Определение № 27336 от 04.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27336 гр. София, 04.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110101479 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 166423/13.06.2023 г. депозирана от ответника Сити Кеш ООД за изменение на решение № 9466 от 05.06.2023 г. по гр. д. № 1479/2022 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските. Твърди се, че присъденото в полза на адв. З. адвокатско възнаграждение е прекомерно и се излагат подробни съображения в тази връзка.

Постъпил е отговор от ищеца А. Г. А., чрез адв. З., с който се моли молбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

С цитираното съдебно решение от 05.06.2023 г. съдът е посочил, че ищецът претендира заплащането на разноски, включително адвокатско възнаграждение, срещу размера на което в отговора е направено възражение за прекомерност. Същият е заплатил сумата от 100 лева за ДТ и 350 лева за ССчЕ. Преценил е, че възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението, е основателно и е присъдил в полза на адв. З. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 800 лева (по 400 лева за всеки иск).

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав, след като обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

По депозираните молба съдът намира следното:

Същите са подадени в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледани по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящата съдебна инстанция споделя и намира, че в настоящия случай е приложима практиката съгласно която, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК. В конкретния случай сборът от цената на всички искове е в размер под 1000 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на 400 лв. В този смисъл и при съобразяване сложността на делото от фактическа и правна страна съдът приема, че на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., а не както е посочил в постановеното по делото съдебно решение – 800 лева. Действително е налице практика на ВКС от 2022 г. и 2023 г., която обаче е неотносима, респ.

1 неприложима към настоящия случай, тъй като са разгледани спорове с правна и фактическа сложност, и цена на исковете многократно надвишаваща стойността в настоящото производство.

Допълнителен аргумент, че в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер е обстоятелството, че от служебна справка в деловодната система на съда се установява, че ищецът А. Г. А. е предявил над 10 (десет) на брой идентични претенции – напр. по напр. по гр.д. № 70973/2022 г. по описа на СРС, ГО, състав, по гр.д. № 70976/2022 г. по описа на СРС, ГО,, по гр.д. № 70979/2022 г. и др. Предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се достигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради което и съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. на III г.о., може да се приеме, че представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес.

С цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В този смисъл е и Определение № 5356 от 28.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 4277/2023 г. по описа на СГС ЧЖ-I-Д състав и Определение № 8441 от 11.07.23 г., постановно по в.ч.г.д.№ 7344-23 СГС, ЧЖ, 1-К.

С оглед изложеното решението следва да бъде изменено в частта за разноските като възнграждението за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 400 лева.

Воден от горното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 9466/05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1479/2022 г. по описа на СРС, 36 граждански състав, в частта му за съдебно-деловодните разноски, като ОТМЕНЯ същото в частта му, с която „Сити Кеш” ООД ЕИК ........ със седалище и адрес на управление град София, ......... е осъдено да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ....... на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 850 лева – разноски по делото до присъдения размер от 1250 лева.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2