Решение № 923 от 06.03.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………………….. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 544 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от ***срещу ***, гр. Варна иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 236, ал.

2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата в размер на 20 710 лв., представляваща неплатени наеми за месец Октомври и Ноември на 2016г. по Договор за наем № *** удостоверени във фактури с №

12213/04.10.2016г. и № 12329/02.11.2016г.

В исковата си молба ищецът Технически университет - Варна твърди, че на 30.05.2016г. е сключил договор за наем № ***, след проведен търг чрез тайно наддаване, по силата на който е поел задължение да предостави на ***за възмездно и временно ползване студентско общежитие, бл.

15 с прилежаща кафе – сладкарница, находящ се в *** за срок от 10 години срещу задължение на наемателя да заплаща месечно наемно възнаграждение от 10 355 лв., платимо до 15 – то число на месеца, за който се отнася и консумативни разходи.

Твърди се, че наемодателят предоставил на наемателя държането на наетия обект на 31.05.2016г., за което бил съставен приемно – предавателен протокол. Твърди, че наемателят не е заплащал уговорената наемната цена за периода от месец октомври и ноември 2016г.

Ищецът твърди, че е изпратил писмо до ответника, за заплащане на задълженията в срок от един месец, на осн.чл.17,ал.2 от същия договор, с предупреждение, че при неизпълнение договорът следва да се счита развален.

Правният интерес от предявяване на иска се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу сумата, обективирана в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК, а именно: 20 710 лв., представляваща неплатени наеми за месец октомври и ноември на 2016г. по Договор за наем № *** от 30.05.2016г. удостоверени във фактури с № ***

Претендира съдебно-деловодни разноски както в заповедното производство, така и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***оспорва предявения иск. Оспорва твърдението, че е предадена фактическа власт върху имота, както и че ответникът не е имал възражения по отношение на имота. Поддържа се, че наемодателят не е изпълнил задължението си да предаде на наемателя вещта в състоянието за което е наета. За времето от сключването на договора за наем до месец август 2017г. наемателят е извършил със свои средства ремонтни дейности във всички помещения и общите части, упражнявайки и правата по чл. 230, ал. 2 ЗЗД.Твърди, че наемното отношение не е прекратено.Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

По частно гражданско дело № *** ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д. ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 20 710 лв., представляваща неплатена наемна цена за месец Октомври и Ноември на 2016г. по Договор за наем № 84 от 30.05.2016г. за която са издадени фактури с №

12213/04.10.2016г. и ***. ,както и сумата от 1423,40 лв., представляваща сторените в заповедното производтво разноски за заплатена държавна такса от 414,20 лв. и адвокатско възнаграждение от 1009,20 лв., на осн.чл.78,ал.1 от ГПК.

Предявеният иск е при условията на чл.415 ал.1,т.1 от ГПК, при подадено в срок възражение от длъжника.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от

ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.

Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за наем № *** от 30.05.2016г., по които ответника се е задължи да заплаща месечен наем от по 10 355 лв.

Представено е писмо с изх. № 47/05.01.2017 г., от *** до „Д." ЕООД, с което се уведомява ответника за непогасените му задължения, съгласно договора за наем, дължими към 31.12.2016 г., като е отправена покана за изплащане на същите в срок от 1 месец от получаване на поканата. Представена е и справка за задължения на „Д." ЕООД към 30.09.2017 г., както и нотариална покана за разваляне на договора за наем.

От заключението по назначената и приета от съда ССЕ се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на *** по сметка 411 клиенти,като вземане от клиента Д. ЕООД в общ размер на 20 710 лв. Включени са в регистър сметка 401-доставчици в периода м.10.2016г.-м.11.2016г. Процесните фактури са включени в дневника на покупките с уведомление за приемане на декларация и дневници по ЗДДС за периода м.10.2016г.-31.12.2016г. За процесния период,счетоводствата и на двете дружества са водени съобразно законовите изисквания, с първични документи и в хронологичен ред. Плащания по фактурите не са извършвани.

Договорът е подписан от двете страни и като частен документ по смисъла на чл.144 от ГПК, удостоверява покриващите се изявления на страните за съдържанието на сключената сделка. Ответникът не е оспорил автентичността на документа, поради което съдът приема, че същият отразява точната воля на страните за съдържанието на наемното отношение.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, а именно, че всяка страна носи доказателствената тежест относно фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно затова претендира като настъпили - в тежест на ответника е да докаже, че е заплащал в уговорените срокове наемната цена.

Престацията на наемодателя обхваща предаване на наетата вещ, нейното поддържане в течение на наемния период и обезпечаване спокойното й ползване от страна на наемателя. Наемодателят обаче не се освобождава от това си задължение с простото предаване на вещта в държане на наемателя, а същият е длъжен да я предаде, ако не е уговорено друго, в такова състояние, което да отговаря на ползването, за което е наета, т.е. от една страна е длъжен да остави вещта в състояние, което я прави годна и да служи за ползването, за което е наета и от друга страна да я предаде в това състояние.

По отношение на оспорването и откритото производство по чл.193 от ГПК, безспорно е, че въпросния приемно-предавателен протокол от 31.05.2016г. е частен свидетелстващ документ, подписан от представляващия ответника ***. Оспорена е неговата автентичност и съдържание. Въпросът за автентичността стои пред всеки документ, а за верността – само пред свидетелстващите документи, които могат да бъдат автентични, но неверни, респ. неавтентични, но верни. Предвид разпределената доказателтвена тежест, ответникът не доказа по пътя на пълно и главно доказване направеното оспорване.

От събраните по делото доказателства се установява, че имотът предаден от наемодателя и предмет на наемното правоотношение между страните е бил годен за нормалното му ползване. Видно от

Приемно-предавателен протокол от 31.05.2016г., подписан от наемателя Д. ЕООД, наетата вещ е приета без възражения в състояние за ползване по предназначение.

От назначената по делото и приета от съда

ССЕ, се установи че прицесните фактури са осчетоводени и от двете страни. След като фактурите са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество и са включени в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС това недвусмислено води до извода за изпълнение на поетите от наеметеля задължения по договора.

Ответникът не е ангажирал доказателства за установяване изпълнението на поетите от него задължения по договора за наем за заплащане на наемната цена за м.10.2016г.-м.11.2016г., поради което съдът намира, предявените искове за заплащане на наемна цена за основателни, поради което следва да бъдат уважени в предявения размер.

С оглед точното изпълнение на основното задължение на наемодателя, съдът намира, че за наемателя в периода през който имотът се е намирал в негово държание е възникнало задължение за запащане на наемната цена .

С оглед гореизложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи в пълен размер.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена държавна такса 414,20 лева,150 лв. за ССЕ и 1009,20 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в пълен размер 414,20 лв. внесена д.т. и 1009,20 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 от ГПК, че „Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрас на управление *** дължи на *** вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № *** ВРС, за сумата в размер на 20 710 лв. (двадесет хиляди седемстотин и десет лева), представляваща незаплатена наемна цена за месец октомври 2016 година и месец ноември 2016 гододина по Договор за наем *** за която са издадени фактури №№ ***., всяка за сумата от по 10355.00 лева.

ОСЪЖДА „Д.” ЕООД,

ЕИК ***, със седалище и адрас на управление *** да заплати на ***, ЕИК *** сумата от 1573,40 лв. (хиляда петстотин седемдесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрас на управление *** да заплати на *** сумата 1423,40лв. (хиляда четиристотин двадесеет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. *** РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Варненски окръжен съд.

Съдия: