Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 706 от 21.02.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 83/2022
Вид
Определение № 706
Подписан
21.02.2022
В сила
21.02.2022
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Симона Радославова Донева, Наталия Панайотова Неделчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 706 гр. Варна, 21.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100500083 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 261334 от 12.08.2021 г., депозирана от АНТ.

Г. КР., чрез адв. Г.П., срещу решение № 260054 от 9.07.2021 г., постановено по гр. д. № 665/2013 г. по описа на Районен съд – Провадия, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове: против „Росвик“ ООД за заплащане на сумата от 1194,54 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения УПИ XIII - 641, в който са включени 1170 кв. м. от дворно място, находящо се в гр. Провадия, ********* цялото с площ от 3340 кв. м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, *********, ведно с построената в него сграда, за периода от м. септември 2012 г. до 28.06.2017 г.; против Д. П. Д., починал в хода на производството във втора фаза на делбата и заместен от своите правоприемници СВ. Д. П. и Т. Д. ИЛ. за заплащане на сумата от 907,29 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения УПИ VI - 641, в който са включени 600 кв. м. от дворно място, находящо се в гр.

Провадия, ********* цялото с площ от 3340 кв. м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, *********, ведно с построените в него сгради, за периода от м. септември 2012 г. до 28.06.2017 г.; против *********, действаща като ЕТ „Даника – Йорданка Трифонова”, за заплащане на сумата от 1315,11 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения УПИ XIV - 641, в който са включени 820 кв. м. от дворно място, находящо се в гр. Провадия, ********* цялото с площ от 3340 кв. м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, *********, ведно с построените в него сгради, за периода от м. септември 2012 г. до 28.06.2017 г.; против „Златен шанс 2004” ООД за заплащане на сумата от 1305,66 лева, 1 представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения УПИ XIII 641, в който са включени 1170 кв. м. от дворно място, находящо се в гр. Провадия, ********* цялото с площ от 3340 кв. м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, *********, ведно с построената в него сграда, за периода от м. септември 2012 г. до 28.06.2017 г.; против КР. В. Б. за заплащане на сумата от 138,90 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения УПИ XII - 641, в който са включени 350 кв. м. от дворно място, находящо се в гр. Провадия, ********* цялото с площ от 3340 кв. м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, *********, ведно с построената в него сграда, за периода от м. септември 2012 г. до 28.06.2017 г.; против Т.В. Б.а за заплащане на сумата от 138,90 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения УПИ XII - 641, в който са включени 350 кв. м. от дворно място, находящо се в гр. Провадия, ********* цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, *********, ведно с построената в него сграда, за периода от м. септември 2012 г. до 28.06.2017 г.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, единствено от страна на „Росвик“ ООД, чрез адв. Г.Н. и „Златен шанс 2004“ ООД, чрез адв. Галина Георгиева и адв. Г.Н..

В производството е депозирана и въззивна жалба с вх. № 261292 от 2.08.2021 г. от „Златен шанс 2004“ ООД, чрез адв. Галина Георгиева и адв. Г.Н. срещу решение № 260054 от 9.07.2021 г., постановено по гр. д. № 665/2013 г. по описа на Районен съд – Провадия, В ЧАСТИТЕ, с които жалбоподателят е осъден да заплати на:

СВ. Д. П., сумата от 1623.12 лева, представляваща паричната равностойност на дела му от имота – 8.165% ид. ч.,

Т. Д. ИЛ., сумата от 1623.12 лева, представляваща паричната равностойност на дела от имота – 8.165% ид. ч.;

АНТ. Г. КР. сумата от 1987.89 лева, представляваща паричната равностойност на дела ѝ от имота – 10% ид. ч.;

*********, действаща като ЕТ „Даника – Йорданка Трифонова”, сумата от 4705.35 лева, представляваща паричната равностойност на дела от имота - 23.67% ид. ч., като сумите следва да бъдат изплатени в шестмесечен срок, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, на основание чл. 349, ал. 5 ГПК, КАКТО И

„Росвик” ООД, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 8 604.76 лева, представляваща 23.50% от сумата, с която се е увеличила стойността на съсобствения недвижим имот в резултат на извършени подобрения през периода 2013 – 2014 г. в сграда с площ 320 кв. м., построена в УПИ ХIII-641 с включени 1170 кв. м. от дворно място, находящо се в гр. Провадия, ********* цялото с площ от 3340 кв.м. и съставляващо ПИ № 641 в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, *********, заедно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на претенцията – 28.06.2017 г. до окончателното изплащане.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, единствено от страна на „Росвик“ ООД, чрез адв. Г.Н..

I. По доклада на въззивните жалби и отговорите:

2

В депозираната въззивна жалба от АНТ. Г. КР. , чрез адв. Г.П. се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За неправилен намира извода на първоинстанционния съд, че не са ангажирани доказателства за отправянето на покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване до ответниците по иска. Счита, че такава покана е отправена в о. с. з. от 28.06.2017 г. и е отразена в протокола от о. с. з. От изложеното намира, че е налице материалноправната предпоставка за уважаване на иска макар и за периода от 28.06.2017 г. до окончателното плащане. Сочи, че са наведени твърдения и за използване на имота еднолично от останалите съделители, които са го отдавали под наем, както и че е следвало да се прежени от съда как е използван имотът при определяне на дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, доколкото се равнява на разликата между уговорената наемна цена и средната пазарна цена, когато първата е пониска. Моли за отмяна на решението в обжалваните части. Претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор от страна на „Росвик“ ООД , чрез адв. Г.Н.. В същия се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. За правилен намира извода на съда, че ответниците не са препятствали достъпа на А.К. до имота. За ирелевантни намира доводите, че молбата от 28.06.2017 г., с която в о. с. з. са предявени претенции има характер на писмена покана, доколкото исковият период е от м. септември 2012 г. до 28.06.2017 г. За неоснователни намира и оплакванията, че претенцията следва да бъде разгледана по реда на чл. 93 ЗС, доколкото не била необходима покана, в случай, че се претендират граждански плодове, доколкото изрично е заявил, че претендира обезщетение за ползването на общия имот. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор от страна на „Златен шанс 2004“ ООД, чрез адв. Галина Георгиева и адв. Г.Н., в който се навеждат доводи за неоснователността на жалбата. Сочи, че отправянето на писмена покана е предпоставка за основателността на исковата претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС. Счита, че в производството не релевират доводи, а не се представят доказателства за отправянето на покана преди депозиране на молбата от 28.06.2017 г. Позовавайки се на ТР № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, счита, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква от получаването на покана. За недоказано намира твърдението на А.К., че не е допускан до имота. Сочи, че всеки един от съделителите ползва, такава част, каквато му е отредена в производството, като липсата на ползване от страна на К. на неговата част не следва да бъде основание за получаване на обезщетение за лишаване от възможността за ползване. Излага доводи, че при нежелание за ползване от страна на съсобственик, не следва да се дължи обезщетение за времето, през което не е използвал имота. Твърди, че отдаването под наем на имота би имало отношение по повод на иск по чл. 93 ЗС, какъвто не е бил предявен в производството. За правилен намира извода на съда, че всеки един от съделителите ползва такава част от имота, която съответства на притежаваните от тях права, от където извежда доводи за неоснователността на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В депозираната въззивна жалба от „Златен шанс 2004“ ООД , чрез адв. Галина Георгиева и адв. Г.Н. се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните части, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че всеки от съделителите в закупил конкретна част от имота, като е придобил и съответните ид. ч. от земята. Излага доводи, че при преценката на стойността на дяловете следва да бъде взета предвид единствено стойността на земята, но не и на сградите, които са изградени във всеки от отделните дялове, съответстващи на съществуващите по-рано УПИ-та. Твърди, че съделителят, който преди делбата е стопанисвал дела си е увеличил стойността му е принуден да заплати на 3 останалите повече, защото придобива по-скъп дял. Позовавайки се на съдебна практика намира, че разпределението на делбените имоти следва да бъде извършено според предназначението им, извършвани ли са подобрения и каква е волята на страните за трайното им ползване.

За неправилен намира извода на съда за дължимост на сумата от 8604.76 лева на „Росвик“ ООД, поради извършени подобрения на сграда с площ от 320 кв. м., построена в УПИ № X I I I – 641. За необсъдени намира наведените възражения за извършване на подобренията без знание и съгласие на ответниците. Твърди, че от свидетелските показания и от заключението по съдебно-оценителната експертиза не се установява по безспорен начин обема и начина на извършване на подобренията. Сочи, че от представения договор за строително-монтажни работи от 1.06.2013 г. не се установява дали реално такива са извършени. За неправилен намира извода на съда, че са извършени подобрения, както и че същите са извършени без противопоставянето на останалите съделителите, в частност от „Златен шанс 2004“ ООД. Счита, че заключението по СТЕ не доказва реалното извършване на подобренията, времето за осъществяването им и авторството. Твърди, че по делото липсват доказателства за състоянието на имота в предходен момент. Сочи, че от свидетелските показания не се установява какво точно, извън обичайните за строителството дейности са осъществявали на обекта. Намира за неправилна дадената квалификация от съда по чл. 61, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗЗД, доколкото ответниците биха дължали сума по чл. 60 и сл.

ЗЗД само доколкото работата е била предприета уместно, както в техен интерес, така и в интерес на ищеца и същата е била добре водена. Излага доводи, че „Росвик“ ЕООД е подобрил имот, който реално е владял, поради което същият би се обогатил със стойността на подобренията.

За неправилен намира извода на съда по повод основателността на претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК, заявена от „Росвик“ ЕООД. Счита, че не е доказано възпрепятстване на ползването. Намира за доказано, че ищецът владее част от обектите в съсобствеността, а именно реална част от ********* вкл. и построената в тази част сграда с площ от 318 кв. м.