Определение № 1720 от 14.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1720 гр. София, 14.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110120194 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „АГРОМАСТЕРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която е предявен срещу ответника ЗП „АННА – М. П. В.“ осъдителен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата о т 10 292 евро /20 129,40 лева/, представляваща неустойка за прекратяване на сключения между страните Договор № 20/04 от 15.09.2020 г., уговорена в чл. 12 от същия.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на изпълнител, и ответника, в качеството му на възложител, бил сключен Договор № 20/04 от 15.09.2020 г., по силата на който изпълнителят се задължил да извърши всички необходими действия по доставка, монтаж и пускане в експлоатация на технологично оборудване за животновъден обект – козеферма в **********, така както било описано в офертата му, срещу уговорено възнаграждение в размер на 205 840 евро /402 588 лева/, без ДДС.

Твърди, че въз основа на така сключения договор ответникътвъзложител е кандидатствал за финансиране, като е сключил с Държавен фонд „Земеделие“ Договор № BG06RDNP001 – 4.008-0465-C01 от 24.03.2022 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони.

Сочи, че въпреки, че ищецът е изпълнил задълженията си, като е организирал изработване и поръчване на оборудването, вкл. е изпращал напомнителни писма и проформа фактура до възложителя, последният неоснователно едностранно е прекратил договора с писмо от 11.09.2024 г.

Излага доводи, че съгласно чл. 12 от договора, в случай, че възложителят прекрати изпълнението на сключения договор, същият дължи неустойка в размер на 5 % от уговореното възнаграждение, равняваща се на 20 129,40 лева.

По изложените съображения моли съдът да осъди ЗП „АННА – М. П.

1

В.“ да му заплати процесната сума, представляваща неустойка при прекратяване на договора от страна на възложителя.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗП „АННА – М. П. В.“ подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва фактическата обстановка, изложена от ищеца в исковата молба. Сочи, че съгласно постигнатите между страните договорки, изпълнителят е следвало да издаде проформа фактура за извършване на авансово плащане в срок от 15 месеца от сключване на договора, който срок е изтекъл на 09.12.2021 г.

Сочи, че проформа фактура е издадена едва на 16.08.2024 г., поради което счита, че ищецът е неизправна страна по договора, респективно – че възложителят, като изправна страна, е имал право едностранно да прекрати договора и не дължи претендираната неустойка.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 211 ГПК ответникът ЗП „АННА – М. П. В.“ предявява срещу ищеца „АГРОМАСТЕРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на последния да му заплати сумата в размер на 10 292 евро /20 129,40 лева/, представляваща дължима неустойка по чл. 11 от сключения между страните по делото Договор № 20/04 от 15.09.2020 г., дължима поради виновно неизпълнение на задължението на ищеца да изпрати уговорената проформа фактура най-късно до 09.12.2021 г.

/15 месеца след подписване на договора/.

Твърди, че същата е изпратена и получена от възложителя едва на 16.08.2024 г., поради което намира, че изпълнителят не е изпълнил договорното си задължение по чл. 4, ал. 1 от Договора.

С тези доводи моли съдът да уважи предявения от него насрещен осъдителен иск.

Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „АГРОМАСТЕРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД депозира отговор на насрещния иск, с който го оспорва по основание и размер.

Сочи, че договорът между страните е подписан на 15.09.2020 г., но съгласно чл. 20 от него, същият влиза в сила след подписване на договор за финансиране между ЗП „АННА – М. П. В.“ и Държавен фонд „Земеделие“.

Сочи, че към 09.12.2021 г. такъв договор не е бил подписан, поради което и сроковете между сключения между страните по спора договор не са започнали да текат.

Излага, че уговореният срок за издаване на проформа фактура за авансово плащане от 15 месеца бил обвързан с периода, в който възложителят /ищец по насрещния иск/ е трябвало да осигури финансиране и да заплати на изпълнителя 50 % аванс от стойността на договора в размер на 241 553 лв. с ДДС.

Уточнява, че уговорената по сключения между страните договор от 15.09.2020 г. реконструкция и модернизация на стопанска (животновъдна) сграда, част от регистриран животновъден обект № 2186870017 – Ферма за ДПЖ за мляко и разплод в УПИ IV стр. кв.1, по плана на с. Д., общ. С., е обвързана от осигурено от възложителя финансиране на проекта, който от 2 своя страна бил разделен на два етапа с междинно плащане: в първият етап било предвидено да се извършат строително – монтажни и ремонтни – възстановителни дейности в животновъдния обект, и да се достави и монтира технологично оборудване от изпълнителя, включващо девет позиции съгласно Приложение № 1, а във втория – да се закупи от възложителя селскостопанска техника.

Твърди, че не е уведомяван за датата на подписване на основен Договор и допълнителни споразумения между ЗП „АННА – М. П. В.“ и Държавен фонд „Земеделие“.

Излага аргументи за недобросъвестност от страна на възложителя, който, при получено финансиране, е следвало да извърши плащане по договора в полза на изпълнителя, без да чака изпращането на проформа фактура. Сочи, че между страните е била налице неформална уговорка проформа фактура да не бъде изпращана, а единствено да бъде преведен минимален аванс от възложителя, за да започне производството на оборудването по индивидуалния проект, за което изпълнителят вече бил закупил материали.

Намира, че неиздаване на фактурата не може да бъде основание за прекратяване на договора, поради което намира, че е изправна страна по договора и възложителят няма право на претендираната неустойка.

Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По главния иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно уговорена неустойка за прекратяване на договора от 15.09.2020 г., настъпването на предвиденото в договора основание за възникване на вземането за неустойка /прекратяване на договора едностранно от възложителя/, обстоятелството, че е изправна страна по процесния договор, както и размера на претендираната неустойка.

В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства, е да докаже заплащане на паричното задължение /за каквито факти не сочи доказателства/, както и всички свои защитни възражения – в това число, че е изправна страна по договора и е прекратил договора, заради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя.

По насрещния иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже наличието на валидно уговорена неустойка за неизпълнение на задължението на изпълнителя да изпрати проформа фактура в предвидения в договора срок, както и размера на претендираната неустойка.

В тежест на ответника по насрещния иск, при установяване на горните обстоятелства, е да докаже заплащане на неустойката, както и всички свои защитни възражения, в това число, че е изправна страна по договора, както и че задължението на изпълнителя да издаде проформа фактура в 15месечен срок от подписване на договора е обвързано със задължение на самия възложител да осигури финансиране /за което обстоятелство не сочи доказателства/.

3

По доказателствените искания:

Представените от ищеца „АГРОМАСТЕРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към исковата молба писмени доказателства се явяват относими към правния спор и необходими за изясняването му от фактическа страна, поради което събирането им следва да бъде допуснато.

Ищецът по насрещния иск ЗП „АННА – М. П. В.“ е направил доказателствено искане за разпит на двама свидетели при режим на довеждане, по отношение на което следва да бъдат дадени указания на основание чл. 156, ал. 2 ГПК да се посочи кои обстоятелства се цели да бъдат установени със свидетелските показания, след което съдът ще се произнесе по искането.

Ответникът по насрещния иск „АГРОМАСТЕРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поискал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане – един за установяване на обстоятелствата, относно съдействитето от страна на изпълнителя при изготвяне на проекта за кандидатстване пред ДФЗ във всичките му части, както и всички други действия по подпомагане на насрещната страна за изпълнение на проекта, и втори с чиито показания се цели установяване изработването на техническите части от проекта, огледите, консултациите и архитектурните проекти.

Искането, в първата му част, касае неотносими за спора обстоятелства, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Следва да бъда уважено искането за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на втората група обстоятелства, доколкото същите имат отношение към изпълнение на договорните задължения на изпълнителя по процесния договор.

Ответникът по насрещния иск „АГРОМАСТЕРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е направил искане на основание чл. 192 ГПК да бъде задължен Държавен фонд „Земеделие“ да представи заверен препис от преписка по кандидатстване и сключване на Договор № BG06RDNP001-4.008-0465-C01 от 24.03.2022 г. между ЗП „АННА – М. П. В.“ и Държавен фонд „Земеделие“, ведно с всички споразумения към него, което следва да бъде уважено.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, които да бъдат приканени да разрешат правния спор, предмет на делото, по доброволен път.

Така мотивиран, на основание чл. 140, вр. с чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 19.02.2026 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът по насрещния иск - и с препис от отговора на насрещната искова молба.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание.

Указва на страните, че ако не направят доказателствени искания в същия 4 срок, губят възможността да сторят това по-късно, освен при предпоставките на чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск ЗП „АННА – М. П. В.“, найкъсно до първото открито съдебно заседание, на основание чл. 156, ал. 2 ГПК да посочи кои обстоятелства цели да бъдат установени с поисканите двама свидетели.

ДОПУСКА събирането на писмени доказателства по искане на ищеца и ответника по главния иск.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства по искане на ответника по насрещния иск „АГРОМАСТЕРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез разпит на един свидетел в режим на довеждане по отношение на обстоятелствата, касаещи изпълнение на договорните задължения на изпълнителя по процесния договор /в това число - изработването на технически части от проекта, огледите, консултациите и архитектурните проекти/

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел относно останалите посочени в отговора на насрещния иск обстоятелства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК Държавен фонд „Земеделие“, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да представи заверен препис от преписка по кандидатстване и сключване на Договор № BG06RDNP001-4.008-0465-C01 от 24.03.2022 г. между ЗП „АННА – М. П. В.“ и Държавен фонд „Земеделие“, ведно с всички споразумения към него.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът медиация.