Решение № 198 от 17.10.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. гр.Мадан, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100189 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против „*********“ АД , с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество да възстанови на ищеца сума в размер на 347.50 лева - платена без основание по нищожен Договор за кредит от *********** г.

В исковата молба се твърди, че на 09.01.2023 г. между страните бил сключен договор за кредит по силата, на който са му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 950.00 лв., при лихвен процент 22,32%, годишен процент на разходите - 24,75 %. Съгласно договора за заем, същият следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция ли поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка визирана в договора в размер на 293.97 лв., като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобрадно уговорения погасителен план. Ищцата е усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за неустойка. Твърди се, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или 1 представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество предвидената неустойка в размер почти равен на заетата сума е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезщетение. Предвиденото да се комулира неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа на спазване на добрите нрави. Твърди се, че в конкретния казус са предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не изпълни договорното си задължение: - за кредит от 950.00 лв., заемодателят се е задължил да осигури поръчителство на лица с визирани условия в договора; - ограничение в процесния договоро за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват – те могат да бъдат само физически лица, не и юридически лица. По този начин недобросъвестно и в ущърб на потребителят, небанковата финансова институция е поставила към ищцата неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печелба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители – едва три дни след сключване на договора.

Поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Твърди се, че от член 8, параграф 1 от същата директива в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен 2 да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит.

Счита, че процесния договор за кредит *********г. е нищожен като противоречащ, на принципа на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Ищцата сочи, че до настоящия момент била заплатил по договора сума в размер на 1297.50 лева, като разликата над главницата от 950.00 лева подлежи на връщане, тъй като била платена без основание. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът сочи, че на *******г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № ******** по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950 лв. (деветстотин и петдесет лева), която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди, че на същата дата ответното дружество е погасило служебно задълженията на ищеца по предходен кредит и остатъкът е предоставило на разположение на ищеца остатъкът от заемната сума, съгласно изразеното от ищеца желание чрез банков превод по посочена от него банкова сметка в ***********.

Сочи, че в чл. 20 и следващите от горепосоченият договор е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира подобна неустойка.

3

По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, ответникът сочи, че процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „*********“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит.

Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на ************.

Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща. както и уебсайта на „*********“ АД, находящ се на адрес:

*********/или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления. Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар.

Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).

В раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено, че

„Идентификационен номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатства за заем по Телефонна линия. Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до Дружеството от този Идентификационен номер са изявления на заявителя“. Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща. потребителят може да създаде т.нар. „Личен акаунт". Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлява „лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлява средство за 4 индивидуализация на същия от страна на Кредитора“. В допълнение, в ОУ е посочено, че използването на Идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя представлява електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.

Твърди, че в настоящият случай сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството, като на ****** г. чрез създаденият от В. Р. Г. личен профил, същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“. След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ. за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите“ на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит, като ако е съгласен с неговото съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис“, с което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване. След одобрението на подадената Заявка от страна на „*******“ АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № ********* от ******* г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ).

Въпросните документи съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него са посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на 5 месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита. ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение.

След запознаване с всички условия във връзка с кредита на **********г. ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на Договора, като сключването му във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.

Ответникът твърди относно дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение, че независимо, че такава неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство, тъй като на първо място, съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката представлява самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава/така Решение № 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. № 1297/2009г. на Апелативен съд С. ГО. 3 състав/. Тоест неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед това счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД.