Решение № 143 от 02.08.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Разлог, 02.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20241240200413 по описа за 2024 г.

Производството е образувано по жалба от В.Ф.М., с ЕГН*, с адрес: с.Д.Д., о.Г., о.Б., ч/з адв.

Н.К.-Ч., член на Бл.АК, с адрес в г.Г.Д., у.”В.Л.”10, против НП №* от 03.06.2024 г. - издадено от ИД на НТУ към А„ПИ“-С.

В жалбата се сочи, че в хода на адм. нак. производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, които са довели до накърняване правото на защита на жалботодателя и са основание за неговата отмяна.

В тази вр. се сочи, че към момента на констатиране на нарушението, жалбоподателят е бил нает по трудов договор при собственика на ППС - „Б.Ф.“ООД и поради това, няма как да му бъде вменено като задължение той да заплатя необходимата пътна такса /тол/ за съответното ППС, което е управлявал при изпълнение на трудовите му задължения. Според чл.10б, ал.З от ЗП, "Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на ППС..." и информацията за наличие на Бордово устройство за ППС, попадат в обхвата на смекчаващите обстоятелства при преценка на случая като маловажен. Сочи, че не е задължение на един водач на т а. да следи за наличието на заплатени пътни такси, при условие, че ППС, което е управлявал е било снабдено с Бордово устройство за електронно събиране на същите тези пътни такси, поради което счита, че липсва субективния елемент на деянието.

В проведеното СЗ жалбоподателят В.М. - редовно призован, не се явява. За него се явява адв. К.-Ч., която поддържа жалбата и депозира писмена защита, в която излага становище по хода на делото.

Нак. орган - Директора на НТУ към А"ПИ" - редовно призован, представлява се от юрк. А., която счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение в полза на нак. орган, представя и писмено становище.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по делото док-ва приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.01.2024 г в 11:11:32 часа, в направление излизане от територията на Р.Б., на ГКПП ,,И”, пристигнало ППС с per. №*, вид ВЛЕКАЧ, марка *, модел *, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона. След извършена проверка се установило, че попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като на 18.12.2023 г. в 07:19:37 часа в г.Р. път №19, отсечка 30+320, 1 засечено с контролно устройство с идентификатор №30162 (АПИ), В.Ф.М., с ЕГН*, управлявал ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал1, т.2 от ЗП, при неизпълнение на задължение но чл.139, ал.7 от ЗДвП, водачът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, не е закупил маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или не е изпълнил съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса на чл.10. ал.1, т.2 от ЗП, и същите не са платени от трето лице.

За така извършеното адм. нарушение бил изготвен Доклад съгласно чл.167а. ал3 от ЗДвП, заедно е приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляващи доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с рег.№, датата, часа и мястото на движение по участък от път. включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на ТС част от системата, деклариране от страна на водача, че е управлявал ППС към момента на извършване на нарушението.

Въз основа на направените констатации, св. М. съставил АУАН №*/02.01.2024 г. с/у В.Ф.М., за извършено от последния адм. нарушение по чл.179а, ал.3а от ЗДвП. Актът е връчен на водача на процесното МПС на 02.01.2024 г., което е удостоверено с негов подпис. На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения при съставяне на АУАН, като е вписано: „Не съм съгласен“.

По реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателя НЕ е упражнил правото си на писмени възражения, с/у констатацията за посочено нарушение в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното в настоящото съд. производство, НП №* от 03.06.2024 г. от ИД на НТУ към А„ПИ“-С., с което за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, на жалбоподателя М. била наложена "глоба" от 1`800.00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените док-ва, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът намира показанията на св.М. и св.Г. за подробни, последователни и непротиворечиви, поради което ги възприема като обективни и достоверни.

Съдът кредитира и писмените док-ва, приобщени към материалите на делото, като намира същите за относими към предмета на доказването му. В тази вр. следва да се отбележи, че нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от ел. с-ма по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, ведно с приложения снимков материал към него.

Към материалите по делото е приобщена и молба от В.С.К., в качеството му на управител в ,,Б.Ф.”ООД, ведно със заверено копие на Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, с изх.

№*/25.08.2020 г., от което се установява, че дружеството е сключило трудов договор с лицето В.М., считано от 25.08.2025 г. и справка за актуално състояние на действащите трудови договори към 18.12.2023 г., датата на констатиране на нарушението, от която се установява, че към тази дата лицето В.Ф.М. е било в трудови правоотношения с ,,Б.Ф.”ООД.

В молбата управителят на дружеството е посочил, че за дата 18.12.2023 г., ППС с рег. №* е било на курс с двама водачи – В.Ф.М. и Г.К.Б., поради зимния сезон, сложността на курса извън страната, с продължителност повече от 2 дни и лошите метеорологични условия. Тъй като бордовото устройство – дигитален тахограф, с което е снабдено МПС-то, съхранява информация за период от 6 месеца, не е възможно да бъде свалена и предоставена информация, както и да се даде категоричен отговор, кой от двамата водачи е управлявал т. а. на 18.12.2023 г. в 07.19 часа.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок и от активно легитимирано лице. При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното 2 приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган, съдържа всички реквизити за такъв акт по чл.57 от ЗАНН и са спазени сроковете за издаването му по чл.34 от този закон.

Ясно и конкретно е посочена датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, описан е фактически начина на извършването му, отразена е и правна квалификация на описаното нарушение на жалбоподателя, както и санкционната норма, въз основа на която е отмерена определената имуществена санкция.

Прави впечатление обаче, че в АУАН, не е посочено жалбоподателят В.Ф.М., в какво качество /собственик, водач, ползвател/ е управлявал ППС на 18.12.2023 г. в 07:19:37 часа в г.Р., път №19, отсечка 30+320, засечено с контролно устр-во с идентификатор №30162 (АПИ). Т.е авторството на жалбоподателя към дата 18.12.2023 г. в 07:19:37 часа, когато е извършено процесното нарушение категорично НЕ е безспорно. Същият на 02.01.2024 г. е посочил в АУАН, че не е съгласен, поради което горното не е достатъчно да се приеме, че към процесната дата, когато е извършено процесното нарушение - 18.12.2023 г. в 07:19:37 часа, за което е съставен АУАН, същия е бил водач на МПС.

Приложените снимки и показанията на разпитаните свидетели, не спомагат за установяване на това обстоятелство. При разпита на св. М., същият заявява, че, към момента на установяване на нарушението, не могат да установят кой е бил водач на МПС. В такива случаи питат шофьора бил ли е на нарушението, той ли е шофирал. Заявява, че в конкретния случай не може да си спомни какво му е отговорил шофьорът. Същият е казал само, че не е съгласен. При разпита на свидетеля Г., същата заявява, че на жалбоподателя не е дадена декларация, с която той да декларира, че е управлявал въпросното ППС на 18.12.2023 г. Заявяват, че при връчването на АУАН, същият е казал, че не е съгласен.

В тази вр., АНО не е провел пълно обследване по отношение на извършителя на нарушението и е посочил лицето М., който видно от приложените писмени док-ва, не може да се установи по категоричен начин, че е управлявал процесното МПС на сочената дата в АУАН и НП. Това, че към дата на съставяне на АУАН и НП, а именно 02.01.2024 г. жалбоподателят е управлявал процесното МПС не води до категоричен извод, че е сторил същото към инкриминираната дата 18.12.2023 г.

Отделно от това в чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на ЕУЕПТ, минималното съдържание на заявлението за област на ЕУЕПТ, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО "Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във вр. с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". Тоест, в случая доставчикът на ЕУСПТ за изминато разстояние е следвало да уведоми ,,Б.Ф.”ООД, собственик и ползвател на процесното ППС, относно липсата на декларирани от бордовото у-во тол данни, за което няма данни АНО да е събрал док-ва в тази посока. Едва след изпълнение на това задължение и проявено бездействие от страна на ползвателя на услугата, е следвало да се пристъпи към ангажиране на адм. нак. отговорност на водача на процесното ППС.

От друга страна, относно изискването за пропорционалност при заплащане на такси от т. а. за използване на определени инфраструктури и санкциите за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директива 1999/62/ЕО в чл.9а и с оглед национална правна уредба, съгласно която всички нарушения се санкционират с глоба с фиксиран размер", то с Решение на ЕС от 21.11.2024 г., постановено по дело С-61/23 по преюдициално запитване отправено на основание член 267 ДФЕС от АС-Х. (Б.), изрично се извежда, че принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда 3 това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции. И именно, поради което санкционните мерки, предвидени в съответното национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор, м/у няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели.

В постановеното от СЕС РЕШЕНИЕ по дело С-61/2023г. е прието, че не се допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на такса за ползване на пътната инфраструктура, независимо от хар-ра и тежестта им.

Трябва изрично да бъде посочено, че по силата на чл.633 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Р.Б. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство - Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореното НП е издадено в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и ЕС от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от т. а. за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената глоба е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на глобата за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.