Решение № 552 от 30.11.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Видин, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.В.Й. при участието на секретаря К.Г.И. като разгледа докладваното от М.В.Й. Гражданско дело № 20211320102012 по описа за 2021 година

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България с ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния представител Димитър Димитров против Р. Р. И. с ЕГН **********, с адрес: с.

**********о, обл. Видин, ул. „*****“ № 2, установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че с Договор за потребителски заем с номер PLUS-16237336 от 24.07.2018 г. ищцовото дружество е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 20 000.00 лв. за срок от 120 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.07.2028 г. съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 120 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 306.18 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. Въз основа на чл. 3, във връзка с чл.

4 от договора, за ответницата възниквало задължението да погаси заема на 120 месечни вноски - всяка по 306.18 лв., като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Посочено е, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 %. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

В исковата молба се твърди, че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.08.2019 г., като към тази дата били погасени 12 месечни вноски. Сочи се, че на основание чл. 5 от договора вземането на ищцовото дружество ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.09.2019 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целя му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника.

Посочва се, че тъй като от страна на ответника не са извършвани погашения по дълга от кредитора било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 121/2021 г., която била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. Заповедта за изпълнение включвала следните суми: 18797.81 лева – главница; 2285.73 лева – мораторна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 16.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Поддържа се, че след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК са постъпили следните плащания от длъжника, а именно: на 19.01.2021 г. – 320 лева; на 27.04.2021 г. – 320 лева и на 06.07.2021 г. – 300.00 лева. Сочи се, че постъпилата сума в общ размер на 940.00 лева не е достатъчна да покрие цялото задължение, като съгласно чл. 76 от ЗЗД в такъв случай се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В следствие направените плащания към датата на подаване на исковата молба останали да се дължат от ответника следните суми: 18797.81 лева – главница; 1345.73 лева – мораторна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 16.01.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 18797.81 лева – главница; 1345.73 лева – мораторна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 16.01.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 26.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай, че предявените установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, се предявяват осъдителни искове за горепосочените суми с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез 2 назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва се активната процесуална легитимация на ищеца.

Сочи се, че не е ясно как е определена сумата по кредита. Излага се, че не е ясно на какво основание е изплатена от ответника сумата от 940.00 лв. – дали това плащане е по кредита или е по заповедното производство, не става ясно дали има заведено изпълнително дело против ответника и ако има постъпления по изпълнително дело, то те следва да се вземат предвид.

Твърди се, че е в договора е налице неравноправна клауза, а именно че договорената лихва по кредита не съответства на посоченото в условията на договора, т.е. при забава се дължи законна лихва, която е ноторно известно, че е 10 % + ОЛП. Посочва се, че е налице неравноправна клауза, ощетяваща кредитополучателя с огромни суми. Видно е, че е предоставен кредит 20000 лева, а следва да се върнат 38000 лева.

Също така е посочено, че клаузата, посочена в т. 5 от договора /че при предсрочна изискуемост на кредита, кредиторът не е необходимо да изпраща съобщение до длъжника/ е клауза напълно противоречаща на закона, както и на установената практика на ВКС по отношение на съобщения до длъжника при предсрочна изискуемост на кредит.

Твърди се, че не става ясно дали поканата до длъжника за предсрочната изискуемост на кредита му е връчена или не. Сочи се, че към договора и по делото не са представени общи условия към договорите за потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница, съгласно изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК. Поддържа се, че в процесния случай не се установява дали договорът е сключен в два екземпляра - по един за всяка от страните, а представеното по делото копие е с шрифт по-малък от 12, което е самостоятелно основание за недействителността на договора по чл. 22 ЗПК. Твърди се също, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент. Посочено е, че несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК за недействителност. В процесния договор са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания. И само посочването на оставащата главница не било достатъчно, следователно договорът не отговарял и на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл. 22 ЗПК за недействителност. Предвид гореизложеното ответникът счита на основание чл. 22 ЗПК сключеният между страните договор за потребителски кредит за недействителен и като такъв счита, че не може да обвърже страните, нито да създаде задължения за ответника.

Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за 3 отклонение от тях законодателя не е предвидил, а за приложението им въззивната инстанция следи служебно съгласно ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Според ответника спорен по делото е въпросът дали и кога е настъпила предсрочна изискуемост на паричния кредит, както и дали на ответника е изпратено уведомление за предсрочната изискуемост, съответно дали същият е получил такова. Относно уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита ищецът не представя никакви доказателства, като липсва обратна разписка, товарителница или друг документ, удостоверяващ връчване. Обявяването на вземанията за предсрочно изискуеми е само възможност за кредитора, от която той не е длъжен да се възползва, а ако не е уговорено друго срокът за изпълнение на задължението е в полза на длъжника. Ето защо, тъй като не се установява ищцовото дружество да се е възползвало от уговорената в негова полза възможност да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми и да е уведомило длъжника за това, ответникът иска съдът да приеме, че към момента на подаване на заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора и не е настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален момент.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 121/2021 г. по описа на РС - Видин.

В молба вх. № 6524/18.08.2022 г., ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

В резултат на подадено от страна на ищеца, заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д.

№ 121/2021 г. по описа на РС - Видин, по което на 29.01.2021 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 20557/29.01.2021 г. за сумата в размер на 18797.81 лева - главница, сумата от 2285.73 лева - мораторна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 16.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 550.06 лева за платена държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника, за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 121/2021 г. по описа на РС-Видин, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия установителен иск.

Установява се от приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит, че на 24.07.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – като кредитор и ответника – като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит, в размер на 2 000 лева, при следните условия: на 120 броя погасителни вноски, с годишен процент на разходите – 8.01 % и лихвен процент – 6.91 %. В Договора е 4 обективиран погасителен план, според който страните са уговорили общо 120 месечни погасителни вноски, в размер на 306.18 лева, първата с падеж 20.08.2018 г., а последната погасителна вноска с падеж 20.07.2028 г. В чл. 1 от Договора за кредит, е посочено, че договорът за кредит влиза в сила при подписване на настоящия документ от Кредитополучателя и от оторизирано лице, представител на кредитора към датата на получаване на размера на заем по банковата сметка на и предоставена от Кредитополучателя. Кредитополучателят е декларирал, банковата си сметка, както и че същата е лично негова, има достъп до средствата по нея, продиктувана е и е записана вярно.