Решение № 39 от 16.02.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Благоевград, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Силвия Алексова при участието на секретаря Илина Г.а като разгледа докладваното от Силвия Алексова Административно наказателно дело № 20251210201633 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба, подадена от К. Д. Х., с ЕГН **********, депозирана чрез адв. П. Б. – САК, против Наказателно постановление № 25-1116-003105 от 18.08.2025 г., издадено от Началник Група в ОДМВР Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер за 30 лв., а на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, са му отнети общо 10 контролни точки.

В жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, административно-производствените правила и целта на закона. Сочи се, че е налице несъответствие между описанието на мястото на нарушението в съставения АУАН и издаденото НП. Според жалбоподателя, правото му на защита е било накърнено, доколкото в издаденото НП е налице противоречие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация. Навежда се, че административно-наказващият орган не е съобразил наличните в случая смекчаващи вината обстоятелства, както и че е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Оспорва се фактът на извършване на нарушение на ЗДвП, като се твърди, че жалбоподателят е предприел маневра по заобикаляне на участник в движението, а не маневра „изпреварване“.

Излагат се аргументи в насока, че е налице липса на компетентност на административнонаказващия орган.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Б., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи, доразвити в писмени бележки. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.

Административно-наказващият орган – Началник Група Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Благоевград, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Със съпроводителното писмо до съда, с което са изпратени жалбата и административнонаказателната преписка, се иска да бъде потвърдено процесното наказателно постановление 1 и се релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, евентуално претендирани за присъждане от жалбоподателя при съответния изход от спора.

Районна прокуратура – Благоевград, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и анализира събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.07.2025 г., около 15:30 ч., жалбоподателят, управлявал л.а. марка „***“, модел „***“, с рег. № **, собственост на „********, по път 2-19, с посока на движение от гр.

Разлог към гр. Симитли. В автомобила, заедно със жалбоподателя, пътувал и свид. Д . В района на км 14, в зоната на действие на пътен знак В 24, Х. предприел маневра „изпреварване“. Поведението му било възприето от автопатрул, състоящ се от свид. Я. и З. – служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР Благоевград, които по това време изпълнявали служебните си задължения в района. З. и Я. спрели за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил, като за констатираното нарушение свид. Я. му съставил АУАН Серия GA Акт № 4184007, който му бил връчен веднага. Актът бил подписан от свид. З. и от жалбоподателя. В законоустановения в ЗАНН срок, Х. не депозирал възражение срещу съставения АУАН, като впоследствие административно-наказващият орган възприел изцяло констатациите в съставения АУАН и въз основа на него, на 18.08.2025 г. издал обжалваното Наказателно постановление срещу К. Д. Х., с ЕГН **********, с което му наложил горепосочените наказания.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в административно-наказателна преписка. За да възприеме гореописаната фактическа обстановка, съдът кредитира и показанията на цитираните по-горе свидетели – Я. и З., предвид липсата на данни за заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото и предвид последователността и непротиворечивостта на показанията им. Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава и на това, че чрез тях свидетелите пресъздават непосредствените си възприятия за относими към предмета на доказване обстоятелства. Що се касае до показанията на свид. Д., съдът кредитира същите, с изключение на частта, в която свидетелят твърди, че изпревареният от жалбоподателя автомобил не се е движел, а е бил спрял. Това твърдение се опровергава от показанията на полицейските служители, които както бе посочено по-горе, съдът кредитира с доверие в цялост.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /НП е връчено на 03.11.2025 г., а жалбата е подадена на 13.11.2025 г./ и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Група в ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. В тази връзка, несъстоятелни се явяват въведените с жалбата възражения за липса на компетентност на административно-наказващия орган.

Процесната Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с която административно-наказващият орган е упълномощен да издава наказателни постановления по ЗДвП, изхожда от компетентен орган, който към датата на издаването й е бил Министър на вътрешните работи на Република България. Поради това и фактът, че към датата на издаването на обжалваното НП, министър на вътрешните работи на Република България е било друго лице, в случая се явява ирелевантен.

При провеждането на административно-наказателното производство не са допуснати 2 съществени процесуални нарушения, както твърди жалбоподателят. АУАН и издаденото въз основа на него НП, са съставени/издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, като АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и на един свидетел, съобразно чл. 40, ал.

1 от ЗАНН. Актът е подписан от съставителя му, от свид. З., а така също и от жалбоподателя-нарушител, като на последния е връчен препис от него срещу разписка, съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Не се споделят доводите на жалбоподателя и че в наказателното постановление е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради несъответствие между описанието на мястото на нарушението в съставения АУАН и издаденото НП. Напротив, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление, е описано, че нарушението е извършено по път 2-19, в района на км 14, с посока на движение от гр. Разлог към гр. Симитли. Същите са изводите на съда и по отношение доводите за нарушение на чл. 57, т. 8 от ЗАНН и чл. 28 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че посочването на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства при абсолютно определена санкция, както е в настоящия случай, не е необходим реквизит на наказателното постановление и липсата на подробен анализ в тази насока, не може да бъде приета като съществено нарушение. Става ясно, че издавайки атакуваното НП, административно-наказващият орган имплицитно е приел, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, което становище се споделя и от настоящия съдебен състав. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. Отделно от това, не се твърдят и не се доказаха никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да занижават степента на обществена опасност на нарушението, така че същата да е по-ниска, сравнена с обществената опасност на други нарушения от този вид.

Относно нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП:

Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретния случай нарушението е извършено на път 2-19, в района на км 14, в посока на движение от гр. Разлог към гр. Симитли, като забраната е била въведена с поставянето и наличието за пътния участък на пътен знак В24 – „Забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“. В тази връзка се доказа по категоричен начин, че на процесните дата и място жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „**********, с рег. № *********, на посоченият пътен участък, въпреки установената забрана, е предприел и извършил маневра изпреварване, като е нарушил установената с пътен знак забрана за изпреварване, което е било възприето от свид. Я. и З..

Предвид това и възраженията на жалбоподателя, че не е извършил нарушение на ЗДвП, а е предприел маневра „заобикаляне“, се явяват неоснователни и недоказани.

Напротив, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че Х. е извършил вмененото му нарушение. Същото е извършено виновно, доколкото жалбоподателят като правоспособен водач е бил запознат със задълженията и ограниченията, които въвежда ЗДвП.

Административно-наказващият орган, след като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, е съобразил приложимата в случая санкционна правна норма в редакцията й, действала към датата на издаване на НП и законосъобразно, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП /отм. към момента/, е санкционирал жалбоподателя с наказание „глоба“ в размер на 30.00 /тридесет/ лева.

Правилно наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 6, т. 16 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при 3 извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към момента на извършване на нарушението и законосъобразно е постановил на жалбоподателя да бъдат отнети 10 контролни точки, във връзка с наложеното му административното наказание по чл.

183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП /отм./

Всички гореизложени съображения обуславят извод, че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо, депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление - да се потвърди в цялост като законосъобразно и обосновано.

Предвид изхода от спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноси, се явява неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1116-003105 от 18.08.2025 г., издадено от Началник Група в ОДМВР Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, с което на К.

Д. Х., с ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер за 30.00 /тридесет/ лева, а на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, са му отнети общо 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК, пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

4