Решение № 251 от 23.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Велико Търново, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110103023 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Сендър България 01” ЕООД срещу Община ***, с която се иска съдът да намали размера на неустойката, наложена по договор № ***-***-***/*** г., от 12 000.00 лева на 2 000.00 лева, след което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000.00 лева, представляваща надплатената част от неустойката по договора, сумата от 2 400.00 лева, представляваща предоставена гаранция по обособена позиция № * (ОП *), както и сумата от 635.00 лева, представляваща предоставена гаранция по обособена позиция № * (ОП *), ведно със законната лихва върху претендираните суми.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за обществена поръчка № ***-***-***/*** г. с предмет „Доставка на два броя нови електрически автомобила ***“ на обща стойност 80 000.00 лева без ДДС, като в чл. 13.1 от същия е предвидено, че при забава на изпълнението изпълнителят дължи неустойка в размер от 5 % от стойността на договора за всеки просрочен ден. Сочи, че доставката на автомобилите е извършена с 3 дни закъснение поради обективни логистични причини, своевременно съобщени на възложителя, но въпреки това с протокол от *** г. последният е наложил неустойка в размер от 12 000.00 лева без ДДС. Заявява, че е заплатил така наложената му неустойка, но счита, че същата е прекомерна и несъразмерна спрямо настъпилите вреди. Твърди, че на *** г. е изпратил покана за доброволно възстановяване на надплатената част от неустойката и за връщане на гаранциите по позиции * и *от договора, но не е получил отговор. Счита, че наложената неустойка надхвърля многократно възможните вреди от 3дневна забава, както и че реални имуществени вреди за възложителя не са настъпили, имайки се предвид, че доставените автомобили се ползват по предназначение.

1

Ответникът оспорва исковете. Заявява, че предвид обстоятелството, че пpoeктът на договора е одобрен с административен акт и с оглед разпоредбите на чл. 116 от ЗОП, които предвиждат изменението на договорите за обществени поръчки само в определени хипотези, тo намаляването на неустойката би представлявало освен изменение на договора, също така и изменение на влязъл в сила административен акт. Твърди, че размерът на неустойката не е съществено условие по смисъла на ЗОП, нo чл. 116, ал. 1, т. 7 oт същия закон предвижда дoпълнитeлнo споразумение дори и в случай на несъществени промени. Счита, че в конкретния случай разпоредбите на чл.

116 oт ЗОП са специални спрямо тaзи нa чл. 92, ал. 2 oт ЗЗД и предвид на тoвa намаляването на неустойката се явява недопустимо предвид специфичния ред за възлагане на доставката, който се различава oт обикновените облигационни отношения. В тази връзка сочи, че в ЗОП е предвиден друг ред зa намаляване на неустойката, a именно чрез oбжaлвaнe на административния акт, c кoйтo е одобрен нейния размер, a това не е сторено oт ищеца. Заявява, че ищецът се е съгласил с размер на неустойката и дори е подписал констативен протокол в тази връзка, като е заплатил по-ниска сума от посочената в протокола. Твърди, че размерът на неустойката е съобразен с факта, че дoгoвopът е сключен в резултат на процедура по ЗОП, като по-големият процент неустойка е продиктуван oт нeoбxoдимocтта дa се стимулират изпълнителите по дoгoвopи зa обществени поръчки дa изпълнявaт поетите задължения тoчнo и навременно, което в случая защитава обществения интерес. Обръща внимание, че срокът за доставка на автомобилите не е поставен от него, a e предложен от ищеца в образеца на техническо предложение, част от неговата оферта, като в тази връзка сочи, че забавата на изпълнението не е пренебрежимо малка на фона на предложения от ищеца срок и процентно е съизмерима с наложената неустойка. По повод претендираното връщане на предоставените гаранции по договора сочи, че в последния не е посочен срок за връщане на депозита, но въпреки това на изпълнителя е вече е отговорено, че 40 % от гаранциите ще му бъдат върнати. Отделно от това твърди, че депозити в общ размер от 1 435.00 лева вече са върнати.

В проведеното открито заседание представляващият ищцовото дружество поддържа предявения иск по чл. 92, ал. 2 ЗЗД и моли за неговото уважаване.

Оттегля исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради което с протоколно определение съдът прекрати производството по делото в тази му част.

Процесуалният представител на ответника поддържа становището за неоснователност на иска по чл. 92, ал. 2 ЗЗД и моли за неговото отхвърляне.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства се установява, че на *** г. между Община *** – възложител, от една страна, и „Сендър България 01“ ЕООД – изпълнител, от друга, по реда на ЗОП е сключен договор за доставка на автомобили, по силата на който на ищецът е приел да извърши доставка на два броя леки автомобила марка ***, модел ***, съгласно техническата спецификация на ответника и техническо и ценово предложение на ищеца, срещу обща цена от 80 000.00 лева без ДДС или 96 000.00 лева с вкл ДДС.

Съгласно чл. 4.2 от договора, срокът на доставката на автомобилите е бил до 35 календарни дни, считано от датата, следваща уведомяването на изпълнителя чрез връчване на възлагателно писмо за наличието на осигурено 2 финансиране. Съгласно чл. 13.1 от договора, при забавено изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя в нарушение на уговорените срокове последният заплаща на възложителя неустойка в размер на 5 % от сумата по чл. 2.1 за всеки просрочен ден, но не повече от 30 % от стойността на доставката.

Установява се, че възложителят е уведомил изпълнителя за осигуряването на финансирането чрез възлагателно писмо, получено от изпълнителя на *** г., с което сложено началото на уговорения в чл. 4.2 от договора 35-дневен срок за доставка на автомобилите.

Установява се също, а и не е спорно между страните, че автомобилите са доставени от изпълнителя на *** г., т.е. с три дни закъснение.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 92, ал. 2 ЗЗД - за намаляване размера на уговорена между страните неустойка поради прекомерност.

Въз основа на представените доказателства съдът приема за установено , а и не се спори, че процесният договор за доставка на автомобили е сключен от ищеца в кръга на осъществяваната от него търговска дейност, като видно от съдържанието на договора „Сендър България 01“ ЕООД е приело да придобие собствеността върху автомобилите, след което да прехвърли същата на Община ***. Следователно сделката, породила отношенията между страните е търговска не само по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, но е и абсолютна търговска, съгласно чл. 286, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ . Съгласно константната практика на ВКС /Решение № 112/2.12.2013 г. по т.д. № 426/2012 г., II т.о., Решение № 88/22.6.2010 г. по т.д. № 911/2009 г., I т.о. и Решение № 282 от 8.10.2025 г. по т.д. № 2149/2024 г., II т.о./ при едностранен търговски договор, при който само една от страните е търговец, възможността да се намали неустойката, като прекомерна, е само по отношение на нетърговеца. Следователно, императивната разпоредба на чл. 309 ТЗ, предписваща, че не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, е приложима по отношение на търговец по сключена едностранна търговска сделка, включително и по реда на ЗОП / арг. о т чл. 120 ЗОП, който урежда субсидиарно приложение на ТЗ и ЗЗД/ . Т.е. когато, както е в разглеждания случай, сделката е търговска по критерия на чл.

286, ал. 2 ТЗ, дори и един от съконтрахентите да не е търговец, то страната търговец не може да се позове на прекомерност и да иска намаляване на договорената неустойка по правилото на чл. 92, ал. 2 ЗЗД , поради императивно установената с чл. 309 ТЗ забрана, правно важима по отношение на него. В конкретния случай именно търговецът–изпълнител по процесния договор за доставка, сключен по реда на ЗОП, предявява иск за прекомерност на уговорената мораторна неустойка, поради което и съобразно дадения погоре отговор на материалноправния въпрос този иск се явява неоснователен.

3

Ищецът, като търговецът, би могъл да поиска намаляване на уговорената неустойка само когато договорното задължение е изпълнено неправилно или отчасти /арг. чл. 92, ал. 2, пр. 2 ЗЗД /, но тази правна норма намира приложение само при компенсаторна неустойка - когато тя е уговорена за обезщетяване на причинени имуществени вреди вследствие на пълно неизпълнение, но не и при мораторна неустойка /за забавено изпълнение/, какъвто е настоящият случай – за обезщетение на причинените имуществени вреди при неточно изпълнение на договорното задължение във времево отношение.

С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД , съгласно която неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, законодателят е уредил две от функциите на неустойката - обезпечителна и обезщетителна.

Като форма на договорната отговорност обаче, несъмнено е че неустойката има и санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона е допустима предвид договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и границите на същата.

Тази наказателна функция на неустойката намира приложение тогава, когато размерът на същата е по-голям от размера на претърпените от кредитора вреди, а нейн коректив е както предвидената в чл. 92, ал. 2 ЗЗД възможност за намаляването при прекомерност, когато е неприложима забраната по чл. 309 ТЗ, така и възможността за прогласяването и за нищожна при несъответствие с добрите нрави.

В случая по делото е безспорно забавеното изпълнение на поетото от изпълнителя задължение да доставка на автомобилите, предмет на договора, поради което е налице основание за ангажиране на договорната му отговорност за обезвреда. Неустойката по чл. 13.1 от договора е мораторна по своя характер и е уговорена в полза на ответника като процент от сумата по сделката за всеки просрочен ден, като при уговорена обща цена от 80 000.00 лева и при три дни забава правилно е начислена неустойка в размер на 15 % или 12 000.00 лева.

Горното прави неоснователен предявеният иск, който следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид изхода на делото в тежест на ищеца следва да се присъдят направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200.00 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Сендър България 01” ЕООД, ЕИК 207748354 срещу Община ***, ЕИК ***, с който се иска съдът да намали размера на неустойката, наложена по договор № ***-***-***/*** г., от 12 000.00 лева на 2 000.00 лева, след което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 4

000.00 лева, представляваща надплатената част от неустойката по договора, ведно със законната лихва върху претендираната сума.

ОСЪЖДА „Сендър България 01” ЕООД, ЕИК 207748354 да заплати на Община ***, ЕИК *** сумата от 200.00 евро, представляваща направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5