Решение № 323 от 20.08.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Пловдив , 20.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светлана Ив. Изева

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20215300501605 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЯНК. В. Н.,ЕГН-********** от гр.Карлово,Пловдивска област,чрез процесуалния му представител адв.Т.Д. против решение № 176/17.07.20г.,постановено по гр.д.№ 1020/19г.по описа на КРС,3-ти гр.с.,с което е задължен ЯНК. В. Н. да се въздържа от извършване на домашно насилие по см.на чл.2 от ЗЗДН-всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо ДР. Д. ДР.;забранено е на ЯНК. В. Н. да приближава до ДР. Д. ДР.,до жилището му,находящо се в гр.Карлово,ул.“***,до местоработата му,както и до местата за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца от влизането на решението в сила и е осъден ЯНК. В. Н. да заплати глоба в размер на 200лв.

Жалбоподателят счита решението за неправилно.Поддържа,че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители,като не ги коментирал задълбочено.Иска неговата отмяна.Не претендира разноски.

Въззиваемият по жалбата ДР. Д. ДР.,ЕГН-********** от гр.Карлово изразява становище,че жалбата е просрочена и следва да се върне.Намира същата за неоснователна по изложени в писмен отговор съображения.Претендира разноски.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от страна,която има право да обжалва 1 отхвърлителното спрямо нея решение,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Пред КРС се е развило производство на осн.чл.4,ал.1 от ЗЗДН по подадена молба от ДР. Д. ДР. против ЯНК. В. Н..

В молбата се твърди,че молителят и ответника са роднини по съребрена линия от трета степен-племенник и калеко,за което се представя и удостоверение за родствени връзки.Н. живеел на адрес гр.Карлово,ул.“*** в къща,от която първият и приземният етаж били собственост на молителя,а третият етаж бил собственост на ответника.Молителят притежавал и две стопански сгради,в една от които отглеждал прасе и десетина кокошки,но той самият не живеел на адреса.Всеки ден обаче ходел там-той сам или с майка си да храни животните,като за приготвяне храната на прасето ползвал фуражомелка.От години отношенията с калеко му били влошени.Твърди се,че на 07.07.19г.около 17,30ч.молителят и майка му отишли в къщата на ул.“***“ да нахранят животните,но първо останали на етажа си,за да си починат.Около 19,30ч.Д. започнал да мели храна за прасето,а майка му-да храни кокошките.След като свършила,майка му отишла при него да го изчака да приключи.След около половин час токът спрял и Д. излязъл на двора да разбере какво се случва.Видял ответника да стои облегнат на парапета на стълбите и го попитал той ли е спрял тока.Н. отговорил „Ела,откога те чакам“,хванал една права лопата,предварително приготвена и тръгнал с нея срещу молителя.Замахнал да го удари,а Д.,за да се предпази,вдигнал лявата си ръка и ударът попаднал върху нея.Вторият удар попаднал в областта на задната част на предмишницата,предизвиквайки силна болка у молителя.В това време излязла майка му и като видяла случващото се,извикала и спуснала срещу ответника,за да предпази детето си от други удари.Н. ударил и майката на молителя по лявата ръка.Д. успял с помощта на майка си да вземе лопатата от ответника,който започнал да го псува и заплашва,а също и да хвърля камъни по него.Молителят се обадил на тел.112 и на мястото дошли полицаи.Още същата вечер Д. бил прегледан в Спешна помощ,понеже изпитвал силни болки,а на другия ден отишъл на лекар,който го прегледал и му предписал лекарства.Бил притеснен и стресиран както от станалото,така и от болките,които изпитвал.Изпитвал страх,че като ходи да храни животните,може ответникът отново да му посегне.

Ответникът оспорва молбата.Също посочва,че отношенията между двамата са влошени от може би повече от 20 години,като в продължение на години страните имали роднински спорове и водили дела.По отношение на описания в молбата акт на насилие ответникът твърди,че молителят започнал с актове на агресия.Въпреки че знаел,че в дома на Н. има малко бебе и малко дете,никога не се съобразявал с тях,а използвал инсталираната от него индустриална машина за производство на фураж и я пускал всеки ден в найнеуместното време,когато детенцето спяло.Не вземал предвид правените му многократно забележки.Същият ден,след като отново не се съобразил с молбите на майката на дететодъщеря на ответника и на самия ответник,последният се обадил на тел.112 и се оплакал на висок глас от шума от машината.Това провокирало молителя,агресията ескалирала,страните 2 си разменили словесни нападки,започнали от страна на молителя.Отричат се останалите факти,свързани с нарушаване на физическата неприкосновеност на молителя.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната му част.Първоинстанционното решение е валидно и допустимо,(постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.)

По същество решението е правилно,а жалбата-неоснователна.

Безспорно е по делото,а това е видно и от представените в тази връзка писмени доказателства,че молителят и ответникът са роднини по сватовство от трета степен,тъй като ответникът е съпруг на лелята на ищеца,поради което молителят има право да търси защита от домашно насилие по силата на чл.3,т.7 от ЗЗДН.Безспорно е също,че отношенията между страните са влошени от дълго време.

По делото е приложена декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,според която спрямо Д. е извършен акт на домашно насилие на 07.07.19г.от ответника,който акт е описан в декларацията.Разпитани са шестима свидетели,двама от които-Д.Ж. и Д.П.-са полицейските служители,посетили мястото на скандала.От останалите свидетели двама са на ищеца-П.

Д.а,негова майка и С.И.,и двама-на ответника:М.Ч.,негова дъщеря и М.Ч.,роднина по сватовство на ответника.Приети са писмени доказателства-удостоверение за родствена връзка,нотариален акт № 14/23.07.97г., скици на имота,карта от преглед на ищеца в ЦСП и амбулаторен лист от преглед пи лекар,рецепта,докладна записка за извършена проверка на 07.07.19г.от полицейски служители,предписание от Карловски общински инспекторат и писмо от Община Карлово до Я.Н..

От разпитаните свидетели настоящата инстанция приема за преки очевидци на твърдяното домашно насилие майката на молителя-П. Д.а и съседът С.И..Свидетелките М.Ч.,дъщеря на ответника и М.Ч.,нейна свекърва,са пристигнали по-късно и нямат непосредствени впечатления какво се е случило между страните.

За да постанови обжалваното решение,КРС е приел,че е извършен акт на домашно насилие по отношение на ДР. Д. ДР. от ЯНК. В. Н.,като е намерил,че молителят,върху когото лежи доказателствената тежест,е установил това при условията на напълно и главно доказване.Съдът подробно се е аргументирал защо не възприема показанията на свидетелите на ответника,както и защо е дал вяра на показанията на свидетелите на молителя,въпреки наличието на родствена връзка на св.Д.а с молителя и наличието на съдебен спор между св.И. и Н..Изрично е посочил,че не може да ползва показанията на разпитаните полицейски служители,които логично не помнели подробности предвид естеството на работата им.В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя,че районният съд неправилно кредитирал показанията им,които били коренно различни,като ги коментирал общо и 3 незадълбочено.В действителност съдът изобщо не е кредитирал показанията на тези свидетели именно защото е приел,че са твърде общи.И двамата свидетели-полицаи,(а не само единият,както твърди жалбоподателя)заявяват,че имат само бегли спомени,тъй като посещават много сигнали и е логично да има несъответствия в показанията помежду им,както и с показанията на останалите разпитани по делото свидетели именно поради това,че не помнят добре случилото се.Спомените им са твърде общи и в определена степен погрешни (напр.че скандалът е между брат и сестра,че единият се дразнел от лаещо куче,а другият-от прасето на двора и миризмата от него).Правилно районният съд не е кредитирал тези показания,които не разкриват никакви детайли от случилото се на 07.07.19г.,а спомените на полицаите са и неточни.

Съдът е съпоставил свидетелските показания на останалите свидетели с писмените доказателства и е приел,че действително молителят е бил ударен от ответника с лопата,което се потвърждава не само от показанията св.Д.а и И.,но и от представените медицински документи-карта от Спешна помощ,амбулаторен лист и рецепта.С тези нанесени с лопатата удари Н. е осъществил състава на чл.2 от ЗЗДН и същите представляват акт на домашно насилие.

Изводите на районния съд са подробни и правилни,съобразени са изцяло със събрания по делото доказателствен материал,който е обсъден обстойно.Поради горното настоящата инстанция напълно споделя изложените в атакуваното решение мотиви и препраща към тях на осн.чл.272 от ГПК.

Ето защо решението на КРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

По отношение на разноските-с оглед изхода на спора такива се дължат на въззиваемата страна за адв.възнаграждение за въззивното производство в размер на 400лв.съобразно представеният ДПЗС.

Водим от горните мотиви Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 176/17.07.20г.,постановено по гр.д.№ 1020/19г.по описа на КРС,3-ти гр.с.

ОСЪЖДА ЯНК. В. Н.,ЕГН-********** да заплати на ДР. Д. ДР.,ЕГН-********** сумата от 400 (четиристотин)лв.разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5