Решение № 375 от 24.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000502430 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на В. П. Г. срещу решение № 69/ 20.06.2022г. на СОС, 5 първоинстанционен състав, постановено по т.д. № 221/21г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 8 000 лв. до 30 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано.

Неправилно е прието за основателно възражението за съпричиняване, както и съдът е излязъл извън него като е приел, че е управлявал мотоциклета без предпазни ръкавици и протектори за крайници и гръбнак към момента на ПТП. Позовава се на чл.137е от ЗДвП.

Съдебният акт противоречи на чл.52 от ЗЗД. Съдът неправилно е приложил материалния закон относно размера на обезщетението за неимуществени вреди като той не отговаря на получените увреждания, съпътстващи затруднения, неудобства и негативни промени в ежедневието му, периода на лечение. Определеното обезщетение няма да изиграе репариращата си функция. То е силно занижено и не е съобразено със съдебната практика.

Съдът не е отчел в пълнота характера и степента на получените телесни 1 увреждания и дискомфорта, който му е причинен.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СОС в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск до пълния предявен размер.

Ответникът в писмен отговор в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ . В исковата молба ищецът В. Г. твърди, че на 09.05.2020г. е управлявал мотоциклет марка „Жинлун“, модел „ ЖЛ250 5“ с рег № ***. Движел се е по бул. „България“ в гр.

Ботевград с посока на движение от града към с. Врачеш. След напускането на територията на гр. Ботевград е приближил кръстовището с главен път I-1 като е преминал покрай пътни знаци Б3 „ Път с предимство“ и Г1 „ Движение само направо след знака“ като е продължил движението си направо по главния път. Движел се е в неговата дясна пътна лента по посока на движението му. По същото време П. Й. е управлявал лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *** и се е движел по главен път I-1 с посока на движение от с.

Скравена към с. Врачеш. Приближавайки кръстовището, в района на което се е намирал ищецът, Й. е преминал покрай знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, но не е пропуснал В. Г., който се е движел по пътя с предимство. Последвал е удар между лявата странична част на лекия автомобил и дясната странична част на мотоциклета. Ищецът е паднал върху терена. Местопроизшествието е посетено от органите на КАТ, съставен е Констативен протокол и е образувано досъдебно производство № 161/20г. по описа на РУ- Ботевград. В следствие на катастрофата ищецът е бил транспортиран до ФСМП в гр. Ботевград от където поради естеството на травмите е транспортиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. В лечебното заведение след прегледи е установено, че е получил: разкъсно- контузна рана в областта на дясната вежда, разкъсно- контузни рани с оток и зачервяване на двете длани, разкъсно- контузна рана с оток и зачервяване на десния лакът, разкъсно- контузна рана с оток и зачервяване на дясното коляно, контузия на гръдния кош със счупване на осмо ребро в дясно. Към момента ищецът не е 2 възстановен от получените травми, той е търпял и продължава да търпи затруднения, неудобства, неприятни усещания и болки в ежедневието си.

Към датата на пътния инцидент водачът на лек автомобил „Ауди А3“ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Ищецът е подал писмена застрахователна претенция пред ответното дружество, което е отказало да му изплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Затова моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., в едно със законната лихва от 10.07.2021г. до окончателното му изплащане. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК заявява, че оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и счита, че за застрахования при него водач то е било случайно събитие. Направен е анализ на представените с исковата молба медицински документи като е посочено, че 5000лв. са достатъчни да репарират неимуществените вреди на ищеца. Прави възражение за съпричиняване като твърди, че ищецът е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена с пътния участък скорост.

Безспорно е, че на 09.05.2020г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен констативен протокол за ПТП № 70/09.05.2020г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата и фотоалбум.

Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът.

Не се спори, че за лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *** е имало застраховка „Гражданска отговорност“ валидна към датата на произшествието при ответника.

Във връзка с пътния инцидент е образувано ДП 161/20 на РУБотевград, което е прекратено с постановление от 08.01.2021г. от РПБотевград .

Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от ответното дружество на 09.04.2021г., по която е образувана щета. По нея не е изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил медицински документи, изходящи от СМП, лист за преглед на пациент, 3 документи за извършени изследвания, копие от листа от амбулаторни книги на УМБАСМ „ Пирогов“ от 09.05.2020г., амбулаторни листове, болничен лист.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице неврохирург. Тя е установила травматичните увреждания, получени от ищеца, които са във връзка и могат да бъдат получени при ПТП. Посочено е лечението, което е предприето по отношения на травмите, възстановителния период, както и че ищецът е възстановен от тях. На 27.04.2022г. вещото лице е извършило преглед на ищеца като в експертизата е отразен резултатът от прегледа.

Допусната автотехническа експертиза е посочила механизма на произшествието, скоростта на движение на автомобила мотоциклета при настъпване на удара, опасната зона за спиране на двете превозни средства и причините за настъпване на пътния инцидент. В съдебно заседание е допълнил заключението си.

Съдът кредитира заключенията на допуснатите експертизи като компетентни, обосновани и безпристрастни, основаващи се на научните правила и професионалния опит на експертите.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Й. е бил водач на лек автомобил „Ауди А3“, участвало в пътния инцидент. Същият възпроизвежда кога и къде е настъпил пътния инцидент, какво е било неговото поведение на пътя, как е възприел пътната обстановка и състоянието на ищеца след инцидента.

Свидетелят Г. е съпруга на ищеца и свидетелства за болките и страданията, които е имал В. Г. в резултат от травмите, получени при ПТП.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Тези на свидетеля Г. ги обсъжда при условията на чл.172 от ГПК поради близката връзка между нея и ищеца, но ги счита за достоверни, убедителни и без противоречие с останалите събрани доказателства.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000лв. като е приел, че възражението за съпричиняване е основателно. Решението 4 е в влязло в сила в частта, в която искът за неимуществени вреди е уважен за 8 000лв.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди .

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първонстанционното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция към ответника за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В тримесечният срок застрахователят е отказал да плати такова. С оглед на това следва да се приеме, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим. Това обуславя активната материална и процесуална легитимация на ищеца да претендира обезщетение за претърпените от него вреди срещу застрахователя на деликвента.

5

Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.

Той има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.

По делото не се спори, че гражданската отговорност за водача на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *** е била застрахована при ответниказастраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието. Не се оспорва механизма на настъпилото ПТП. Пред въззивния съд не оспорва наличието на елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал, поради което застрахователят е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск.

Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди и налице ли е съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат като е нарушил ЗДвП.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.