Решение № 13 от 31.01.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Враца, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело № 20211400900136 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба вх.№ 1956/23.09.2021 г. на М. И. М., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител И. С. М., ЕГН ********** , с адрес: ***, ул."***" ***, чрез пълномощника адв.Х. З., с която против Застрахователно дружество "ДЗИ Общо застраховане " ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, са предявени следните обективно съединени искове:

1/ Осъдителен иск за сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в качеството му на пострадало лице от ПТП на 22.04.2019 г. в гр.Враца, причинено от водач на застрахован при ответното дружество лек автомобил марка „Нисан Примера“ с рег. № ВР *** ВК по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната претенция – 28.05.2019 до окончателното й изплащане;

2/ Осъдителен иск за сумата 687,09 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – в т.ч. заплатени медицински изделия и помощни средства на стойност 584,00 лв. и медикаменти на стойност 103,09 лв., претърпени от ищеца в качеството му на пострадало лице от ПТП на 22.04.2019 г. в гр.Враца, причинено от водач на застрахован при ответното дружество лек автомобил марка „Нисан Примера“ с рег. № ВР *** ВК по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната претенция – 28.05.2019 г. до окончателното й изплащане.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

1

В исковата молба се твърди, че на 22.04.2019 г. около 08:20 часа в гр.Враца на кръстовището между ул."***" и ул."***", лек автомобил марка „Нисан Примера“, с рег.№ ВР *** ВК, управляван от М. Х. Н., е навлязъл в кръстовището, отнел е предимството на пресичащия на пешеходна пътека М.

И. М. и го е блъснал. Вследствие на произшествието ищецът е получил силен удар в областта на десния крак и паднал на пътното платно. Посочва се, че произшествието е било посетено от служители при ОД на МВР-Враца и е бил съставен Констативен протокол № 967000-5183/30.04.2019 г. Образувано е досъдебно производство № 481/22.04.2019 г. по описа на РУ-Враца, което е приключило с внасянето на обвинителен акт срещу М. Х. Н., въз основа на който е било образувано НОХД № 610/2020 г. по описа на РС-Враца.

Посочва се още, че след настъпване на произшествието на М. М. е била оказана първа помощ от преминаващи граждани, след което същият е бил транспортиран от екип на ФСМП със силни болки в десен долен крайник със съмнение за фрактура на подбедрицата и множество охлузни рани по гърба на долен десен крайник в травматологичното отделение на МБАЛ "Х. Ботев" АД, гр.Враца. Сочи се също, че след извършени прегледи, изследвания и рентгенография на М. М. е била поставена диагноза закрита фрактура на дясната фибула и на същата дата е бил хоспитализиран в болничното заведение с цел лечение и наблюдение. Твърди се, че с оглед сложността на травмата в рамките на същия ден на М. М. е била извършена спешна оперативна интервенция – под обща анестезия е направен лонгитудинален хирургичен размер в областта на десния фибуларен мелеол, по тъп и остър начин е проникнато в дълбочина и е извършена открита репозиция на фрактурата на дясната фибула с вътрешна фиксация с остеосинтезна пластина с 6 отвърстия и 6 броя винтове, по тъп и остър начин е проникнато в дълбочина, като е достигната епифизиолизата в областта на дисталната част на дясната тибия, извършена е открита репозиция и вътрешна фиксация, като са поставени 2 бр. К-игли, като след обработване на хирургическия разрез, долният десен крайник е имобилизиран с гипсов лонгет. Посочва се, че н 22.04.2019 г. М. М. бил изписан от болничното заведение с указания за активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия с първоначален сок от 30 дни при спазване на терапевтична схема.

Твърди се, че по своя медико-биологичен характер фрактурата на подбедрицата е състояние, изразяващо се в разстройство на здравето, причинило на ищеца силни болки и страдания и довело до трайно затруднение на движението на долен десен крайник с продължителен период на възстановяване – около четири месеца, като последствията остават за години напред. Допълнително усложнение на възстановителния процес при ищеца е оказало и оперативната намеса за отстраняване на поставените импланти. Особено силни били болките в първите седмици, ищецът изпитвал неудобства, трудно се обслужвал сам и извършвал редица нормални ежедневни дейности без помощта на родителите си. Болките в краката били с голям интензитет и М. М. нямал и миг покой, не можел да спи нормално и изпитвал дискомфорт във всяка една позиция на тялото. Твърди се, че предвид възрастта на ищеца нанесените травми, както и стреса и психическото въздействие от настъпилото произшествие са оказали негативно влияние върху нормалния му начин на живот и упражняването на 2 любимите му занимания за дълъг период от време. Произшествието е затруднило и успешното му завършване на учебната година. Според изложеното в исковата молба, настъпилото ПТП е оказало силно въздействие и върху психиката на ищеца, като го е довело до остра стресова реакция, изразена в тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, непрекъснато мислено изживяване на настъпилото произшествие, като и към момента той изпитвал страх да напуска жилището си сам, страх от преминаващи около него автомобили, страх и неувереност да пресича самостоятелно улици и пътни платна, което се отразявало в нормалното общуване с неговите близки, приятели, съученици и всички други хора.

В исковата молба се навеждат доводи, че при определяне на размера на обезщетението следва да се приложи принципът на справедливост, заложен в чл.52 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД/, като се вземат предвид всички посочени обстоятелства, които обуславят нанесените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства. Развиват се съображения, че причиняването на телесна повреда или смърт на участник в движението по пътищата е изключително неблагоприятно развитие при настъпването на ПТП и когато се определя размера на застрахователното обезщетение, същото трябва да се съобрази с размера на застрахователната сума – лимита на отговорност на застрахователя. Сочи се, че към момента предвиденият в Кодекса на застраховането застрахователен лимит е 10 420 000 лева за събитие, при което е причинена телесна повреда или смърт, като повишаването му през последните години отговаря както на повишаването на Европейския индекс на потребителските цени, така и на изменението на икономическата обстановка и стандарта на живот в нашата страна.

В исковата молба се сочи, че лек автомобил марка "Нисан Примера" с рег. № ВР *** ВК, управляван от М. Х. Н., е притежавал валидна застраховка "Гражданска отговорност" с период на действие от 20.12.2018 г. до 19.12.2019 г. и номер на полицата № BG/06/118003531419 в ЗД "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД, като водачът му М. Н. попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената застрахователна полица.

Ищецът счита, че за него е налице правен интерес, в качеството му на увредено лице, за предявяване на настоящата претенция за претърпени имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач – ЗД "ДЗИ Общо застраховане " ЕАД.

Ищецът поддържа, че е спазил разпоредбата на чл.380, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, като с писмена застрахователна претенция с вх.№ 94Ч-99/28.05.2019 г. по описа на ЗД "ДЗИ Общо застраховане " ЕАД е поискал от ответника да му бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че извън срока за произнасяне по чл.496, ал.1 КЗ, с писмо вх.№ О-923888/18.03.2021 г. застрахователното дружество го е уведомило, че има готовност за произнасяне по претенцията след приключване на наказателното производство с влязъл в сила акт за вина.

В срока по чл.367, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс / ГПК/ от ответника ЗД "ДЗИ Общо застраховане " ЕАД е подаден отговор вх.№ 2913/11.11.2021 г. , в който се оспорват исковите претенциии изцяло по 3 основание и по размер, както и обстоятелствата, на които се основават предявените искове.

Ответникът оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Също така оспорва изцяло отговорността на застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество водач М. Х. Н. към момента на настъпване на ПТП от 22.04.2019 г. Оспорва наличието на вина като субективно отношение и като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Счита, че водачът не е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното пътнотранспортно произшествие и да е настъпил вредоносният резултат.

Ответникът прави и възражение, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, тъй като водачът Н., при управлението на застрахования лек автомобил, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на процесното ПТП и не е нарушил виновно правилата за движение по пътищата. Същият, като водач на застрахования автомобил, не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на ПТП. Сочи, че към исковата молба няма приложени доказателства в подкрепа на тезата, че причина за настъпването на събитието са действията на водача на лек автомобил марка "Нисан Примера" с рег. № ВР *** ВК, поради което оспорва наведените твърдения в тази насока.

Излага съображения, че за да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, трябва да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД за носене на отговорност от прекия причинител, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер. Сочи, че доказването на основанието на чл.45 ЗЗД за деликтната отговорност на прекия причинител е изцяло в тежест на ищеца, който претендира обезщетение за неимуществени вреди.

При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице М. И. М., като твърди, че същият е предприел пресичане на пътното платно на място, непригодено за целта, предприел е пресичане на бърз ход, без да се увери, че не наближават автомобили, като с действията си е допринесъл в значителна степен (над 90%) за настъпилите вредоносни последици. Излага доводи, че с действията си пешеходецът е нарушил разпоредбата на чл.113 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, съгласно която при пресичане на пътното платно пешеходците са длъжни да се съобразят с приближаващите ППС, както и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане и да не спират без необходимост на платното за движение. Твърди, че е нарушена и нормата на чл.114 от ЗДвП, съгласно която на пешеходците за забранено да навлизат внезапно на платното за движение, както и да пресичат платното при ограничена видимост. С оглед на изложеното счита, че пострадалият е допринесъл в значителна степен за претърпените болки и страдания.

Твърди, че пострадалият е имал обективната възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП. Изтъква, че на пешеходеца не е 4 предоставено правото да не държи сметка за приближаващите превозни средства. Позовава се на практика на ВС, съгласно която правото на предимство на пешеходците, както и на водачите на пътни превозни средства е абсолютно по своето съдържание, но относително по своя ефект, което означава, че никога не може да загуби своите права носителят на това право, но когато безопасността му е застрашена и той има възможност да се откаже от неговото осъществяване, възниква задължението да не го осъществи на всяка цена – Решение № 1089/77 г. по н.д. № 928/77 г. на ВС, III н.о.