Решение № 86 от 20.06.2023, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Тетевен, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов при участието на секретаря Катя М. Х. като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело № 20224330100598 по описа за 2022 година

Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,съединен с осъдителни искове за заплащане на главница и договорна лихва.

Ищецът излага,въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК,срещу Д. М. С. е образувано ч.гр.дело № 320/2021 г.. 2 с-в по описа на Районен съд Тетевен . Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.На дата 30.06.2022 г. на заявителя „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД е връчено съобщение с дадени от Съда указания на заявителя за възможността му да предяви установителен иск срещу длъжника за вземането си по Заповед за изпълнение.В законоустановения срок, доколкото едномесеченият срок изтича на 30.07.2022 г. /събота/, в първия работен ден след изтичане на срока, а именно на 01.08.2022 г. и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника по издадената заповед за изпълнение в размер на 734.89 лв. (седемстотин и тридесети четири лв. и 89 ст.), дължима по договор за кредит № М00000000456/29.04.2020г., както следва:

-663.83 лв. (шестотин шестдесет и три лв. и 83 ст.) - представляваща 10 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.05.2020 г. до 2021. г.;

-71.06 лева (седемдесет и един лева и 0,06 ст.) лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода на забавата от 21.05.2020г. до 16.03.2021г.

1

Н е предявява установителен иск за сумата над 663.83 лева и до пълния размер от 780.53 лева, за която сума е била издадена заповедта за изпълнение.

Сумата в размер на 663.83 лева представлава само чиста стойност на предоставена главница, без в нея да са включени вноски по еднократната такса за оценка на риска по чл.

7.1., б. в) от договора за кредит. Доколкото частта от вземането над сумата 663.83 лева и до пълния размер 780.53 лева представлява вноски по еднократната такса за оценка на риска, т о н е предявява установителен иск за тази част от вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение, доколкото в настоящото производство няма да претендира вземането за еднократната такса за оценка риска.

На следващо място, доколкото за вземането на заявителя в размер на 896.35 лева, представляваща 10 вноски по договорната възнаградителна лихва, дължими за периода от 20.05.2020 г. до 20.02.2021 г. е бил постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение, който отказ е бил потвърден от ОС Ловеч, то в настоящото производство предявява осъдителен иск за това вземане.

Освен това, предявява и осъдителен иск за сумата от 1038.37 лева /хиляда и тридесет и осем леваи 0.37 ст./, която сума представлява 17 бр. вноски по договорната възнаградителна лихва с падежи от 20.03.2021 г. до 20.07.2022 г. вкл. /вноски по погасителния план от № 11 до № 27 вкл./, които вноски са падежирали след подаване на заявлението по чл.

410 ГПК и също н е са били заплатени на кредитора- ищец. Така, общата сума на осъдителния иск за незаплатена договорна възнаградителна лихва по договора възлиза в размер на 1934.72 лева (хиляда деветстотин и тридесет и четири лева и 0.72 ст.) представляваща общо 27 месечни вноски възнаградителната лихва по погасителния план с падежи от 20.05.2020 г. до 20.07.2022г.

На следващо място, предявява и осъдителен иск за сумата в размер на 2836.17 лева /две хиляди седемстотин тридесет и шест лева и 0.72 ст./ - представляваща незаплатена главница по кредита, от която 1611.59 лева /хиляда шестстотин и единадесет лева и 0.59 ст./ представлява 17 бр. вноски по погасителния план с падежи от 20.03.2021 г. до 20.07.2022 г. вкл. /вноски по погасителния план от№ 11 до № 27 вкл./, които вноски са падежирали след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и също не са били заплатени на кредитора-ищец, както и сумата в размер на 1224.58 лева /хиляда двеста двадесет и четири лева и 0.58 ст./, представляваща предсрочно изискуема главница.

За просрочената главница в размер на 1611.59 лева /хиляда шестстотин и единадесет лева и 0.59 ст./, представляваща 17 бр. вноски по погасителния план с падежи от 20.03.2021 г. до 20.07.2022 г. вкл. /вноски по погасителния план от № 11 до № 27 вкл./, които вноски са падежирали след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, е начислена лихва за забава в размер на 222.04 лева /двеста деветдесет и два лева и 0.04 ст./ за периода на просрочието от 21.03.2021 г. до 29.07.2022 г., за която сума също предявявам осъдителен иск в настоящото производство.

Съединяването на осъдителните искове с установителния такъв при условията на 2 първоначално обективно кумулативно съедияване е допустимо по арг. от т. 11 б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., В КС, ОСГТК, в случай, че осъедителният иск подлежи на съвместно разглеждане с иска по чл. 415, вр. чл. 422 ГПК. В настощия случай, доколкото дори основанието за претендиралите суми с установителния и осъдителните искове е едно и също - договора за кредит кредит № М00000000456/29.04.2020 г, и предвид това, че осъдителните искове не подлежат на разглеждане в особено производство, то съединяването се явява процесуално допустимо и като такова моли да бъде допуснато и исковете да бъдат разгледани в настоящото производство.

„МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД е небанкова финансова институция, вписана в търговския регистър на Република България под ЕИК: 206613478. Основният предмет на търговска дейност на дружеството е предоставянето на краткосрочни потребителски заеми посредством използването на търговска мрежа или чрез специално създадена он-лайн платформа.

На 29.04.2020г. Д. М. С. е кандидатствала за целеви потребителски кредит при „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Договорното правоотношение е договорено за цел текущи нужди на Потребителя и в резултат е сключен Индивидуален договор за Потребителски кредит под № М00000000456/29.04.2020г („договора“) между „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството на Кредитор и Д. М. С., съответно в качеството му на Потребител.Въз основа сключения договор за кредит № М00000000456/29.04.2020г, на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 3920.00 лева /Три хиляди деветстотин и двадесет лева/. Страните са уговорили в чл. 7.1, б, в) Потребителят да бъде финансиран от Кредитора и за дължимата се при сключването на договора за кредит еднократна такса за оценка на риска в размер на 420.00лв. /четиристотин и двадесет/ лева., като възстанови тази сума на Кредитора ведно с месечните вноски по уговорения погасителен план по чл. 11.5 от договора. Това вземане н е е предмет на настоящия иск, предвид изложеното по горе по отношение на установителния иск за главницата в размер на 663.83 лева.

Съгласно договорената цел на кредита в чл. 7.1, б. б), сумата по кредита в размер на 3500.00 лева е предоставена от Кредтора на Потребителя по посочената от последния банкова сметка с IBAN: BG54UNCR700001520257691, съгласно чл. 7.2 от договора, за което представям и платежно нареждане за извършен кредитен превод с референция № OOOPWUB201205655/29.04.2020r.

Съгласно чл. 11.3 от договора кредитът е отпуснат за срок от 36 месеца, като в края на периода по погасителен план - 20.04.2023г. Потребителят следва да възстанови на Кредитора сумата в общ размер на 6033.18 лева /шест хиляди шестотин и шестдесет лева и 0.30 ст./, при лихвен процент на заема: 31.15 % /чл. 8 от договора/ и ГПР на заема: 48,77 % (чл. 10 от договора), от която обща сума, на връщане подлежат по пера 3920.00 лева размера на предоставения кредит, от които 3500 лева - усвоени от потребителя и 420 лева еднократна такса за оценка на риска финансираната от Кредитора за сметка на Потребителя и 2113.18 лева - договорена възнаградителна лихва.

3

Съгласно чл. 11.6 от договора, Потребителят се задължава да върне получения паричен кредит /главница/, ведно е договорената възнаградителна лихва и сумата по чл. 7.1, б. в), съобразно посочения в чл. 11.5 погасителен план Страните са уговорили съгласно чл.

19.2 от договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска, потребителят ще дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието.

Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК кредитът е бил в просрочие, като не са били заплатени 10 бр. месечни вноски по главницата и по договорната лихва, а именно месечните вноски по главницата от № 1 до № 10 вкл.. и месечните вноски по договорната лихва от № 1 до № 10 вкл., всички с падежи съгласно погасителния план от 20.05.2020 г. до 20.02.2021 г. вкл., както следва: Неизплатеното задължение на ответника към ищеца към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК по договор № М00000000456/29.04.2020 г. възлиза на сумата в общ размер на 1631.24 лв. (Хиляда шестотин тридесет и един лв. и 24 ст.), както следва:

-663.83 лв. (шестотин шестдесет и три лв. и 83 ст.) - представляваща 10 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.05.2020 г. до 20.02.2021 г.;

-896.35 лева (осемстотин деветдесет и щест лева и 0.35 ст.), представляваща 10 вноски по договорната възнаградителна лихва, дължими за периода от 20.05.2020 г. до 20.02.2021 г.

-71.06 лева (седемдесет и един лева и 0,06 ст.) лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода на забавата от 21.05.2020г. до 16.03.2021г.

За гореописаното вземане за главница и лихва за забава ищецът има интерес от предявяване срещу ответника на настоящия установителен иск, доколкото предмет на делото е установяване парично вземане, за което има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 320/2021 г., 2 с-в по описа на Районен съд Тетевен.

За вземането за договорната възнаградителна лихва в размер на 896.35 лева, за което е отказано издаването на заповед за изпълнение по заповедното дело, ищецът има правен интерес да предяви осъдителен иск в настоящото производство, съгласно чл, 415, ал. 3 ГПК.

Наред с установителния иск, ищецът има правен интерес да предяви срещу ответника и осъдителни искове за вноските по погасителния план по главницата и по договорната лихва, които са падежирали към момента на подаване на настоящата искова.

Предвид горното за ищецът е налице правен интерес да предяви осъдителни искове и за сумите, както следва;

-1611.59 лева /хиляда шестотин и единадесет лева и 0.59 ст./ - представляваща 17 бр. вноски по главницата с падежи от 20.03.2021 г. до 20.07.2022 г. вкл. /вноски по погасителния план от № 11 до № 27 вкл./

-1038.37 лева /хиляда и тридесет и осем леваи 0.37 ст./ - представляваща 17 бр. вноски по договорната възнаградителна лихва с падежи от 20.03.2021 г. до 20.07.2022 г. вкл. /вноски по погасителния план от № 11 до № 27 вкл./, - 222.04 лева /двеста деветдесет и два лева и 4

0.04 ст./ - лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието от 21.03.2021 г. до 29.07.2022 г.

Поради допуснатото просрочие по кредита и на основание Раздел V, т.9 и т.10 от ОУ към Договор за потребителски кредит № М00000000456/29.04.2020г. към настоящата искова молба прилага Уведомление от кредитора ..МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД до длъжника-ответник Д. М. С., с което прави изрично изявление за предсрочна изискуемост на оставащата главница по кредита в размер на 1224.58 лева /Хиляди дветса двадесет и четири лева и 0.58 ст./, която представлява вноски по погасителния план от № 28 до № 36 вкл. с падежи от 20.08.2022 г. до 20.04.2023 г. включително.

Длъжникът-ответник Д. М. С. не е изпълнила задълженията си към кредитора „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД по договор № М00000000456/29.04.2020 г. до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ТПК, както и към настоящия момент на подаването на исковата молба, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, да предяви установителни искове за вземането за гланвица и за лихва за забава, за които е издадена заповед за изпълнение, както и осъдителен иск за вземането за договорна лихва, за което е отказано издаването на заповед за изпълнение , както и осъдителни искове за всноските по погасителния план за главница и за договорна лихва, които са падежирали след образуване на заповедното дело, предвид постановките на т. 116 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, според които е допустимо първоначално обективно кумулативно съдиняване на установителния иск по чл.