Решение № 13234 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13234 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20261110102257 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „АПС Бета България” ЕООД срещу В. Д.

Д., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове за признаване на установено спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми:

178,95 евро /350,00 лв./ – главница по договор за потребителски кредит, 61,65 евро /128, 82 лв./ - мораторна лихва за забава за периода от 02.06.2025г. до 31.05.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35198/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.

Ищецът твърди, че на 02.03.2020 г. между ответника в качеството му на кредитополучател и „Сити Кеш“ ООД в качеството му на кредитодател бил сключен договор за потребителски кредит № ******. По силата на сключения договор кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 350 лв., с краен срок на договора 02.06.2020 г. Ищецът поддържа, че ответникът не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски, поради което претендираните вземания по договора били изискуеми.

Сочи, че на 21.07.2022 г. между ищеца и „Сити Кеш“ ООД бил сключен договор за цесия, по силата на който ищецът придобил процесните вземания. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответника В. Д. Д. чрез 1 пълнолетно лице от адреса на 25.03.2026 г. и в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор. Във възражението си по чл. 414 ГПК поддържа, че не дължи изпълнение по издадената заповед.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните писмени доказателства се установява, че на 02.03.2020г. между „Сити Кеш“ ООД и В. Д. Д. е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника заемна сума в размер на 350 лв. при фиксиран годишен лихвен процент 40.05 % и ГПР 47.18 %. Общата дължима сума по кредита възлиза на 373,62 лева и е платима на 3 месечни погасителни вноски, всяка една от които в размер на 124,54 лв. Падежът на последната погасителна вноска е 02.06.2020г. От съдържанието на сделката е видно, че в чл. 6.1 е предвидено задължение в тежест на заемателя да предостави в 3-дневен срок обезпечение под формата на поръчителство или безусловна банкова гаранция, отговарящо на изискванията по чл. 33, ал.

1 от общите условия. В чл. 6.2 е предвидено, че при несвоевременно предоставяне на обезпечението е дължима неустойка на стойност от 145,38 лева, която се начислява автоматично от заемодателя, и се заплаща разсрочено, заедно с погасителните вноски по заемното отношение.

Според приетите като писмено доказателство общи условия кандидатстването за кредит се извършва чрез интернет платформа посредством създадената за това електронна форма, намираща се на сайта на финансовата институция, на определен интернет адрес, на уеб сайта или в локален офис на трето лице – партньор на заемодателя – арг. от раздел V, чл.

6, ал. 1. Съгласно чл. 9 заемодателят изпраща на посочената от заемателя електронна поща СЕФ, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за искания заем.

Неприемането им се счита за отказ от подаване на искане и не позволява на заемодателя да разгледа искането за заем, като кредитополучателят е длъжен да се запознае с общите условия и СЕФ преди да продължи с кандидатстването за заем. В чл. 11 е предвидено, че заемодателят предоставя чрез своя уеб сайт, съответно уеб сайта на трето лице партньор проект на договора за заем, общи условия, като заедно със СЕФ трите съдържат цялата необходима преддоговорна информация. С натискането на бутона „Изпрати“ кредитополучателят декларира, че приема така предоставените му условия, като това действие се счита за подписване от негова страна на всяка страница от предоставените документи при условията, при които те са му предоставени. При одобрение на сключването заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем, ведно с погасителен план и общи условия във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация. Така изпратеният договор се счита за приет от страна на кредитополучателя до неговия изричен отказ за сключване, извършен по реда и начините, описани в чл. 13 от общите условия. Съгласно чл. 20, ал. 1 договорът се счита за скючен и влиза в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемополучателя, а в ал. 2 е обективирано съгласие на страните съобщенията по електронна поща да имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл. 13 ЗЕДЕУУ.

В подкрепа на твърденията за настъпило частно правоприемство на страната на кредитора е приет Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., по силата на който „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило на „АПС Бета България“ ЕООД вземанията си, произтичащи от просрочени и неплатени договори за кредит, сключени с физически лица, и описани подробно в Анекс № 1. В допълнение към него е представено и пълномощно с упълномощител Н. П. П. като управител на „Сити Кеш“ ООД, учредяващо представителна власт в полза на „АПС Бета България“ ЕООД да уведомява от името на цедента всички длъжници, вземанията срещу които са прехвърлени на ищеца с рамков договор за цесия от 21.07.2021г.

2

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В настоящата хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на главната искова претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: наличието на твърдяното облигационно правоотношение – договор за паричен заем с посочените уговорки, за чието заплащане се е задължил ответникът, усвояването на заетата сума, респективно предаването на ответника, както и че ищецът е придобил вземанията спрямо заемателя. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на посочените по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че задълженията са погасени.

На първо място, следва да се осъществи проверка относно материалноправната легитимация на ищеца. В подкрепа на твърденията за придобиване на процесните притезания по делото е приобщен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2021г., сключен между „АПС Бета България“ ЕООД и „Сити Кеш“ ООД. В § 2 е посочено, че вземанията, предмет на сделката, са определени и уточнени в списък, образуващ Анекс № 1. Представен е и Анекс, в който под № 1565 е отбелязан Договор № ****** от 02.03.2020г. с кредитополучател В. Д. Д.. В анекса се съдържа конкретна информация за вземането – основанието, от което произтича, длъжника, както и неговия размер, поради което следва да се приеме, че последното е достатъчно индивидуализирано и валидно прехвърлено на цесионера.

Съобщаването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сделката и правата преминават към цесионера от момента на нейното сключване.

Значението на уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД се свързва с това, че стабилизира правата в лицето на цесионера и задължението не би могло да бъде изпълнено валидно другиму. В константната си съдебна практика ВКС възприема, че правнорелевантно за действието на цесията е съобщаването от цедента на длъжника, освен ако старият кредитор не овласти новия. /в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о. , Решение № 204 от 25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г. на ВКС, I т.о., Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на III т.о./. Както беше посочено, от приложеното пълномощно е видно, че Н.

П. П. като управител на „Сити Кеш“ ООД е учредил представителна власт в полза на „АПС 3

Бета България“ ЕООД да уведомява от името на цедента всички длъжници, вземанията срещу които са прехвърлени на ищеца с рамков договор за цесия от 21.07.2021г. Настоящият състав намира, че несъответствието в посочената година се дължи на очевидна техническа грешка, поради което не се отразява върху учредената представителна власт. По делото е прието уведомление за извършената цесия от „АПС Бета България“ ЕООД, без да са налице данни последното да е достигнало до длъжника. При това положение, уведомлението изходящо от упълномощения цесионер, приложено към исковата молба и достигнало до ответника със същата, представлява надлежно съобщаване на цесията съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето поражда действие и за длъжника. Уведомяването се счита за редовно получено макар и исковата молба с приложенията към нея да са връчени на особен представител /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС, I т.о./. Ето защо, ищцовото дружество се явява материалноправно легитимирано да претендира исковите суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който разрешава непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

В ЗПК е предвидена възможността за сключване на договор за потребителски кредит от разстояние по правилата на ЗПФУР – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2 на чл. 5 от ЗПК.

Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация - чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ. Същото се счита за подписано при условията на чл.