Решение № 86 от 02.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20241800900102 по описа за 2024 година

Е. В. Б. от гр. С., ул. „В. Левски“ № 3, ет.2, с ЕГН **********, е предявила срещу "З.К.Л.И." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ –

1. за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева, предявен като частичен иск при пълен размер на претенцията от 150 000 лева, за причинени на ищцата неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес вследствие нанесени й телесни увреждания – фрактура на дясна тазобедрена става, фрактура на дясна лакътна става, травма на гръден кош и термични изгаряния на няколко области от тялото, включително изгаряне трета степен, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 02.11.2023 год. около 08.25 часа в района на ул. „Искър“ № 99 в гр. С., по вина на В. К. В. с ЕГН ********** – водач на автобус марка „Ивеко“, модел „Турбо Дейли 59 12“, с Д К № СО 9538 ВР, със застрахователна полица № BG/22/123002369691 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 04.08.2023 год. до 03.08.2024 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2024 год. до окончателното й заплащане и

2. за заплащане на обезщетение в размер на 13 885.34 лева за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи във връзка с лечението на причинените й телесни увреждания при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2024 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

1

С исковата молба се твърди, че на 02.11.2023 год. около 08.25 часа в района на ул.

„Искър“ № 99 в гр. С. е настъпил пътен инцидент с участието на автобус марка „Ивеко“, модел „Турбо Дейли 59 12“, с ДК № СО 9538 ВР, управляван от В. К. В. с ЕГН 710328732.

Същият нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.5, ал.1 и 2, чл.20, ал.1, чл.23, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като станал причина и реализирал ПТП със спрелия пред него на пешеходна пътека тип „Зебра“ лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № CO 1122 ВМ, управляван от Д.Б.М. - Н. с ЕГН **********. От удара автомобилът отскочил напред и блъснал, преминавайки през крака и затискайки правомерно пресичащата на пешеходната пътека пешеходка Е. В. Б..

Сочи се, че местопроизшествието било посетено от мл. автоконтрольор при РУ – Самоков, който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 129/04.12.2023 год. По случая било образувано досъдебно производство № 336/2023 год. по описа на РУ – Самоков, пр.пр. № 2117/2023 год. по описа на РП – Самоков, неприключило до момента.

Сочи се, че веднага след инцидента ищцата била откарана в УМБАЛСМ "Н.ПИ.П." ЕАД - С., където постъпила в протИ.шокова зала с оплаквания от силна болка, оток и ограничени движения в дясна тазобедрена става и дясна лакътна става. След проведени изследвания и консултации със съответните специалисти й била поставена окончателна диагноза : фрактура на дясна тазобедрена става, фрактура на дясна лакътна става, травма на гръден кош и термични изгаряния на няколко области от тялото, включително изгаряне трета степен. След стабилизиране на състоянието на пострадалата били извършени няколко оперативни интервенции, като първата от тях е била проведена на 04.11.2023 год. и се е състояла в смяна на дясната тазобедрена става. Следващата операция била извършена на 08.11.2023 год. – открито наместване на фрактурата на дясната предмишница с вътрешна фиксация чрез плака. На 15.11.2023 год. и 16.11.2023 год. били извършени две нови оперативни интервенции, като при тях е била отстранена мъртва тъкан и било извършено присаждане на кожен трансплантант. На 23.11.2023 год. след отпадане на необходимостта от денонощно лекарско наблюдение Е. В. Б. била освободена за продължаващо домашно лечение с дадени съвети за спазване на ХДР и продължаване на лечението и индивидуалната рехабилитационна програма в домашно-амбулаторни условия.

Сочи се, че на 30.11.2023 год. пострадалата била повторно хоспитализирана поради появил се нормомотрофичен цикантрикс на широкоплощното дълбоко изгаряне на ляв долен крайник. Проведена била нова оперативна интервенция на 01.12.2023 год., при която били ексцезирани пръснатите епителни кисти. На 02.12.2023 год. Е. В. Б. била изписана за продължаващо лечение при домашни условия.

Твърди се, че получените вследствие на ПТП травми са причинили болки и страдания на ищцата, които са били със значителен интензитет през първите два месеца от възстановителния период. Травматичните увреждания в областта на дясната тазобедрена става и тоталната смяна на същата са й причинили трайни затруднения и остри болки при движение, нестихващи дори и при покой. В първите седмици след операцията пострадалата е била поставена на строг постелен режим, като е била в пълна невъзможност да се грижи 2 сама за себе си. Счупването в областта на дясната ръка е довело до невъзможност за движение и използване на същата, съпроводено от нестихващи и интензивни болки, като през първия месец след инцидента тя не е могла да използва водещата си ръка. За задоволяване на ежедневните си нужди като хранене, обличане и тоалет тя е разчитала на семейството си, което допълнително е засилило чувството за безпомощност и уязвеност у нея, като се е считала за постоянно бреме за своите близки и роднини. Преди инцидента пострадалата не е имала двигателни проблеми и е била активен за годините си човек, като е водила нормален начин на жИ.т. Сочи се, че с оглед възрастта на ищцата възстановяването при нея ще протече бавно и ще бъде съпътствано с изключително голяма болка, а самата рехабилитация и раздвижване ще костват много по-големи усилия и време. Твърди се, че след ПТП са настъпили редица неблагоприятни промени в ежедневието й – загуба на сън, неспокойство, унило състояние на духа, трудно придвижване.

Твърди се, че освен гореописаните неимуществени вреди вследствие на ПТП ищцата търпи и имуществени такива, представляващи сторени от нея разходи за лечение на причинените й телесни увреждания при горното ПТП в общ размер на 13 885.34 лева, за които представя с уточняващата си молба от 10.05.2024 год. разходни документи, както следва :

- 4 200 лева за закупено медицинско изделие по фактура № 800006041 и касов бон № 7438/08.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;

- 1 586 лева за закупено медицинско изделие по фактура № 7000051024 и касов бон № 26460/08.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;

- 720 лева за заплатена такса за самостоятелна болнична стая по фактура № 300760759 и касов бон № 7438/08.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;

- 34.80 лева за заплатена потребителска такса по фактура № 300760759 и касов бон № 107796/08.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;

- 34.80 лева за заплатена потребителска такса по фактура № 300761276 и касов бон № 108363/14.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;

- 720 лева за заплатена такса за самостоятелна болнична стая по фактура № 300761277 и касов бон № 108364/08.11.2023 год. на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД;

- 2 480 лева за следоперативно лечение и транспорт по фактура № 16016 и касов бон № 4962 /23.11.2023 год. на МБПЛР „С. 017“ ЕООД;

- 3 550 лева за долекуване и рехабилитация по фактура № 16190 и касови бонове № 5151, № 5152 и № 5163 от 13.12.2023 год. на МБПЛР „С.“ ЕООД;

- 37 лева за закупени лекарствени средства по фактура № 4000002948 и касов бон № 78073 0009/14.12.2023 год. на „А.М.“ ЕООД;

- 70 лева за заплатена такса за самостоятелна болнична стая по фактура № 16206 и касов бон № 5170/14.12.2023 год. на МБПЛР „С.“ ЕООД;

- 80.99 лева за закупени лекарствени средства по фактура № 3000010897/15.12.2023 3 год. на „А.М.“ ЕООД;

- 23.54 лева за закупен регулируем бастун по фактура № 1080000238/18.12.2023 год. на „А.М.“ ЕООД;

- 160 лева за заплатен медицински транспорт с линейка по фактура № 76 и касови бонове № 512 и № 513 от 14.12.2023 год. на „Я.М.“ ЕООД и

- 110.07 лева за закупени памперси с чаршафи за възрастни по касов бон № 328331 0052/23.11.2023 год. на „С.“ ООД.

Твърди се, че автобуса марка „Ивеко“, модел „Турбо Дейли 59 12“, с ДК № СО 9538 ВР, управляван при ПТП от деликвента В. К. В., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/123002369691, валидна от 04.08.2023 год. до 03.08.2024 год., т.е. към датата на ПТП, 02.11.2023 год.

Твърди се, че Е. В. Б. депозирала до „З.КЛ.И.” АД писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ, изпратена по пощата на 16.01.2024 год., по която ответникът не се е произнесъл до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, като определи и изплати застрахователно обезщетение или откаже плащане.

Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващите молби на ищеца са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се сочи, че не се оспорва твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автобуса марка „Ивеко“, модел „Турбо Дейли 59 12“, с ДК № СО 9538 ВР, със застрахователна полица № BG/22/123002369691 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 04.08.2023 год. до 03.08.2024 год.

С отговора се оспорва вината на водача на автобуса „Ивеко”, като се сочи, че делото няма приложени доказателства за местоположение на участниците при настъпване на събитието, състояние на пътя, организация на движението в района, пътна маркировка, интензивност на движение и др.

Оспорват се и твърденията в искова молба относно причините за ПТП, като се сочи, че констатациите в приложения по делото констативен протокол за ПТП не дават основание да се приемат за достоверни; същият е официален свидетелстващ документ, но на основание чл.179, ал.1 от ГПК има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице, поради което не се ползва материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента.

Оспорва се причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното 4 събитие. Сочи се, че ПТП е възникнало по вина на пострадалата пешеходка, която, без да се съобрази с правилата за движение по пътищата и другите участници в движението, е навлязла с бърз ход на пътното платно, без да се огледа, без да се убеди в безпрепятственото си преминаване, като с това е станала основна причина за възникване на произшествието и получените телесните наранявания.

Отделно от изложеното се твърди, че настъпилото ПТП е по вина и на водача на лекия автомобил марка „Рено” модел „Клио”, с ДК № CO 1122 ВМ, който е станал причина за настъпването му. Твърди се, че водачът на автобуса не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. Ударът е настъпил в опасната му зона за спиране и водачът на автобуса не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на ПТП. Алтернативно се твърдя, че е налице съвина от страна на водача на лекия автомобил „Рено”.

Оспорват се твърденията по и.м., че в резултат на ПТП за пострадалата са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, тяхната продължителност и интензитет.

В условията на евентуалност се твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата. Твърди се, че същата е навлязла на платното за движение, допринасяйки за настъпилото ПТП; ищцата е имала обективната възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП. Пострадалата, без да се огледа, внезапно е навлязла в платното за движение, като не се е съобразила с разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост на движение, като е попаднала в опасната му зона за спиране, като с това си поведение е нарушила разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 и 2, чл.114, т.1 и 2 от ЗДвП. Сочи се, че пострадалото лице не е спазило императивните разпоредби на закона, съгласно които преди да навлезе на платното за движение, пешеходецът е следвало да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение и да не навлиза внезапно на платното за движение.