Решение № 111 от 22.03.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Спас Иванчев

Татяна Грозданова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Т. Г. К. като разгледа докладваното от Румен Петров Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200082 по описа за 2023 година Настоящото, второ по ред, касационно производство е образувано по жалба на а. Чепишев и адв.З. Чепишев, в качеството им на защитници на подсъдимия П. М., против въззивно решение № 139/08.12.2022 г., постановено по внохд № 20224000600209/2022 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново.

В жалбата са наведени и трите касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1-3 от НПК. Твърди се, че съдът е приел доказателства, които не са събрани по предвидения в НПК ред, липсва обективен и критичен анализ на писмените и гласните доказателства, като отсъстват съображения защо са възприети едни, а други не са кредитирани, като е оспорена комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза като непълна, необективна и са изразени съмнения за нейната правилност. Според защитниците липсват доказателства относно механизма на извършване на престъплението, т.е. кой е наръгал П. Е., с кой нож и по какъв начин е станало това. Посочено е, че следствие на така допуснатите нарушения на процесуалните правила неправилно извършеното от подсъдимия престъпление е квалифицирано по чл.116 от НК, вместо да се приеме, че деянието е осъществено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалите С. и Д. Е.и, още повече че липсва и мотив за извършването му, или най-малкото той бил „шаблонно“ посочен от съда. Настоява се, че при 1 индивидуализацията на наложеното наказание доживотен затвор неправилно са обсъдени смекчаващите вината обстоятелства, изложени са неверни доводи, че занапред подсъдимият не би коригирал общественоопасното си поведение и не би се интегрирал в обществото, което се оборвало от характеристичната справка от Затвора гр. Белене. При условията на алтернативност се претендира да се измени въззивното решение, като се приложи разпоредбата на чл.118 от НК и на М. се наложи наказание в минималния предвиден в закона размер или да се измени наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода и то при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

В съдебно заседание подсъдимият П. М. и защитниците му поддържат жалбата и считат, че има достатъчно основания за ревизия на въззивния съдебен акт в желаната от тях насока. В последната си дума подсъдимият настоява да се измени наказанието в по-леко по вид.

Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Частните обвинители и граждански ищци С. и Д. Е.и не се явяват, редовно призовани. Повереникът им адв.С.С. пледира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Частният обвинител - малолетният Д. П. М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Назначеният му особен представител адв.С.С. счита, че решението е правилно, законосъобразно и справедливо, поради което моли да се остави в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С присъда № 2600151/15.06.2021 г., постановена от Окръжен съд Русе по нохд № 437/2020 г. подсъдимият П. Ю. М. е признат за виновен в това, че на 13.09.2019 г. в гр.Глоджево, обл.Русе, умишлено е умъртвил П.

Димитрова Е. с ЕГН ********** и е направил опит умишлено да умъртви Д.

Е. Е. с ЕГН ********** и С. Р. Е. с ЕГН **********, като изпълнителното деяние по отношение на последните двама е останало недовършено поради независещи от дееца причини, като деянието представлява убийство и опит за убийство на повече от едно лице и е извършено предумишлено, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.9 вр. с чл.115 вр. с чл.18 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на доживотен затвор, което наказание е 2 постановено да се изтърпи при първоначален специален режим. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия, считано от 13.09.2019 г. до влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци С. Е. и Д. Е. сумата от по 130 000 лв., на всеки един от тях, от които по 70 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от деянието в лично качество и по 50 000 лв., представляващи обезщетение за причинените болки и страдания от смъртта на дъщеря им, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им заплащане, като за разликата до пълния предявен размер от по 150 000 лв. гражданските искове са отхвърлени като неоснователни, както и 4 000 лв. разноски по делото, а по сметка на съда - сумата от 3 096 лв. и 10 400 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове, както и 3860 лв. по сметка на ОД на МВР - Русе.

По жалба на защитниците е образувано внохд № 316/2021 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С постановеното въззивно решение № 37/05.04.2022 г., на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК е изменена първоинстанционната присъда, като е намалено наказанието на подсъдимия на двадесет години лишаване от свобода, първоначалният режим на изтърпяването му на „строг“, коригиран е размерът на присъденото на С. Е. и Д. Е. обезщетение на по 120 000 лв. на всеки един от тях и съответно дължима държавна такса - на 9 600 лв. С решението подсъдимият е осъден да заплати по сметка на съда допълнително 3 600 лв. разноски по производството - за назначената ДНК експертиза и 2 000 лв. на частните обвинители и граждански ищци за осъщественото процесуално представителство от повереника им.

По протест на държавното и жалба на частното обвинение единствено с доводи, ангажиращи касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, по образуваното н.д. № 412/2022 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение, с Решение № 123/15.07.2022 г., на основание чл.354, ал.3, т.1 от НПК е отменен изцяло въззивният съдебен акт и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

С постановеното въззивно решение по образуваното ново внохд № 20224000600209/2022 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, предмет на настоящата касационна проверка, е изменена присъдата като е намалено единствено присъденото на С. Е. и Д. Е. обезщетение до точния сумарен размер от по 120 000 лв. на всеки един от тях и съответно дължима държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове на 9 600 лв. С решението подсъдимият е осъден да заплати по сметка на съда допълнително 3 750 лв. разноски по производството - за назначената ДНК експертиза и 6 000 лв. на частните обвинители и граждански ищци за осъщественото процесуално представителство от повереника им, а в останалата част присъдата е потвърдена.

При извършената от касационната инстанция проверка не се 3 установиха съществени пороци в доказателствената дейност на въззивния съд при изясняването на релевантната за ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия фактология. Настоящият състав не споделя възражението на защитата, че предходните инстанции са се произнесли въз основа на ненадлежно събран по делото доказателствен материал. В случая отсъства основание за изключване от доказателствената съвкупност на предадената на 30.09.2019 г. от св.Д. Е., намерена от жена му в двора на къщата им, свита хартия, увита в тиксо, във формата на кания за нож, с дължина от 18,5 см. Действително приобщаването е станало чрез изготвянето на протокол за доброволно предаване, близо две седмици след инкриминираното деяние, но същественото е, че приложеното веществено доказателство е изработено от идентични материали и по сходен начин с иззета и описана в протокола за оглед друга саморъчна кания, като и двете не са били виждани преди инцидента от С. и Д. Е.и, а съдилищата не са имали причина да не кредитират заявеното от тях. Тъй като процесният предмет не е веществено доказателствено средство, по смисъла на чл.125 от НПК, спрямо него не следва да се прилага нормата на чл.126 от НПК относно лицата, които са компетентни да го изготвят. Приложената втора самоделна кания, напълно съответства на очертаните в чл.109 от НПК характеристики, тъй като служи за изясняване на обстоятелствата по делото и допринася за разкриване на обективната истина, поради което неоснователно се явява възражението относно начина на нейното приобщаване.

С оглед наведените в жалбата доводи, макар по същество да не се оспорва авторството и механизма на извършване на инкриминираното деяние, въз основа на твърденията за няколко вероятни версии на случилото, индиректно се навежда възможността едно от нараняванията на П. Е. неволно да е причинено от баща й. На първо място, така възприетата защитна теза не е в унисон с обясненията на самия подсъдим, който заявява, че „най-вероятно съм наранил П. с нож“, а по отношение на С. и Д. Е.и - „не си спомням какво се е случило“. В тази насока следва да се подчертае, че по делото в пълен обем са изследвани всички обстоятелствата, относими към главния факт от предмета на доказване, като фактическите изводи намират стабилна доказателствена опора. При постановяване на осъдителната присъда е обърнато специално внимание на достоверността на показанията на оцелелите пострадали - св. С. и Д. Е.и, които са преки очевидци на случилото се.

Истинността на заявеното от тях е изведена, след като е отчетено съответствието им с останалите доказателствени източници, с изключение на част от обясненията на подсъдимия, поради което не е имало основание съдилищата да не им се доверят при възприемане хронологията на събитията и данните за конкретно реализираните от П. М. действия. Споделеното от всеки един от двамата не е възприето безкритично, а е съпоставено и по между си, като не са констатирани несъответствия в поведението на намиращите се в антрето лица, от момента на влизането на подсъдимия в дома им до задържането му от полицаите, непосредствено след инцидента.

Възпроизведената от тях доказателствена информация е напълно еднопосочна и обстоятелствена в двете фази на процеса, включително и относно 4 налаганите от подсъдимия приживе спрямо дъщеря им по време на съвместното им съжителство забрани, упражнения физически и психически тормоз, изразяващ се в ограничаване на контактите й с околните и с роднините, недопускането й да ползва свои вещи, заключване в помещения, побой, душене и закани за живота й ако го напусне. С оглед конституирането им като частни обвинители и граждански ищци, показанията на двамата са съпоставени и с останалите гласни доказателства, със заключенията по назначените по делото множество експертизи и приложените протоколи за извършените по надлежния ред процесуално следствени действия. На тази основа по делото категорично е установено от една страна отсъствието на външно лице - извън пострадалите и подсъдимия, като потенциален автор на причинените от предмет с остър връх и режещ ръб увреждания, а от друга, който и да е от пострадалите да се е самонаранил, да е увредил някой от близките си или да е имал констатираните от СМЕ, несъвместими с живота травматични наранявания преди появата на М. в двора на къщата.

Същевременно категорично е установено, че в инкриминирания момент, по време на развилите се събития с продължителност от около 10 минути, никой от тримата пострадали нито е държал, нито е извършил каквито и да било действия с нож. Всъщност единствените данни въобще за държани предмети от страна на пострадалите са телефон от св.Е. и торба с дрехи от съпругата му в началото на инцидента. По този начин, след като са изпълнени процесуалните задължения да се извърши внимателна преценка на доказателствата чрез съпоставянето им и са анализирани средствата за тяхното установяване поотделно и в корелацията помежду им, предходните инстанции убедително са защитили извода си, че доказателствената съвкупност води до единствения възможен извод относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия.