Определение № 143 от 30.03.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. Варна, 30.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20263001000103 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от името на Г. Т. Я. против определение рег.№ 252/13.02.2026г. по електронно дело 20253100900807 (ТД№ 807/2025 г.), по описа на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено като недопустимо производството по съединен с други претенции срещу банка – кредитор, предявен от жалбоподателя иск за установяване на конкретен размер на задължение по новиран договор банков кредит към конкретно посочен момент.

Частната жалба е депозирана през ЕПЕП в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК като електронен документ с редовно удостоверен КЕП на надлежно овластен пълномощник на легитимирана страна(ищец). Обжалва се подлежащо на съдебен контрол определение, с което е отречено процесуалното право на защита на жалбоподателя, таксата за разглеждане на частната жалба е заплатена по електронен път и производството е процесуално допустимо.

Жалбоподателят Г. Т. Я., чрез адвокат С., се оплаква за неправилно приложен закон от първата инстанция, която превратно е изтълкувала целта на предявения иск, предявен от ищеца наред с претенциите му за установяване на нищожност на два поредни договора за кредит, вторият от които е с иновационен характер, тъй като е бил предоставен за погасяване (рефинансиране) на задълженията на кредитополучателя по първия. Позовава се на нуждата от изясняване със сила на присъдено нещо именно на отношенията между кредитора и длъжника относно действително получена сума по стария договор(след установяване на претендираната нищожност), като единствено дължим към рефинансирането остатък от чиста стойност (без поемане на валутен риск и задължение за лихви) на главницата по курс към лева при отпускането му във франкове през 2007г., за да се внесе безспорност 1 и по размера на действителната главница по новия, договорен през 2015г. кредит. Ищецът моли за отмяна на незаконосъобразното прекратително определение и връщане на делото за продължаване на разглеждането и на този съединен с другите искове, установителен иск.

Насрещна страна на този етап от производството не е конституирана( чл.

130 ГПК).

За да се произнесе по спорния процесуален въпрос, въззивния съд съобразява следното:

В прекратената част, производството е било образувано по искова молба, в която ищец- кредитополучател е описал факти за поредица от сделки, договорени с банка – предоставила потребителски кредит във валута.

Изложени са твърдения за опорочаване на първото договаряне (договор HL26215/31.10.2007г.) въз основа на които се заявява претенция за установяване на нищожност и осъждане на банката да възстанови получени от клиента левови плащания в размер над остатъчните задължения на ползващия кредитна услуга по нищожния договор потребител, ограничени само до чиста левова стойност на договорена във франкове главница. Допълнително са посочени и различни пороци на уговорения нов също валутен кредит (договор HL70725/24.02.2007г.), отпуснат целево за рефинансиране (новиране) на предходното кредитно задължение като наред с искане за установяване на нищожност и на тази сделка, е описана и претенция за установяване на размера на фактически получената по този нов договор главница в левова равностойност на договорената валута (швейцарски франк), по курс към отпускането й, но само до размер на също валутния остатък от задължението по рефинансирания (новиран) нищожен първи договор, наред с отричане на дължимост на новопоетите задължения за лихви по новия (също нищожен) договор.

Допълнително, след изрично изискано от първата инстанция уточнение на конкретен интерес от последното установяване на размер на остатъчни задължения, в молба от 22.01.26г. (л.87 от делото на ВОС) пълномощникът на ищеца е пояснил, че цели да внесе яснота в правоотношението, породено от нищожния втори договор, като се изясни порочното формиране на размера на валутната главница(включваща недължими суми по първия договор и прехвърлен валутен риск) и липсата на каквито и да са остатъчни задължения на потребителя, след усвояването на целия нов кредит само за покритие на остатъчен дълг по първия договор. Същите доводи за интереса от разрешаване на правния спор се излагат и в частната жалба.

Въззивният съд съобразява, че противно на тезата на жалбоподателя, предметът на самостоятелното установяване на размери на задължения на потребителя (след установяване на нищожност на поредицата от сделки), не може да се квалифицира като спорно правоотношение, различно от това, за което би се формирала силата на присъдено нещо по другите искове. Именно самостоятелно предявените претенции за установяване на нищожност на двете сделки биха внесли яснота и безспорност и по отношение на отричането на основанията(респективно и съществуване) на задълженията по който и да е от кредитите извън остатъчната чиста стойност на ползвана от потребителя сума.

Въпросът относно конкретните размери на това остатъчно задължение,( 2 респективно отричането на дължимост на други задължения) не касае и съществуване на правата, породени за страната, дала престация по по нищожна сделка, а само и единствено количествените, т.е. фактически характеристики на тази престация, като извършено погасяване от банката (с рефинансиране или новиране) на по-рано възникнал валутен дълг. Затова и въззивният съд възприема извода на първата инстанция за квалифицирането на първоначално посочен като пункт 7 от искова молба и обоснован в т. 2.1 от уточняващата молба иск като претенция за установяване на факт.

За да могат обаче тези факти с правно значение за спора да бъдат установени със сила на пресъдено нещо обаче, следва да е налице и допълнителното изискване за пораждане на процесуалното право по чл.124 ал.4 пр.2 ГПК - тяхното установяване да е изрично предвидено в закон. В процесния случай не само че липсва законо установено процедурно правило за установяване на размери на задължения по кредитни сделки, но и конкретните факти съвпадат с тези, предмет на установяване по вече предявения от същия ищец осъдителен иск. Именно за да определи търсената недължимо платена горница, като задължение на ответникакредитор за реституция на надвнесена от клиента – потребител сума по нищожната първа сделка, съдът ще трябва да установи както фактите по валутния размер, респ. и левовата равностойност на действителното остатъчно задължение, така и фактите по неговото изплащане (било с текущите вноски, било с новополучена за рефинансиране новоотпусната главница). Само ако тези конкретни размери се установят, ще може да се формира и фактически извод и за размер на търсеното с осъдителния иск вземане и постановения акт по този иск със сила на пресъдено нещо изцяло ще премахне както спора относно последиците на нищожността на първия договор, така и спора относно наличие или липса на каквито и да са действителни остатъчни задължения след установяване на нищожност и на втория договор. Затова няма никакъв интерес от самостоятелно установяване на конкретни размери в различни валути към конкретен фиксиран момент или отричане на дължимост на каквито и да са други задължения, породени от посочената от ищеца поредица от сделки.

Обоснованият от ищеца индивидуален правен интерес изцяло ще се изчерпи при разглеждане на останалите искови претенции и затова липсва процесуална предпоставка за упражняване на право на иск по чл. 124 ал.4 ГПК. Производството този установителен иск следва да се прекрати като недопустимо.

Съвпадението на мотивацията на двете инстанции, налага потвърждаване на постановеното на осн. чл. 130 ГПК прекратително определение.

По тези съображения съставът на Варненски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 252/13.02.2026г. по електронно дело 20253100900807 (ТД№ 807/2025 г.), по описа на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено като недопустимо производството по съединен с други 3 претенции срещу банка – кредитор, предявен от жалбоподателя иск за установяване на конкретен размер на задължение по новиран(рефинансиран) договор банков кредит към конкретно посочен момент.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ, по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, чрез пълномощника адв. С., заявила изрично съгласие за известяване през ЕПЕП(л.83 от делото на ВОС) и получила пълен достъп до електронното дело на настоящата инстанция.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4