твърди, че Р. Д. не извършила нито едно плащане по договора и е допуснала просрочие на три поредни дължими вноски с падеж 15.10.2024 г.;

15.11.2024 г.; 15.12.2024 г., поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. За предсрочната изискуемост ответницата била редовно уведомена на 02.07.2025 г., чрез писмо с обратна разписка.

Излага, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. 1022/2025г. на Районен съд – Павликени. В полза на ищеца била издадена Заповед № 611/10.10.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу издадената заповед Д. подала възражение, поради което по указания на съда, предявява настоящия иск.

Въз основа на очерталата се обстановка q се иска от съда да постанови решение, с което признае за установено, че Р. С. Д. дължи на Ти Би Ай Банк ЕАД сумата от 2646,19 лева главница, ведно със законна лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК – 10.10.2025г., до погасяване на задължението, 403,75 лева възнаградителна лихва за периода от 15.10.2024г. до 02.07.2025г., 276,06 лева - обезщетение за забава за периода от 15.10.2024г. до 30.10.2026г, дължими по Договор за потребителски кредит № 4054092571 от 09.01.2024г., за които е издадена Заповед № 611/10.10.2025 по ч. гр. д. 1022/2025г. на Районен съд – Пазарджик.

Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва основателността на иска, с доводи за недействителност на Договор за потребителски кредит № 4054092571 от 09.01.2024 г., поради противоречие със закона.

Не оспорва, сключването на договора и посочените в него параметри.

Поддържа, че застрахователната премия в размер на 584,14 лв. неправилно е включена в общия размер на кредита, посочен след това в размер на 3163,10 2 лв.

Посочва, че не били спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като при изчисляване на посочения в договора ГПР не били взети предвид всички допускания, използвани при изчисляването му.

Кредиторът единствено се задоволил с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и годишния процент на разходите.

Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/.

Настоява, че посоченият в Договор за потребителски кредит № 4054092571/09.01.2024г. годишен процент на разходите от 40,03 %, бил неточен и неверен. Сумата от общо 584,14 лв. застрахователна премия била разход по кредита, поради което следвало да се включи в годишния процент на разходите. Вместо това обаче, същата неправилно била включена към общия размер на отпуснатия кредит. Застрахователната премията представлявала разход, а не част от отпусканата сума, тъй като в нито един момент не е била на разположение на Д.. Тя не е имала възможност да реши дали да усвои сумата като част от отпуснатия кредит, или да я заплати в полза на застрахователя. С оглед характера на сумата по застраховката, същата представлявала разход по кредита и като такъв следвало да е включена в общия размер на ГПР. Въпреки това обаче сумата по застраховката била включена в общия размер на главницата по заема. Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, се заобикаляли императивните законови изисквания при формиране на ГПР. Чрез нейното добавяне към ГПР, действителният процент на разходите по кредита се различавал съществено от посочения в ДПК годишен процент на разходите от 40,03 %. С това ищецът не изпълнил задълженията да информира потребителя с параметрите на договора. Липсвала и допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му.

Посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаряла на действителната, а била по-ниска, представлявала невярна информация, която следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.

19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.

В настоящия случай годишният процент, с включването в него на застрахователните премии, възлизал на 70,36 % и надвишавал максимално допустимия, съгласно чл. 19, ал. 4 ГПК от 68,95 %, равняващ се на петкратния размер на законната ли към датата на сключване на договора. Това водело до нищожност на договора изцяло.

Поддържа, че сключването на застраховките BANK ПАКЕТ I КРЕДИТ и 3

BANК ПАКЕТ I УРЕД в размер на общо 584,14 лв. е било задължително условие за сключването на договора и за отпускане на сумата. Въпреки, че това не било изрично разписано в договора като нейно задължение, то произтичало от формулировката на чл. 7 от ДПК, озаглавена "Общ размер на кредита и условия за усвояването му". Клаузите на договорите били предварително подготвени и предоставени на ответницата в готов вид и тя не разполагала с време да се запознае със съдържанието им, а още по малко реално да участва в процеса по договарянето на правата и задълженията си по тях.

По изложените съображения претендира предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

Предявеният иск е допустим. В полза на ищеца срещу Р. С. Д. е издадена Заповед № 611/10.10.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1022/2025г. на РС – Павликени за сумите 2 646,19 лева, представляваща главница по договор за кредит № 4054092571/09.01.2024г, ведно със законната лихва за периода от 10.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 403,75 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.10.2024 г. до 02.07.2025 г., 276,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.10.2024 г. до 30.09.2025 г. Срещу заповедта за изпълнение длъжницата е възразила в срок, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на настоящия иск. Указанията са изпълнени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Налице е идентичност между вземанията, предмет на заповедта за изпълнение и процесното по основание и размер.

Съдът като прецени доводите и възраженията на страните и представените по делото доказателства, намира за установено, че на 09.01.2024г. между Ти Би Ай Банк ЕАД и Р. С. Д. е възникнало заемно правоотношение по силата на сключен Договор за потребителски кредит № 4054092571 за закупуване на стока и изплащане на услуга. С него на ответницата е отпусната сумата от 2579 лв. за закупване на избрана от потребителя стока – мобилен телефон.

Според чл. 7.2.2 от договора, ако потребителят е пожелал да сключи застраховка или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условия на чл.19 от договора, частта от кредита, дължима за застраховката, се превежда от кредитора по банковата сметка на застрахователя, респ. – по банковата сметка на застрахователния посредник, за което потребителят дава изричното си съгласие с подписването на договора за кредит.

В чл. 19 от договора за кредит е записано, че при сключването на договора за кредит потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и усмотрение той може да сключи някоя застраховка или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е 4 задължително условие за сключване на договора за кредит.

Представено е по делото заявление-декларация за установяване на договорни отношения, подписано от ответницата на 09.01.2024 г. С нея потребителката е декларирала, че заявява желанието си за сключване на застраховка, предлагана от "Ти Би Ай Банк" ЕАД, действащо като застрахователен агент на "Кардиф Животозастраховане" – клон България КЧТ и "Кардиф Общо Застраховане" – клон България КЧТ. Представена е и декларация, подписана от Д. на 09.01.2024г. за присъединяване към застрахователна програма "Защита на кредита", предоставяна от "Ти Би Ай Банк" ЕАД и застрахователен сертификат от същата дата, че дължимата застрахователна премия с включен данък се равнява на 584,14 лева.

Като общ размер на кредита е вписана сумата от 3163,14 лв., включваща сбора от отпуснатата сума за закупуване на мобилното устройство и сумите по двете застрахователни премии - от 564,80 лв. по застраховка BANK ПАКЕТ 1 КРЕДИТ и от 19,34 лв. по застрахователна премия от BANK ПАКЕТ 1 УРЕД.

Предвидено е сумата по кредита да бъде издължена на 30 равни месечни вноски, 29 в размер на 159,07 лв. и една в размер на 159, 09 лв. за срок от 15.02.2024г. до 15.07.2026г. Уговорен е годишен лихвен процент от 34,67 % и ГПР от 40,03 %. Общо дължимата сума е 4772,12 лв.

Договорът за кредит е сключен в предписаната от чл. 10 ЗПК писмена форма и е двустранно подписан от страните.

Според заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът кредитира, като обосновано и компетентно изготвено, сумата от 2579 лв. е преведена по посочената от ответницата сметка, на датата на сключването му. Застрахователната премия от 564,80 лв. е преведена на „Кардив Животозастраховане“ на 21.02.2024г., а застрахователната премия от 19,34 лв. е преведена в полза на „Кардив Общо застраховане“ на 02.02.2024г.