Решение № 167 от 14.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Пловдив, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20255000500299 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №73 от 17.03.2025г., постановено по гр.дело №878/2023г. по описа на Окръжен съд-Хасково, са отхвърлени предявения като главен от Г. Н.

Г. с ЕГН:********** и И. Н. Г. с ЕГН:**********, двамата от гр.Д, ул. Ц.

********, вх.*****, срещу ЕТ“К *** П.а“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.В., *********, и Т. Р. Г. с ЕГН:**********, от гр.Д.ул. С.

*******, иск да се признае правото/допусне на основание чл.66,ал.1 във връзка с чл.33,ал.2 от ЗС изкупуване на недвижим имот: Складова база, Склад с идентификатор ********, със застроена площ от 790кв.м., брой етажи:1, находящ се в гр.Д.********ул. Х. С.“, на цена от 80000лв. и предявения като евентуален иск за признаване правото/допускане изкупуване на идеалните части от поземлен имот с идентификатор *********, собственост на ЕТ“К *** П.а“, и на намиращия се в същия поземлен имот недвижим имот: Складова 1 база, Склад с идентификатор ********, със застроена площ от 790кв.м., брой етажи:1, находящ се в гр.Д.********ул. Х. С.“, на цена от 80000лв., като Г. Н.

Г. с ЕГН:********** и И. Н. Г. с ЕГН:**********, двамата от гр.Д, ул. Ц.

********, вх.*****, са осъдени да заплатят на ЕТ“К *** П.а“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.В., *********, направените по делото разноски от 7975лв., и да заплатят на Т. Р. Г. с ЕГН:**********, от гр.Д.ул. С.

*******, направените по делото разноски в размер на 5775лв.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите Г. Н. Г. и И. Н. Г., които, чрез пълномощника им адв.А. Х., го обжалват изцяло с доводи за неправилност относно приетото постройката да не съставлява суперфициарна собственост и ищците, придобивайки собствеността на терена, да са се съгласили със съществуващата и разположена в част от него постройка, като се поддържа обстоятелството, че тя се намира върху няколко имота, да не отменя задължението на собственика на постройката, а единствено да разширява кръга от субекти, за които възникват права по чл.66 от ЗС. По подробно изложените съображения жалбоподателите претендират за уважаване на главния иск за изкупуване на цялата сграда, евентуално на 252,30/790 ид.части от нея, а при отхвърлянето му за уважаване на евентуалния за изкупуване на идеалните части от поземления имот и намиращия се в него склад, съгласно уточнението на въззивната жалба.

Заявено е и искане за присъждане на всички направени по делото разноски.

Въззиваемата страна Т. Р. Г. е депозирала чрез пълномощника адв.К. В. писмен отговор на въззивната жалба с подробно развити в него аргументи за неоснователност на същата и искане тя да бъде оставена без уважение, както и да й се присъдят направените разноски.

Въззиваемата страна ЕТ“К ***Х П.а“ е подала чрез пълномощника адв.С. Л. писмен отговор на въззивната жалба с изложени съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

В исковата молба се твърди на 13.11.2006г. ищецът Г. Г. да е придобил собствеността върху ПИ с идентификатор ********* по КККР на гр.Д.град с 2 нотариален акт за продажба №*************г. на нотариус Румяна Велева, към който момент бил в брак с ищеца И. Г., поради което имотът бил придобит от двамата в режим на СИО. В имота им попадала частично сграда-склад с идентификатор ******** на един етаж със застроена площ от 790кв.м., собственост на ответника ЕТ“К ***Х П.а“, представляван от Х М Н, която на 17.11.2023г. с Нотариален акт №************г., продала сградата на ответника Т. Р. Г. за сумата от 80000лв., платена изцяло и в брой по банков път.

Ищците считат, че след като правото на собственост върху сградата и върху дворното място, в което е построена, принадлежат на различни лица, то собственикът на постройката може да я продаде на трето лице само след като я е предложил първо на собственика на земята и той е отказал да я изкупи.

Такова изкупуване не им било предложено от ЕТ“К ***Х П.а“, представляван от Х М Н, поради което претендират да бъде допуснато при същите условия на цена от 80000лв. Ако тази им претенция бъде отхвърлена и по делото бъде установено, че сградата е продадена ведно с идеални части от закупения от тях поземлен имот ********, доколкото при продажбата между ответниците в нотариалния акт е описано, че сградата се продава „ведно със съответните идеални части от поземления имот“, а тя е разположена върху няколко поземлени имота, и, че поземленият имот е бил съсобствен между тях и ЕТ, молят да се допусне изкупуване както на идеалните части от поземления имот, така и на намиращия се в него склад при същите условия на цена от 80000лв.

Предявените в условията на евентуалност искове са с правно основание по чл.66,ал.1 във връзка с чл.33,ал.2 от ЗС за изкупуване на продадената сграда като суперфициарна собственост и с правно основание по чл.33,ал.2 от ЗС за изкупуване на продадените идеални части от поземления имот и на сградата в него като съсобствен.

С отговора на исковата молба ответникът Т. Г. е възразила по допустимостта на исковете поради липса на правен интерес от предявяването им, оспорвайки легитимацията на ищците като собственици/съсобственици на поземлен имот с идентификатор ******** с твърдения праводателите им да не са били собственици на имота, тъй като не е открила вписан Нотариален акт №***********г. на ДРС, представен при продажбата, и тъй като собственик на имота е ЕТ“К ***Х П.а“, съгласно Нотариален акт №***********г. на ДРС, АДС №3267 от 18.02.1987г. и Договор от 09.01.1998г. с Министъра на 3 промишлеността. Оспорила е исковете и като неоснователни по съображения, че процесната сграда е разположена в повече от един поземлен имот и е закупена от праводателя й ЕТ“К ***Х П.а“, която е собственик и на поземлените имоти, в които се намира, считайки при тези обстоятелства за нея да не е съществувало задължение да предлага на ищците да закупят сградата.

Твърди в поземлен имот №*********** да съществува и друга сграда, на която ищците не са собственици, поради което правилото на чл.66,ал.1 във връзка с чл.33,ал.2 от ЗС да не се прилага. Поддържа Х Н от 1997г. да владее непрекъснато, несмущавано и необезпокоявано процесния поземлен имот №********.

С отговора на исковата молба ответникът ЕТ“К ***Х П.а“, чрез пълномощника адв.А Г, застъпва становище за допустимост на исковете.

Оспорва основателността им, поддържайки процесният склад да не представлява суперфициарна постройка, тъй като не е построен в резултат на учредено й право на строеж от ищците, а да е придобила собствеността му по договор, съгласно нотариален акт №***********г. на РС-Д.град, закупувайки го от „Стерконс“ЕООД-в ликвидация. Твърди процесният склад да е построен през 1945г., при което към момента на евентуалното придобиване на терена от ищците през 2006г., сградата да е била построена и никой никога да не й е учредявал право на строеж, за да са възникнали отношения суперфициар— суперфициент. Придобивайки евентуалната собственост върху терена, ищците са се съгласили със съществуващата върху него постройка, както и с възможната промяна на собствеността върху й, тъй като не са учредили право на строеж на конкретно лице, от което впоследствие да претендират изкупуване. Изтъква, че сградата е разположена в три отделни имота, което също да сочи на липса на суперфиция и възникналите отношения да са довели единствено до разделна собственост върху терените и построената в тях сграда при условията на изначално и независимо разделно придобиване. В обобщение счита, че правото на изкупуване може да възникне единствено при учредена от собственика на земята суперфиция, а не при всички случаи, при които правото на притежание върху терена и постройката принадлежат на различни лица. От този ответник е подаден отговор на исковата молба и чрез пълномощника адв.С. Л., посредством който исковете се считат за недопустими поради липса на активна процесуална легитимация за предявяването им. Оспорва се ищците да са собственици на процесния ПИ 4

№******** с твърдения техните праводатели да не са притежавали правото на собственост върху му. Акцентира се отново на липсата на учредено право на строеж и на обстоятелството, че складът е разположен в три поземлени имота.

С молба вх.№4406/08.05.2024г., подадена във връзка с изготвения с Определение №338/16.04.2024г. проект за доклад, ищците по повод оспорването на правата им върху терена са заявили в условия на евентуалност възражение за придобиването му по давност. С молба вх.№5048/23.05.2024г. те са представили писмени доказателства, включващи и реституционно съдебно решение в полза на праводателите им. Във връзка с него в първото редовно проведено на 27.05.2024г. открито съдебно заседание по делото ответникът

ЕТ“К

***Х

П.а“ е оспорила материалноправната законосъобразност на реституцията, считайки за допустим косвения съдебен контрол в рамките на настоящото исково производство.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел ищците да са придобили в режим на СИО собствеността върху ПИ ******** по силата на договор за продажба, обективиран в Нотариален акт №*************г., а ответникът ЕТ“К ***Х П.а“ да е придобила по силата на приватизационна сделка в периода 1997-98г. собствеността върху целия процесен склад с идентификатор ********, с който се е разпоредила в полза на ответника Т. Г. с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №*********г., и който склад попада в три поземлени имота – 252,30кв.м. в имота на ищците, 525,90кв.м. в имот ***********, и 11,80кв.м. в имот ********, които последни принадлежат на различни лица. Прието е, че за сградата няма учредено право на строеж в полза на ЕТ“К ***Х П.а“, поради което тя не представлява суперфициарна собственост, а и същата е била построена към 2006г., когато ищците са придобили собствеността на поземлен имот ********, в който попада частично, при което помежду им не са възникнали отношения, които следва да се реализират на плоскостта суперфициар-супрефициент.

Придобивайки собствеността на терена, ищците са се съгласили със съществуващата и разположена в него постройка, като между тях и нейния собственик не е възникнала съсобственост, нито по отношение на имота, в който е построена сградата, тъй като той не е един. Прието е, че правото на изкупуване по чл.66,ал.1 от ЗС е приложимо единствено, когато собственикът на земята е учредил право на строеж и суперфициарният собственик продава 5 постройката на трето лице, а в случая да се касае за изначално и независимо разделно придобиване на различни терени и попадаща върху тях сграда, които усложнени собственически отношения да изключват приложението на уредените от чл.33 от ЗС правила. Целта на закона в разпоредбата на чл.66,ал.1 от ЗС е собствеността върху земята и сградата да се концентрира в едно лице, която в случая не би могло да бъде постигната, още по-малко с допускане изкупуването на частта от постройката, намираща се в имота на ищците в размер на съответната идеална част от 252,30/790 ид.части и впоследствие да се извърши делба с третия ответник. Прието е, че реституираният на праводателите на ищците имот с площ от 7020кв.м. е заснет през 1993г. в кадастралната основа през 1993г. като имот пл.№*****, а придобитият при приватизацията на „Стерконс“ЕООД от ответника ЕТ“К ***Х П.а“ имот от 82980кв.м. е нанесен през 1998г. като имот пл.№6345, при което, независимо, че двата съставляват част от един общ бивш имот с площ от 90000кв.м., са налице два различни имота и върху процесния имот ******** не е възникнала съсобственост по силата на регулацията, тъй като не е бил образуван само един парцел от няколко имотни основи, което да води до неоснователност на евентуалния иск по чл.33,ал.2 от ЗС.