Решение № 7159 от 26.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7159 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20221100502705 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20002433/11.01.2022г. постановено по гр.д.№ 41552/2016г. по описа на СРС, 87 с-в е отхвърлен предявения от „ЧЕЗ Електро България“ АД против В. С. В. , действащ със съгласието на своя попечител К. С. Д. иск с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.98а от ЗЕ за заплащане на сумата 5225,04лв. стойност на потребена ел. енергия за периода 23.01.2014г. – 16.02.2016г. в обект с клиентски номер ******** , находящ се в гр.Банкя, ул.********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 12.04.2016г. до окончателното изплащане, и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 504,35лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 24.04.2014г .

-6.04.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 20019/2016г. по описа на СРС, 87 с-в.

Недоволен от решението е останал ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД, сега с наименование „Електрохолд продажби“ ЕАД, който го обжалва в срок. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че ответникът не е собственик на имота, както и че имотът не е електроснабден, като посочва, че тези обстоятелства не са оспорени от ответника и че правейки подобни изводи, първоинстанционният съд е излязъл извън правомощията си.

Посочва, че е изпълнил задълженията си да електроснабди имота на ответника и намира, че ответникът е задължен да изпълни своето задължение да плати цената на доставената ел.

1 енергия. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което признае за установено , че ответникът дължи изцяло претендираните от него суми ведно със съдебните разноски. Претендира разноски и за въззивна инстанция.

Ответникът В. С. В., сега въззиваема страна, действащ със съгласието на своя попечител, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва. Посочва, че първоинстанционният съд е стигнал да правилен и законосъобразен извод, че електроснабдяването на имота му е било прекъснато за процесния период, поради което не дължи претендираната сума. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение.

Претендира за разноски.

В хода на въззивното производство, въззиваемият В. С. В. е починал. Конституираният негов наследник К. С. Д. поддържа отговора на въззивната жалба.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не изпраща представител, не депозира становище. Въззиваемата страна К. С. Д., чрез своя процесуален представител моли съда да остави подадената въззивна жалба без уважение. Поддържа , че по делото няма доказателства за доставена и потребена ел. енергия за процесния период.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. По съдържащите се в жалбата доводи и възражения въззивният съд е длъжен да се произнесе, след като обсъди относимите към тези доводи и възражения доказателства.

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.04.2016г. по ч.гр.д.№ 20019 по описа за 2016 г. длъжникът В. С. В. е уведомен на 13.05.2016 г.

В законоустановения 1 месечен срок, а именно на 20.05.2016г. длъжникът е депозирал в съда възражение по чл.414 ал.1 от ГПК.

За указанията на съда по чл.415 ал.1 от ГПК заявителя е уведомен на 27.06.2016г.

Исковата молба е предявена в съда на 25.07.2016 г., т.е. в законоустановения в чл. 415 ал.4 от ГПК 1 месечен срок.

По реда на чл.422 от ГПК, ищецът претендира на договорно основание установяване по отношение на ответника вземането му за сумата 5225,04лв., представляваща стойност на потребена ел енергия за периода 23.01.2014г. – 16.02.2016г. в обект с клиентски номер ******** , находящ се в гр.Банкя, ул.********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 12.04.2016г. до окончателното изплащане, и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 504,35лв., представляваща обезщетение за забава върху 2 главницата за периода 24.04.2014г . -6.04.2016г.

Ответникът е оспорил иска като е твърдял, че на 23.01.2014г. ищецът е прекъснал ел. снабдяването на имота му, което не е възстановено и към момента на депозиране на отговора. Поискал е от съда да задължи ищеца да представи справка за датата на прекъсване на снабдяването на имота си с ел. енергия и за датата на възстановяването му. Такава справка ищецът не е представил.

По делото не се спори, че ответникът живее на адрес гр.Банкя, ул.********, и е съсобственик на имота, който се намира на този адрес. Той е и титуляр на партида при ищеца с клиентски № ********, която е водена редовно и по нея са постъпвали плащания от клиента по предходни задължения.

Въз основа на представените от ищеца фактури, приетата от съда съдебно счетоводна експертиза е установила, че за периода 2.03.2014г. – 27.02.2016г. при ищеца съществуват незаплатени от ответника задължения в размер на 5 225,04лв. Законната лихва върху всяко едно от тези задължения от датата на падежа до 12.04.2016г. е в размер на 524,54лв.

Разпитаният по делото свидетел Г.К., служител при ищеца, установява, че ел.захранването на ответника е било прекъснато на 10.12.2013г. и на 28.04.2014г. Той лично го е прекъснал на 10.12.2013г. Не знае дали и кога ел.захранването на имота е било възстановено, но знае, че негов колега на 27.07.2017г. е посетил имота и е констатирал, че ел. захранването е било прекъснато. Сутринта преди да се яви в съда, на 13.10.2021г., свидетелят е минал покрай имота на ответника и е установил, че имота все още е с прекъснато ел.снабдяване.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Снабдяването с електроенергия се определя от Закона за енергетиката /ДВ, бр.107/09.12.2003г./. Съгласно разпоредбата на чл.95а от ЗЕ, снабдяването с електрическа енергия е услуга от обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя въз основа на договор при общи условия. Съдържанието на ОУ е описано в чл.98а ал.2 от ЗЕ, като в ал.5 на с.т. е уреден редът, по който клиентите могат да възразят срещу ОУ и да предложат специални условия. Приетите от крайния снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Съгласно чл.98а ал.4 от ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Т.е. договорното правоотношение на страните по делото е настъпило по силата на закона и без наличието на двустранен писмен договор. Съгласно постановките на ТР №4/12г. по т.д.№4/2012г., ОСГТК, ВКС, обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението – договор. Без значение е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.

За имота на ответника има открита партида при ищеца, по която са постъпвали плащания.

3

Следователно, между ищеца, енергийното предприятие, и ответника потребител е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника ел.енергия в имота му в периода 23.01.2014г. 16.02.2016г. Ответникът е възразил, като е твърдял, че доставката е прекратена на 23.01.2014г. Въпреки, че съдът е дал възможност на ищеца да установи дали и кога е прекратил доставката на ел.енергия до имота на ответника и дали и кога е възстановил тази доставка, ищецът не е ангажирал никакви доказателства. Св. К., служител при ищеца, призован по искане на ответника, установява, че ел.захранването на имота на ответника е било прекъснато на 10.12.2013г. и на 28.04.2014г., като той лично го е прекъснал на 10.12.2013г., а за втората дата знае от своя началник. Следователно, по делото е установено, че доставката на ел.енергия в имота на ответника е преустановена на 10.12.2013г. Няма доказателства дали и кога доставката е възстановена. Св.К. не е присъствал и, съответно, не е възприел лично друго прекъсване на доставката, а знае от други лица за такова прекъсване на 28.04.2014г. При липсата на доказателства, които да оборват установеното от свидетеля, съдът приема, че доставката на ел.енергия в дома на ответника е преустановена на 10.12.2013г. След тази дата и до края на претендирания период 16.02.2016г. липсват доказателства доставката да е възстановена. След като ищецът не е доставил ел.енергия на ответника, то за ответника не е възникнало задължение за плащане. Ищецът няма вземане от ответника по предявения иск, който като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. При липсата на главно задължение, неоснователен се явява и акцесорния иск за дължима мораторна лихва.

Първоинстанционният съд е стигнал до същия правен извод, макар и по други съображения. С настоящите коригиращи мотиви, обжалваното решение следва да се потвърди.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК, с оглед изхода на спора, въззивникът дължи на въззиваемата страна разноските по делото. Претендират се разноски в размер на 1200лв. платен адвокатски хонорар по представен договор за правна защита и съдействие.

Въззивникът е направил възражение за прекомерност в молба вх.№ 43902/11.07.2022г.

Въззивният съд намира направеното възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски за основателно. При определянето на дължимите разноски за адвокат, съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика /така Определение № 2771 от 3.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2140/2024 г., I т. о., ТК и цитираната в него друга съдебна практика/. С оглед материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител на въззиваемия, въззивният съд намира, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до 400лв. НАРЕДБА № 1 от 4

9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа няма задължителен за съда характер, а навежда критериите за определяне на адвокатското възнаграждение за всеки конкретен случай.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20002433/11.01.2022г. постановено по гр.д.№ 41552/2016г. по описа на СРС, 87 с-в.

ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ ЕАД , с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК 175133827 да заплати на К. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“********, разноски пред въззивна инстанция в размер на 400лв.

Решението досежно иска по чл.79 от ЗЗД вр. чл.98а от ЗЕ подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5