Определение № 523 от 13.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 523 гр. София, 13.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20241100600667 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. с чл. 249, ал.3, от НПК.

С протоколно определение от 21.11.2023г., постановено в разпоредително заседание по НОХД 14326/2022г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, съдебното производство е било прекратено, а делото е било върната на СРП за отстраняване на отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия и в частност на пострадалото лице /ощетеното юридическо лице/ по пункт 1 на обвинението. Първоинстанционният съд е приел, че на първо място е налице неяснота относно предмета на изпълнителното деяние по чл. 206, ал.3, пр.1, във вр. ал.1, пр.1 от НК, като на места в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени като „части от компютърни системи“, на друго като „видеокарти“, а на трето място като „елементи от компютърни конфигурации“. На второ място, Съдът е посочил налична неяснота относно извършени действия от страна на обвиняемото лице и тяхната последователност във времето. На трето място, според първоинстанционния съд в обстоятелствената част на обвинението се сочат факти, които са в противоречие с направеното заключение в същата му част и в диспозитивната, касаещи периода от време, за който се твърди, че е извършено изпълнителното деяние по смисъла на чл. 293, ал.1 от НК.л.

В законоустановения срок, против определението е постъпил протест от СРП. С протеста се оспорва правилността и законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, като се прави искане на основание чл. 344 от НПК 19-ти състав, НО,СРС сам да отмени определението си или алтернативно настоящия съд да го отмени. Посочва се, че наблюдаващият прокурор е описал изпълнителното деяние и касаещите го предмети /“части“, „елементи“ и „видео-карти“/ ясно, точно и безпротиворечиво, като за това е използвал синоними. Досежно престъплението по чл. 293 от НК намира за въпрос по същество на делото дали е било възможно подсъдимото лице да е било в контакт със св. Я.

1 преди смъртта на нейн роднина. Прокурорът посочва, че е на мнение, че изпълнителното деяние е формулирано ясно и конкретно и не съдържа противоречие относно фактическите действия. Относно посоченото от първоинстанционния съд несъответствие с предмета на престъплението изрично е посочено, че видео-картите са част от компютърни конфигурации. Изрично е посочено и, че на стр. 2 от обвинителния акт е упомената, че под „компютърни системи“ се визира хардуер, както и че посочените понятия не са идентични с използваните в чл. 93 от НК „информационна система“, „компютърна мрежа“, „компютърни данни“, които имат строга легална дефиниция. На последно място е посочено, че е несъстоятелно и твърдението относно периода на обвинението по чл. 293 от НК. В заключение е посочено, че описаното в обвинителния акт е законосъобразно и според прокурора не са налице нарушения на процесуалните правила от отстраним характер.

Депозирано е и възражение от страна на защитата на подс. Х. И., с което се моли съда да оставила в сила първоинстанционното определение, произнесено в разпоредително заседание. Защитата счита протеста за неоснователен и излага подробни съображения в тази насока.

Въззивния съдебен състав, след като се запозна с атакувания съдебен акт и доводите в протеста, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по внесен обвинителен акт, с който подс. Х. А. И. е предаден на съд за престъпление по чл. 206, ал.3, пр.1, вр. чл. 206, ал.1, пр.1 от НК и за престъпление по чл. 293, ал.1 от НК.

Състав на СРС, в проведено разпоредително заседание на 21.11.2023г., повторно е прекратил съдебното производство по делото, като решаващите му мотиви за това се изразяват в констатирани недостатъци в обвинителния акт и по-конкретно в нарушени права на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен, респективно частично тези на пострадалото лице. Според съда следва правилно да бъдат уточнени инкриминираните вещи, предмет на обсебването. На следващо място първоинстанционният съд е констатирал неясното относно изпълнителното деяние и в частност последователността на извършените действия, а именно за кой период от време прецесните вещи са били във владение на обвиняемия, кога е решил да извърши противозаконно присвояване и кога го е извършил.

Досежно обвинението по чл. 293, ал.1 от НК Съдът е възприел, че в обстоятелствената част на обвинението се сочат факти, които са в противоречие със заключението и диспозитива и касаят периода от време, за което се твърди, че е осъществено изпълнителното деяние по чл.

293 от НК

При предходно разглеждане на делото е било констатирано, че е допуснато съществено, отстранимо процесуално нарушение в изготвянето на обвинителния акт, което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. С определение от 30.08.2023г. състав на СГС е върнал делото за провеждане на ново разпоредително заседание, като е установил, че между мотивите и диспозитива на атакуваното определение е налице съществено разминаване относно становището на съда дали делото следва да бъде прекратено и върнато на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушени или 2 следва да продължи разглеждането му от съда.

След прочит на обвинителния акт и изложеното в атакуваното определение, настоящият въззивен съдебен състав намира, че не са налице претендираните от първоинстанционния съдия пороци в обвинителния акт.

Относно инкриминираните вещи, предмет на престъплението по чл. 206 от НК, съдът намира, че същите са достатъчно ясно и коректно посочени, като веднъж са включени като едно цяло в общо понятие „компютърни конфигурации“, а в последствие са били точно индивидуализирани като брой, марка и модели видеокарти. От цялостния и последователен прочит на обвинителния акт става ясно, че става въпрос за едно синонимно описване на предмета на престъплението, което не е довело до ограничаване правото на обвиняемото лице да разбере какъв точно е предмета на изпълнителното деяние на престъплението „обсебване“.

На следващо място досежно самото изпълнително деяние, Съдът намира, че не е налице противоречие, а напротив точно е изложено, че „на неустановена дата в периода от 10.07.2019г. до 28.11.2019г. в гр. София решил, че тъй като е във владение на компютърните конфигурации, собственост на наемателя, ще ги присвои“, което е и сторил /отново на неустановена дата в посочения времеви период…/. От изложеното недвусмислено се извежда извода, че обвиняемия е имал достъп до мястото, където вещите са били сахранявани, владеел ги е и в последващ неизвестен момент, но включен в този времеви период, ги е изнесъл.

Относно времевия период, визиран в обвинението по чл. 293, ал.1 от НК, Съдът намира, че същият е коректно датиран във фазата на досъдебното производство и евентуалното му съкращаване е въпрос, който подлежи на разглеждане в хода на съдебното производство и при достатъчно доказателства първоинстанционният съд би следвало да се произнесе по този въпрос в един по-късен етап на наказателното производство.

Гореизложеното формира извода на настоящия съдебен състав, че протеста е ОСНОВАТЕЛЕН и не са налице претендираните от първоинстанционния съдия отстрани процесуални нарушения.

Обвинителният акт напълно съответства на изискванията на чл. 246 от НПК, в него са посочени в достатъчен обем фактически твърдения, които изясняват конкретното инкреминираните вещи и изпълнителното деяние за престъплението по чл. 206 на НК, както и времевия период на престъплението по чл 293 от НК. Правото на защитата на обвиняемия и това да научи в какво точно е обвинен не е нарушено.

При така изложените факти от процесуално значение настоящият съдебен състав счита, че протестираното определение на СРС, НО, 19-ти състав е неправилно и незаконосъобразно, което налага неговата отмяна и връщането на делото на същия състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по същество.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК, СГС, НО, XIV въззивен състав,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение, постановено в разпоредително заседание от 23.11.2023г. по НОХД 14326/2022г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, с което е било прекратено съдебното производство по делото.

ВРЪЩА делото на СРС, НО, 19-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4