Решение № 1325 от 12.03.2020, Районен съд - Варна

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№ ................../12.03.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА при участието на секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14766 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.

Производството е образувано по предявени от „А.з.с.н.в.” EАД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление ***, * срещу М.Н.И., ЕГН: ********** с адрес ***, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК вр.чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено дължимостта на сумите по издадена в негова полза Заповед № 4290/04.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8446/2019 г. по описа на Районен съд – *, 25 с-в, за следните парични вземания: сумата 1403.59 лева, представляваща дължима главница по 17 броя погасителни вноски за периода 23.05.2018г. до 23.09.2019г.; сумата от 370.37 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.03.2018г. до 20.12.2018г.; сумата от 78.24 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 23.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2019г., както и законната лихва от подаване на заявлението в съда – 03.06.2019г. до окончателно изплащане на задължението, дължими по Договор за кредит за стоков кредит №*, сключен на 23.02.2018г. с „*, вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя съгласно Приложение 1 от 20.12.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 11.04.2018г. В условие на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79 вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на същите суми.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, поради което делото с определение № 243/06.01.2020 год. е насрочено за разглеждане в о.с.з.

Първо по делото заседание е проведено на 21.02.2020 г., като редовно призования ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че с Приложение 1 от 20.12.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 11.04.2018г. „*“ ЕАД цедирало вземанията си към ответника на „*. Ищецът се позовава на възможността ответника да бъде уведомена за извършената цесия с исковата молба, като бъде връчено уведомлението за това заедно с преписа от същата. Тъй като ответникът не е заплатил дълга си по договора, ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение срещу ответника, връчена му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответника дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. Твърди се, че по силата на Договор за стоков кредит № * от 23.02.2018 г., сключен между М.И. и „* е предоставен на ответника в заем сумата от 1522,92 лв.,за закупуване на стоки от *, която сума е била усвоена еднократно. Сключена била и застраховка на кредита. Сочи, че сумата, която следвало да бъде върната, ведно с уговорената лихва в срок до 23.09.2019 г. на 19 броя анюитетни месечни вноски или същите в размер на 109,55 лв. всяка, последната в размер на 109,46 лв. Договорена била възнаградителна лихва в размер на 40,08 %, което възлизало на сумата от 558,44 лв. Позовава се на чл. 12, т. 1 от ОУ към договора, съгласно която разпоредба кредотополучателят дължал обезщетение за забава върху дължимите суми или в размер на 78,24лв. за периода от 23.05.2018 г. до подаване на заявлението в съда. Посочва се, че ответникът извършил плащания по кредита в общ размер от 119,33 лв., които били разпределени за погасяването на задължения за част от дължимата главница.

Излага, че на основание чл. 12,ал.1 от ОУ към договора кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Уведомлението за цесията и предсрочна изискуемост на вземането било връчено на длъжника на 15.01.2019 г. В евентуалност заявява, че с исковата молба обявява кредита за предсрочно изискуем. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

Ответникът не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията за ликвидно и изискуемо парично притезание по договор за стоков кредит спрямо ответника.

Преценени в тяхната съвкупност доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенциите следва да се уважат по този ред.

Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за разноските, дължими в производството по установителния иск, а също така и в производството по заповедното производство.

С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 269,10 лв. за исковото производство (за заплатена държавна такса в размер на 119,10лв. и 150лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ), както и 75 лева за заповедното производство.

По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Н.И., ЕГН ********** с адрес ***, дължи н. „А.з.с.н.в.” EАД, ЕИК

* със седалище и адрес на управление ***, *, следните суми: сумата 1403.59 лева (хиляда четиристотин и три лева и петдесет и девет стотинки), представляваща дължима главница по 17 броя погасителни вноски за периода 23.05.2018г. до 23.09.2019г.; сумата от 370.37 лева (триста и седемдесет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 23.03.2018г. до 20.12.2018г.; сумата от 78.24 лева (седемдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода 23.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2019г., както и законната лихва от подаване на заявлението в съда – 03.06.2019г. до окончателно изплащане на задължението, дължими по Договор за кредит за стоков кредит №*, сключен на 23.02.2018г. с „* вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя съгласно Приложение 1 от 20.12.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 11.04.2018г., за които парични вземания е издадена Заповед № 4290/04.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8446/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 25 с-в, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК вр.чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА М.Н.И., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” EАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, *, сумата от 269,10лв. (двеста шестдесет и девет лева и десет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА М.Н.И.,

ЕГН ********** с адрес ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” EАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, *, сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните

РАЙОНЕН СЪДИЯ: