Решение № 43 от 10.03.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Харманли, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20225630100762 по описа за 2022 година

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание чл.422 вр. чл. 415 ал.1 т. 1 от Гражданско процесуалния кодекс вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от Закон за задълженията и договорите .

В исковата молба се твърди, че ответницата К. Я. П. ЕГН ********** от гр.

Харманли, отправила искане за сключване на договор за заем с ищцовото дружество „Сити Кеш“ ООД. Искането било попълнено собственоръчно от Заемателя посредством сайта на Заемодателя- https://credirect.bg.

Сочи се, че договорът за заем се сключва съобразно законовите разпоредби на Закон за електронната търговия, Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя, предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и посочил желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин Заемателят обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД.

Сочи се, че ищцовото дружество изпращало на посочената от Заемателя електронна поща Общи условия, както и предоставял чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащи цялата необходима пред договорна информация за искания от Заемателя паричен заем. С натискане на бутон „Изпрати“ съгласно Общите условия Заемателят приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало за подписване на всяка страница на предоставените по описания по - горе начин документи съобразно чл.10 от Закон за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), и то при условията при които последните му били предоставени. Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ електронното изявление било получено с постъпването му в посочената от Заемателя информационна система.

Заемодателят потвърждавал сключването на договора за заем като изпраща на посочения от Заемателя електронен адрес договор за паричен заем № 389982, заедно с погасителния план към него и Общите условия. Съгласно Общите условия, приети от Заемателя, договорът за паричен заем влизал в сила от датата на изпращането му от 1

Заемодателя на Заемателя (20.І.2020г.) и ставал задължителен и за двете страни.

Твърди се, че по силата валидно сключен между страните договор, заемодателят - „Сити Кеш“ ООД изплатила на заемателя - К. Я. П., сумата от 1000 лв., а от своя страна клиентът (настоящ ответник в производството) се задължил да върне заемната сума в размер и срок съгласно уговореното. Сумата била изплатена на клиента в деня на сключване на договора по посочената от него банкова сметка: *****.

В исковата молба се твърди, че длъжникът – ответницата не изпълнявала редовно задълженията си. Общо платеното към момента на депозиране на заявлението било в размер на 168лв., като с тази сума била погасена първата вноска по кредита (съгл. погасителния план, приложен към договора) и тази сума не била достатъчна за пълно погасяване на задълженията по кредита , като оставали дължими сумите, които се претендират.

Твърди се, че ищцовото дружеството депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника П. за сумите както следва: главница 1000лв. – съгласно Договор за заем № 389982/20.І.2020г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението; възнаградителна лихва: 240.90лв. - дължимата и неплатена за периода 20.І.2020г. до 20.І.2021г. и законна лихва за забава: 397.13лв. дължимата и неплатена за периода от 08.ІХ.2020г. до 01.V.2022г.

Въз основа на Заявлението било образувано ч.гр.д. № 457/2022г. по описа на PC Харманли и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението. Длъжникът депозирал възражение по чл. 414а ГПК, което съдът не е приел, като за заявителя възникнало правото по чл. 415 ГПК - да предяви установителен иск за описаните по-горе суми.

Моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че К. Я. П.

ЕГН **********, дължи на ищеца „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *****, следните суми: главница:

1000 лв. - съгласно договор за заем № 389982 от 20.І.2020г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението; възнаградителна лихва: 240.90лв. - дължимата и неплатена за периода 20.І.2020г. до 20.І.2021г. и законна лихва за забава: 397.13лв. - дължимата и неплатена за периода от 08.ІХ.2020г. до 01.V.2022г.

Претендират се присъждане на разноски по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата К. Я. П. е депозирала отговор на исковата молба, в който е изложила становището си, че предявения иск е частично недопустим и неоснователен.

В отговора ответницата е заявила че е подала възражение не против цялото вземане, а само за част от него. В частта, в която не било подадено възражение против издадената заповед за изпълнение, същата била влязла в сила и не било налице правен интерес от водене на настоящото дело, поради което в тази част производството по делото следвало да бъде прекратено.

В отговора е направено възражения, че исковата молба е нередовна: в нея нямало никакви конкретни фактически твърдения, които по ясен и разбираем начин да посочват по какъв начин и върху каква главница съответно за какъв период и защо се начислява законната лихва и защо според ищеца е в този размер. Изчислено чрез онлайн калкулатор върху главница от 1 000 лв. дължимата законна лихва за посочения от ищеца период не била 379.13лв., а – 168.00лв. Неясно защо се претентирало в по-голям размер. Не било посочено кака се формират ГПР и фиксирания годишен лихвен процент, съответно в коя част на погасителния план са включени. Възнаградителна лихва се дължала само ако била уговорена, като не било посочено по силата на коя разпоредба от договора се дължала същата.

Оспорва се предявения иск за законна лихва като неоснователен.

С отговора е направено възражение за нищожност на начислената в чл. 4 неустойка и на клаузите на чл. 6.1. и 6.2. от договора за кредит, за което съдът поради това, че договорът е с потребител следял и служебно. Съдът бил длъжен и служебно да следи за наличие на нищожни клаузи като противоречащи на ЗПК и за правата на потребителя и при 2 наличие на такива да ги обяви за недействителни. Изложени са подробни съображения в тази насока.

Ответницата, с оглед направеното възражение за нищожност на начислената неустойка счита, че с плащане на първата вноска от 168лв. по погасителния план на чл. 4 от договора, е заплатила на ищеца част от неустойка в размер на 92.31лв. (начислена неустойка 184.82лв. намалена с 50% отстъпка или 184.82 : 2 = 92.31лв.), която била платена без основание на ищеца и подлежала на връщане като получена при начална липса на основание, тъй като договорът бил нищожен в тази част, като същото подлежало на връщане от момента на даването. В тази връзка е направено изявление за съдебна компенсация на вземането на ответника за сумата 92.31лв. с вземането на ищеца за законна лихва, евентуално с другите вземания, до размера на по-малкото от тях.

Изразено е становището на ответницата , че клаузите за ГПР и фиксиран годишен лихвен процент, ако се приеме, че следва иска да се разгледа и в тази част и е допустим, също са нищожни като противоречащи на ЗПК, ЗЗПГТ и ЗЗД и на добрите нрави.

Следвало да бъдат взети предвид извършените от ответницата плащания-първа вноска от 168лв., от която 92.31лв. следвало да се прихванат, а останалите 75.69лв. следвало да се намалят от главницата, както и останалите плащания, за които ищецът не бил взел отношение.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за законна лихва и да прекратите производството по делото в останалата част, като се присъдите съответните разноски по делото.

Съдът, предвид събраните в хода на производството доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна :

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове намиращи правно основание в чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК. Предвид особения ред, по който се предявява иска, обуславящ исковото производство като продължение на развилото се заповедно производство е необходимо исковата молба да е подадена в едномесечен срок от получаване на указанията по чл.415 ал. 1 от ГПК. В настоящия случай разпореждането на съда е получено от представител на ищовото дружество на 28.VІІ.2022г., като исковата молба е подадена на 29.VІІІ.2022г. по ел.поща - доколкото 28.VІІІ.2022г. е почивен ден (неделя), поради което следва да се приеме, че едномесечният срок е спазен.

Предметът на търсената с исковата молба защита следва да съвпада с претендираното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане право. Налице е пълна идентичност /основание, размер, период/ между търсените със заповедта парични вземания и предявените такива с исковата молба. Едновременно с това ищец в настоящото производство е заявителят в заповедното. Ето защо може да се направи обоснован извод, че исковете са допустими.

За да бъдат те основателни, е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъде установено от ищеца наличието на материалните предпоставки: валидно сключен договор за паричен заем Кредирект № 389982, сключен на 20.І.2020г. , сключен между „Сити Кеш“ ООД и К. Я. П. и размер на претендираните суми и настъпване на тяхната изискуемост.

От страна на ответницата П. не се оспорва сключването на процесния договор Кредирект № 389982/ 20.І.2020г. по силата на който ищцовото дружество „Сити Кеш“ ООД е предоставил на ответницата сума в размер на 1000.00лв., със задължението да я върне в срок от 12 месеца, при погасителни вноски както следва : 3 по 33.38лв. и 9 по 130.46лв. - включващи главница и лихва.

Доколкото договорът за заем за потребление е реален договор, същият се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. За осъществяването на фактическия състав е необходимо реално предаване на паричната сума, тоест за основателността на предявените искове е нужно ищецът да докаже предаването на паричната сума и основанието за това.

Предоставянето на заемната сума в размер на 1000.00лв. не се оспорва от ответницата, като в тази насока е и приобщеното по делото доказателство – платежно нареждане за сумата от 1000лв. от 20.І.2020г. Следователно е налице и първата 3 предпоставка за уважаване на процесните искове.

Основните спорни въпроси предмет на делото са относно изискуемостта на процесните вземания и размера им.

Съгласно приобщения по делото Договор за паричен заем Кредирект № 389982/20.І.2020г. (заверено като препис ксерокопие), за връщане на заемната сума в размер на 1000.00лв. е било уговорено на части, а именно - 12 погасителни вноски, като последната е била с падеж 20.І.2021г., тоест към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК 25.V.2022г. - 01.03.2022г. главницата е била изцяло изискуема.

От процесния договор се установява че между страните е постигнато договорка погасителните вноски да бъдат както следва: 3х 33.38лв. и 9х 130.46лв. - включващи главница и лихва. Предвидено е, че годишния процент на разходите на заема е 48.13%, а фиксирания годишен лихвен процент е 40.05%. Размерът на договорната лихва уговорена между страните за целия период на договора за кредит е бил 274.28лв.

Съгласно чл.6 ал. 2 от процесния договор страните са споразумели, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение ответницата дължи и неустойка в размер на 1 341.72лв., която съгласно погасителния план се заплаща на различни части към всяка погасителна вноска.