Решение № 267 от 03.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Пазарджик, 03.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана С.а при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана С.а Административно наказателно дело № 20225220201852 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.Образувано е по жалба на Н. Г. Ш. от гр.В., ЕГН: ********** против наказателно постановление (НП) № 22-0340-001576/11.11.2022 год. на началник РУ в ОДМВР Пазарджик, РУ- Септември, с което на основание чл.175А, ал.1, предл. трето от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Релевираните оплаквания в жалбата се свеждат до твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище, с което се иска НП да бъде потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, съобразявайки 1 закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 17.09.2022 г. в 13,00 часа в гр.Белово, на ул. „Т.К.“, в посока за бул. „Ю.“ е управлявал собствения си лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ..., като извършва рязка маневра и преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване, довежда до загуба на сцепление на гумите – дрифт. Прието е че по този начин жалбоподателят използва пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

За извършеното нарушение свидетелят Д. С. съставил против жалбоподателя АУАН № 676486 от 17.09.2022 г., препис от който му връчил на същия ден.Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП.

Последното било връчено лично на нарушителя на 23.11.2022 г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП е подадена чрез АНО на 05.12.2022г., с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

След анализ на събраните по делото устни и писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Към 17.09.2022 год. улица „Т.К.“ в гр.Белово била в ремонт, но била отворена за водачи на МПС. Асфалтовата настилка липсвала, като покритието било с малки камъни. Тъй като обстановката била валежна, по улицата имало локви и кал. Около 13,00 часа жалбоподателят преминал през улицата с висока скорост. Автомобилът, с който се движел „Ф.Г.“ с рег. № ... произвеждал силен шум. Това предизвикало вниманието на посетителите на кафене „Е.“, намиращо се на същата улица, сред които били свидетелите Г. Г. и П. Ф.. Тъй като прозореца на водача /жалбоподателя/ бил отворен, свидетелите Г. и Ф. възприели как той се възмущава от състоянието на улицата и от движещите се с бавна скорост пред него автомобили. Изчакал ги, след което потеглил рязко, с висока скорост, форсирайки автомобила. При потеглянето предната част на автомобила се завъртяла леко наляво и надясно, но водача овладял управлението. След няколко метра жалбоподателя рязко спрял и влязъл в спор с минувач, който му направил забележка за начина, по 2 който управлява. Тогава при него отишли свидетелите Г. и Ф., които също му се скарали. Жалбоподателят обвинил направилия му забележка пръв минувач, че му е счупил стъклото и отишъл в намиращия се наблизо полицейски участък, за да се оплаче. Като очевидци, свидетелите Г. и Ф. били извикани от полицаите, за да напишат обяснения. Те подписали АУАН, също като свидетели – очевидци. Като такива обаче те разколебават отразеното в АУАН фактическо обвинение. Твърдят, че действително жалбоподателят е шофирал демонстративно, с несъобразена с пътната обстановка скорост, подавал рязко газ и форсирал автомобила, произвеждайки висок шум, като настрани хвърчали камъни от пътната настилка, но са категорични че не е демонстрирал т.нар. техника „дрифт“ – презавиване, наподобяващо въртене в кръг, при което автомобила застава напречно на пътя, чрез извеждане извън контрол на МПС. И двамата свидетели установиха пред съда, че предвид ширината на улицата и нейното състояние, „дрифт“ не е възможен, а и не би могъл да бъде направен с автомобила на жалбоподателя, тъй като той бил с предно предаване.

Показанията на свидетелите Г. и Ф. пред съда се покриват по съдържание с писмените обяснения по преписката, образувана по жалба на Ш. за повреденото стъкло на автомобила му, поради което съдът ги кредитира и приема, че със същите се оборва доказателствената сила на АУАН, придадена с чл.189, ал.2 от ЗДв.П. Вярно е че в тези писмени обяснения, свид.Ф. е посочил че жалбоподателя Ш. започнал да си прави дрифтове по улицата, но от смисловото съдържание на цялото обяснение става ясно че под този термин свид.Ф. е имал предвид неправолинейно движение, което е в унисон с показанията му пред съда: „ Като буксуваше, предницата се въртеше леко наляво – надясно“ „дирите бяха криволинейни, ей така /свидетелят прави движение с ръката си в зиг – заг“ – цитат от съдебния протокол. От тази част на показанията на свид.Фъндъков пък става ясно, че неправолинейното движение е вследствие на форсирането на автомобила, а не на рязка маневра и презавиване, характерни за техниката „дрифт“, така както е описано в НП.

Съдът не обсъжда показанията на свид.С., тъй като те са производни, предвид обстоятелството, че той не е очевидец на деянието.

По горните съображения, НП следва да бъде отменено, тъй като 3 описаното в него фактическо обвинение не само че не се доказа в процеса, а се опроверга от показанията на свидетелите – очевидци Г. и Ф.. Макар и силно укоримо от гледна точка спазването правилата за безопасността на движението, извършеното от жалбоподателя деяние не може да се субсумира под приложената от АНО административно наказателна норма.

При този изход на делото, тъй като във въззивната инстанция бяха направени разноски от бюджета на съда в размер на 59, 05 лева – заплатени пътни разходи на свидетеля П. Ф., то РУ – Септември към ОДМВР Пазарджик – учреждението, към което принадлежи АНО, издал обжалваното НП, на основание чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде осъдено да ги заплати на РС – Пазарджик.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, РС – Пазарджик

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

(НП)

№

22-0340001576/11.11.2022 год. на началник РУ в ОДМВР Пазарджик, РУ- Септември, с което на Н. Г. Ш. от град В., ЕГН: **********, на основание чл.175А, ал.1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА РУ – Септември към ОДМВР Пазарджик, представлявана от Директор да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пазарджик разноски в размер на 59,05 лева /петдесет и девет лева и 05 ст./ Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4