Определение № 191 от 03.08.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 191 гр. Варна, 28.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. К.а като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20233000600223 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред Апелативен съд - Варна е по реда на чл. 243 ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на Г. К. Г. против определение №329/09.06.2023г. на Варненския окръжен съд по ЧНД №541/2023г., с което било потвърдено постановление на ОП-Варна за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство ДП № 361/2019г. по описа на РУ - Аксаково.

В жалбата се твърди, че в определението на съда не са обсъдени всички доводи и съображения на жалбоподателя, а обсъдените са интерпретирани неправилно. С жалбата се иска отмяна на определението и връщане на ОП за допълнително разследване с даване на конкретни та му и потвърждаване на постановлението за прекратяване на ОП-Варна.

Въззивният съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, определението на първоинстанционния съд, прекратителното постановление на Окръжна прокуратура - Варна и със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователена.

От фактическа страна АС приема за установено следното:

През месец ноември 2019г св.Т. работел като „шофьор" в „ОАЗИС Трейд" ЕООД и управлявал МПС на дружеството. Разполагал с валидно свидетелство за правоуправление.

На 09.11.2019г. около 21.30ч. се прибирал сам от с.Планиница към гр.

Варна, управлявайки т.а.„ Фолксваген ЛТ 46" с peг. № В 9334 НХ. След гр.Провадия се включил в автомагистрала „Хемус" и продължил движението 1 си по нея в посока гр.Варна. Св.Т. управлявал МПС на дълги светлини, но като приближил пътен възел Слънчево превключил на къси светлини, за да не заслепява водачите на изпреварващите го отляво автомобили. След отбивката на пътен възел за с.Слънчево в района на км.412, пътната настилка била асфалтова, суха, с наклон на спускане, без следи от ремонт и неравности.

Пътното платно се състояло от в едната посока (тази на движение на МПС) от три ленти за движение (лява и средна за активно движение), дясна (аварийна), отделена от средната с непрекъсната линия с ясна маркировка (протокол за оглед от 09.11.2019г.) Скоростта на движение на управлявания от св.Т. автомобил била около 100-110 км/ч. като той бил в дясната активна пътна лента на къси светлини. На разстояние около 16 метра след отбивка за пътен възел с.Слънчево, св.Т. възприел велосипедист, движещ се в същата посока по хоризонталната маркировка, разделяща аварийната и активната дясна пътна лента. В този момент отстоянието между двамата било 52 - 53 м.

Велосипедистът (постр.Х.Х.) бил облечен в тъмни дрехи, без светло отражателни елементи. Управлявал черен на цвят велосипед с бял надпис „SPORT BIKE" на горната рамка и сив надпис „ALEX BIKE" върху долната рамка. По велосипеда също липсвали светло отражателни елементи.

Забелязвайки го, св.Т. отклонил в посока леко наляво, за да осигури безопасно странично разстояние и да изпревари велосипедиста. В същия момент постр.Х. погледнал наляво и едновременно с това предприел отклонение в ляво (в посока към МПС). Така се озовал косо спрямо оста на пътя и навлязъл в пътната лента, по която се движел св.Т.. Последният понечил да предприеме намаляване на скоростта, но поради краткото време за реакция успял единствено да вдигне крака си от педала на газта.

Непосредствено преди да натисне спирачката, вследствие разликата в скоростите, масите на движение на двете ППС и промяната на траекторията на движение на велосипедиста, настъпило пресичане на траекториите им на движение и последвал удар между тях. Първоначалното съприкосновение било в предната част на товарния автомобил. Вследствие на възникналите моментни сили и скоростите и посоките на движение на двете ППС, последвало възкачване с приплъзване на тялото на велосипедиста по предния капак на автомобила; удар с глава в предното стъкло, от който същото се напукало; фаза на носене и изпадане с претъркулване на подлежащата настилка в дясната лента за движение. След удара св.Т. отбил вдясно и спрял в аварийната лента. Не излязъл от автомобила. В същото време, по автомагистралата, покрай местопроизшествието преминал св.Д.М. с управлявания от него лек автомобил „Хонда Сивик" с peг. № В 2884 НТ в компанията на св.Д.А. Св.М. възприел тялото на постр.Х., което успял да го избегне, отклонявайки движението си към лява пътна лента. След като подминал отбил в аварийната лента и спрял. Видял автомобила на св.Т..

Подал сигнал на тел 112. След това отишъл до МПС и видял, че водачът бил на шофьорската седалка в шок и треперел. Разкопчал предпазния му колан и му помогнал да слезе от МПС. При тях отишла и св.А., която останала при 2 св.Т. в опит да го успокои. Св.Д.М. се опитвал да отбива МПС, движещи се по автомагистралата. Към него се присъединил и св.П..

Междувременно на същото място св. Д.М. управлявала л.а. „Сеат Толедо" с peг. № № В 6081 СТ на къси светлини; била съпруга си св.И.М., който се возел на предна дясна седалка. Не възприела намиращото се на пътното платно тяло на постр.Х. и преминала през него. И двамата спътници усетили, че минали през нещо, но предположили, че било разпилян товар и продължили движението си. По-късно през нощта, от публикации във „Фейсбук", св.М. разбрала за произшествието и тогава се усъмнила, че може да е преминала през тялото на пострадалия. Веднага отишла в Сектор „Пътна полиция" при ОД - МВР - Варна заедно със съпруга си, където двамата обяснили за случилото се и предали доброволно лекия автомобил за нуждите на разследването.

По делото били извършени огледи на местопроизшествието и на МПС.

Били назначени следните експертизи:

1/тройна СМЕ и допълнителна тройна СМЕ, от които е видно, че при огледа и аутопсията на постр.Х. била установила съчетана травма, състояща се в:

• открита черепно-мозъчна травма (подробно описана)

• шийна травма (подробно описана)

• гръдна травма (подробно описана)

• коремна травма и травма на таза (подробно описани)

• травма на горните крайниците (подробно описани)

• травма на долните крайници (подробно описани)

Установени били и болестни промени на сърдечно-съдовата система задебеляване на стената на лявата сърдечна камера, атеросклеротични промени по съдовите стени.

Относима и важна по делото е причината за смъртта на постр.Х., която била тежката съчетана травма, изразяваща се с несъвместими с живота увреждания на вътрешни органи и множествени фрактури на кости.

Друго важно обстоятелство се явява механизма на действие на твърдите тъпи предмети, чрез силни директни удари и притискане с голяма тежест и съответстват да са резултат от действие на травмиращите сили в отделните етапи на комбинираното пътно произшествие - блъскане с последващо прегазване.

Разграничаването на нараняванията ВЛ мотивирали с морфологичната характеристика на увредите, включваща особеностите на самото увреждане вид, локализация, направление, площ, специфика и др. По тях заключили категорично, че причина за смъртта на постр.Х. бил директния механичен удар от страна на МПС на св.Т..

Коментирано било и последващото прегазване, което било изключено 3 като причина за смъртта.

2/Към момента на ПТП нито св.Т., нито св.М., нито постр.Х. били алкохолно или друго повлияни (СХЕ № Е-135/05.12.2019г, СХЕ № 1272/11.11.2019г.)

3/АТЕ и повторна АТЕ, чието заключение се различавало по един основен пункт – дали ПТП би могло да бъде предотвратено и как.

Те дали сходни заключения относно скоростите на движение, опасната зона за спиране и механизма на ПТП. Изводите могат да се обобщят в следното:

-скорост на движение на т.а.„ Фолксваген ЛТ 46" преди ПТП и в момента на удара – около 110 км/ч;

- скорост на постр.Х. - 20 км/ч;

-опасната зона за спиране на лекотоварния автомобил - 136-137м.;

-опасната зона за спиране на велосипеда - 12,81м.;

-отстояние на водач на т.а. от момента на предпритото заобикаляне с цел безопасна странична дистанция при изпреварване на велосипедиста - не по-малко от 52 метра от мястото на удара. Ако водачът бил реагирал чрез спиране в този момент, за него не съществувала техническата възможност да спре МПС преди мястото на удара;

-отстояние на МПС в момента на предприетото внезапно отклонение в посоката на велосипедиста - 28 - 29м. съпосочно зад велосипедиста. В този момент постр.Х. имал техническа възможност да възприеме приближаващия автомобил;

-липсвали данни за повреди по т.а., както и по велосипеда, които биха могли да бъдат свързани с причината за ПТП.

Отликите в двете АТЕ се заключават по въпросът дали ПТП би могло да бъде предотвратено и как.

Първата АТЕ изразила становище, че водача на МПС нямал възможност за предотвратяване на ПТП чрез аварийно спиране, но имал възможност да го стори посредством „спасителна маневра“.

Повторната АТЕ дала друго становище по този въпрос – че „спасителна маневра“ не би могла да предотврати ПТП. Мотивирала се с това, че в момента на отклоняването на траекторията постр.Х. се намирал дълбоко в обхвата на опасната зона на л.а. при скорост от 110 км/ч и че липсвала възможност за предотвратяване на ПТП чрез спиране. При предприемането на рязкото отклонение в дясно на постр.Х. и при скорост 110 км/ч, св.Т. при спасителна маневра – рязко отклоняване на л..а в дясно, би се стигнало до загуба на контрол върху МПС с негативни последици.

По възраженията в частната жалба:

1.споделя се твърдението в жалбата за грешка в изложените по делото факти досежно мястото на ПТП – магистрала или не, доколкото в атакуваното 4 определение действително било записано, че „пътното платно било с две ленти за движение, по една за всяка посока на движение“, което резонно довело жалбоподателя до въпроса къде точно - на магистрала или не, настъпило ПТП. Отговор на това възражение се намира по-горе в изложената фактология, приета от този съд, където на база на обективните находки по огледа и на свидетелските показания, се приема, че ПТП било на магистрала.

С което се дава отговор на всички възражения, които неправилно възприетите от ОС факти променят като скорост и право на велосипедиста да управлява ППС на магистрала.

Не са споделяеми възраженията относно това бил или не бил видял св.Т. навреме постр.Х.. Според СТЕ липсва основание неговите показания (съобразени с обективните находки) да бъдат дискредитирани. Той видял велосипедиста, но реакцията му в случая била съобразена с това, че първоначално постр.Х. следвал адекватна траектория, която не създавала опасност за движението и съобразно която св.Т. предприел изпреварването с цел да създаде безопасна дистанция между неговото МПС и велосипеда. Без съмнение, потвърдено и от обективни находки (цвят дрехи и липса на светоотражатели), както и на свидетели, постр.Х. нарушил ЗДвП в тази му част относно тези изисквания. Проблемът при ПТП не се явявало тъкмо това нарушение на пострадалия, а неговото рязко навлизане в дясната лента за движение в момент, в който св.Т. бил вече на разстояние 28 метра от него. Но и то било от съществено значение, доколкото ПТП било в тъмната част на денонощието и доколкото постр.Х. имал такива законови задължения. Поради изложеното не би могло да се сподели твърдението, че ПТП възникнало, защото св.Т. не видял навреме постр.Х. и че тъкмо този факт стои в генезиса на ПТП. Обективните данни по делото установяват множество нарушения от страна на постр.Х. – от нарушаване забраната да управлява велосипед на магистрала, през липсата на светло отражателни знаци, които да го правят видим за участниците в движението, до внезапната рязка промяна на посоката му на движение. Съвкупно всички нарушения имали отношение към ПТП, като основното се явява внезапното отклонение в дясно и то е в пряка причинно-следствена връзка с резултата.

2.Не се споделя и възражението на жалбоподателя относно възможността на св.Т. да избегне ПТП. На същата идейна плоскост в частната жалба се поставя и въпросът защо не била назначена тройна АТЕ (при различията по въпроса в двете АТЕ за „спасителната маневра“). Тук жалбоподателя набляга основно на хипотетично изискуемо от св.Т. поведение, като същевременно неглижира поведението на постр.Х.. Вменява на св.Т. задължение по чл.30 и 31 от ЗДвП, които последният нямало как да изпълни, тъй като опасността възникнала непосредствено преди удара – той дори нямал възможност да употреби спирачки, какво остава за използване на клаксон. Каквато употреба, съобразно конкретните факти (малко отстояние) не била нито възможна, нито би постигнала търсения ефект. Поради сходствата на двете АТЕ по релевантните изводи (скорост и опасна зона), не е 5 имало необходимост от назначаване на арбитражна експертиза, тъй като становищата на експертите относно спасителната маневра не са от значение за правилното решаване на спора.