Решение № 829 от 16.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Пловдив, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330200684 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0435-000320 от 20.09.2022 г. на Началник РУ в ОД на МВР Пловдив, РУ 02 Пловдив, с което на Г. К. С., ЕГН ********** за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 178е от ЗДвП.

Жалбоподателят Г. К. С., по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е паркирал автомобила, а поради повреда същият се намирал обездвижен на тротоара. Претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение в минимален размер. Редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, без упълномощения представител.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата, като моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като законосъобразно, навеждайки съображения за това. При евентуално уважаване на жалбата, моли съда да намали размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона четиринадесет дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

1

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното

На 10.08.2022 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и бул. „Свобода“ около 10, 20 ч. било установено че жалбоподателят е паркирал лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ** върху тротоара без същият да е определен за това от общинската администрация посредством пътен знак.

Във връзка с установеното бил издаден фиш № 005007/10.08.2022 г., срещу който жалбоподателят подал възражение, като оспорил нарушението и наложената глоба.

С оглед подаденото възражение, фишът бил анулиран и бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който било прието, че жалбоподателят С. извършил нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, като е паркирал автомобила си върху тротоара. Актът бил лично предявен на жалбоподателя на 30.08.2022 г., който след запознаване с него посочил, че има възражения, че колата му се била развалила.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не били депозирани писмени възражения срещу акта.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, с което на основание чл. 178е от ЗДвП, на С. било наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя В. С., както и от писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

От показанията на свид.С. се установи, че същият е съставил АУАН след подадено възражение срещу издаден преди това фиш за неправилно паркиране, не констатирал лично нарушението. От показанията на свидетеля С. се установи, че според негови колеги, автомобилът на жалбоподателя бил повреден и не е можело да се движи на собствен ход, което е наложило да бъде оставен върху тротоара.

Съдът намира, че показанията на свидетеля са обективни, логични, последователни, същите кореспондират и с писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка, поради което следва изцяло да бъдат кредитирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Противно на възражението в жалбата, АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице – служител на длъжност „п**“ във Второ РУ към ОДМВР – Пловдив, надлежно упълномощен със Заповед № РД 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 317з675-31.12.2021г. на Директора на ОДМВР -Пловдив, в която поименно е 2 изброен актосъставителя. Обжалваното НП също е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за това по силата на посочената веча Заповед № РД 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът намира за неоснователно възражението, че не ставало ясно кое лице е издало обжалваното НП понеже до подписа на издателя нямало посочено име. В началото на НП ясно е записано лицето издало НП, Г. М., Началник РУ в ОД на МВР Пловдив, РУ 02 Пловдив, като не е необходимо името му да бъде изписано и в края при полагане на подписа.

Въпреки неоснователността на направените възражения от жалбоподателя, при извършената служебна проверка съдът намери, че при издаването на НП и АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения.

Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е актът в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на АУАН. Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап, на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН.

На следващо място, както вече се посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния процес, което означава, че административно наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на доказване.

В настоящия случай нарушението е описано по следния начин в АУАН:

На 10.08.2022 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и бул. „Свобода“ около 10, 20 ч. жалбоподателят паркирал лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ** върху тротоара. За същото нарушение бил съставен фиш № 005007, серия-Р.

В АУАН като нарушена е сочена разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

3

От текста на цитираната разпоредба е видно, че съставомерните елементи на визираното нарушение са следните: 1. допуска се паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите; 2. само на определените от собствениците на пътя или администрацията места; 3. успоредно на оста на пътя; 4. ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. От приложения по делото АУАН е видно, че в него въобще не е отразен втория, третият и четвъртият съставомерен признак, тоест деянието така както е описано във АУАН е несъставомерно като нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДвП, поради което и обжалваното постановление следва да бъде отменено.

Освен казано по-горе, съдът кредитира твърденията на жалбоподателя, подкрепени и от показанията на св.С. и приема, че в действителност С. е бил принуден да паркира на процесното място поради настъпила повреда, а не че се касае за негов съзнат избор (виновно деяние), което от своя страна води до извод за несъставомерност на извършеното от субективна страна.

Поведението на жалбоподателят съдът намира за съответно на предвиденото в закона, съгласно чл. 97, ал. 2 от ЗДвП, на път в населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести на място, където е разрешено паркирането, или извън платното за движение. В случая С. изместил повредения лек автомобил извън платното за движение, така че да не създава опасност или да не прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая единствено от страна на жалбоподателя е направено искане за разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер. Представени са доказателства за това, че са направени разноски в размер на 750 лв. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че възнаграждението е изплатено в брой. Предвид поискания минимум за присъждане на разноски, неоснователно се явява възражението на въззиваемата страна за намаляване на адвокатския хонорар.

Отчитайки тези обстоятелства, съдът приема, че на жалбоподателя следва да се заплатят съдебни разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лв.. Така определеният размер кореспондира с минималните възнаграждения за адвокат предвиден в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0435-000320/20.09.2022 г.

4 на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ 02 Пловдив, с което на Г. К. С., ЕГН ********** за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 178е от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на Г. К. С., ЕГН **********, сумата от 400 лв. представляваща разноски по делото за осъществена адвокатска защита.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5