Решение № 4065 от 10.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4065 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно наказателно дело № 20251110205284 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано е по жалба от „***“ ЕООД, представлявано от управителите Д. В. Н. и И.В.В., срещу наказателно постановление № 006578 /07.11.2024г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което за нарушение на чл.68в вр.чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1, предл.първо от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000лв., на основание 210а ЗЗП. Съгласно мотивите на наказателното постановление „***“ ЕООД не включило в Годишния процент на разходите /ГПР/ по Договор за кредит № 1286920/13.09.2023г. разход за такса „Гарант” като разход за допълнителна услуга – в случая тази такса била в размер на 950лв. при кредит от 1 000лв. В жалбата се правят твърдения за извършени нарушения на материалния закон – тъй като страната по договора /К. С./ направил искане договорът за кредит да бъде обезпечен от *** – трето по договора лице, със сключването на договора за гаранция /обезпечение/ К. С. обективно бил наясно, че за него възникнало 1 задължение за допълнително плащане към третото лице. Т.е. тази гаранция била дължима на различно правно основание от това – по Договора за кредит и зависела изцяло от самостоятелната преценка на потребителя на кредита, не представлявала вземане по Договора за кредит и поради тази причина не съществувало императивно изискване за сключване на договора за гаранция /обезпечение/ при Договора за кредит, а дължимите такси по договора за гаранция /обезпечение/ постъпвали в патримониума на третото лице /в случая ***/; в случая К. С. не предложил свой гарант или друго равностойно обезпечение, а направил искане обезпечението да бъде предоставено от ***; изборът на К. С. за ангажиране на ***бил направен отделно от Договора за кредит чрез отделен Договор за гаранция, което обуславяло факта на невключване на тази такса в ГПР; посочената правна квалификация на нарушението - чл.68в вр.чл.68г, ал.4 вр.чл.68д, ал.1, предл.първо от ЗЗП не съдържала състав на административно нарушение. Независимо от това таксата „Гаранция” – част от Договора за гаранция била подписана един ден след сключването на Договора кредит, което обуславяло от своя страна достатъчно време за запознаване с условията по Договора; правната квалификация не отговаряла на текстовото описание на нарушението. Прави възражение за прилагането на чл.28 ЗАНН като твърди, че е налице маловажен случай. Моли съда да отмени наказателно постановление № 006578/07.11.2024г. като неправилно и незаконосъобразно, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Жалбоподателят се явява в хода на съдебното следствие чрез процесуалния си представител като поддържа депозираната жалба на основанията, въведени с нея. Депозира писмена защита.

Въззиваемият Председателят на КЗП не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Видно от известие за доставяне наказателно постановление № 006578/07.11.2024г. на Председателя на КЗП е връчено на жалбоподателя на 14.11.2024г. Въззивната жалба е депозирана на 28.11.2024г. – в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът приема за установено:

На 02.09.2024г. била извършена проверка от инспектори при КЗП на 2

„***“ ЕООД по спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит и ЗЗП по повод жалба Вх.№ С-03-3216 /02.09.2024г. относно проблем по договор за потребителски кредит. В жалбата се твърдяло, че в сключения договор за потребителски кредит била начислена такса за поръчител, която не била упомената при сключването на договора. При извършената проверка служителите на КЗП установили, че в процесния договор за кредит № 1286920/13.09.2023г. били начислени следните разходи: лихва при лихвен процент 23% и такса за предоставяне на гаранция в размер на 950 лв. – общата сума по кредита била в размер на 1 000 лв. Тези разходи по договор за кредит № 1286920/13.09.2023г. били разпределени в два договора: договор за потребителски кредит и договор за гаранция, като и двата договора били сключени с участието на „***“ ЕООД. По така отпуснатия кредит кредиторът „***“ ЕООД обявил Годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,11% без да включи в него разходите за такса за предоставяне на гаранцията.

Така обявената невярна информация подвела или би могла да подведе кредитополучателя – потребителя по договор за кредит № 1286920/13.09.2023г.

Въз основа на констатациите от проверката свидетелката Е. Г. Г. – главен инспектор в РД-София към ГД „Контрол на пазара“ съставила акт за установяване на административно нарушение № 006578/11.09.2024г., в който описала констатираното нарушение и субсумирала същото под разпоредбата на чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1, предл.първо ЗЗП. Нарушителят не възразил по констатациите по акта в момента на връчването му. Възползвал от правото по чл.44, ал.1 ЗАНН и депозирал писмено възражение.

Административнонаказващият орган счел възражението за неоснователно и въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 006578/11.09.2024г. издал наказателно постановление № 006578/07.11.2024г., с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 5 000 лв., на основание чл.210а ЗЗП.

Съдът приема, че е спазена процедурата по съставяне на акт за установяване на административно нарушение № 006578/11.09.2024г. и наказателно постановление № 006578/07.11.2024г., същите отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 ЗАНН, констатираните нарушения са изчерпателно описани, съответни на фактическите обстоятелства, подведени са правилно под нормата на 3 материалния закон, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия /Заповед №№ 326 ЛС/22.04.2015г. и 365/30.03.2023г. на Председателя на КЗП/.

Видно от приложената административнонаказателна преписка АУАН е съставен в рамките на тримесечния срок от откриване на нарушението и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 006578/07.11.2024г. е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.

Поради тези причини съдът приема, че при издаване на наказателно постановление № 006578/07.11.2024г. не са извършени съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна на самостоятелно основание.

Отговорността на касатора е ангажирана за нарушение на чл. 68в от ЗПП, вр. чл. 68 г, ал. 4 , вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗПП. С първата разпоредба законодателят въвежда забрана за извършване на нелоялните търговски практики. Втората разпоредба предвижда, че са нелоялни и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д -68к ЗЗП. Легалната дефиниция на заблуждаваща търговска практика е дадена в разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, съгласно която търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

От доказателствата по делото е установено, че кредиторът е предоставил на потребител по договор № 1286920/13.09.2023г. потребителски кредит в размер на 1 000 лв. срещу задължението да го върне с начислена лихва в размер на 23% и такса за предоставяне на гаранция в размер на 950 лв. Установено е, че дължимите от потребителя разходи по този кредит са разпределени по два договора – договор за потребителски кредит и свързания с него договор за гаранция, и двата сключени с и чрез "***" ЕООД. По така отпуснатия кредит кредиторът е обявил годишен процент на разходите (ГПР) по заема в размер на 49,11% , включващ разходите за лихва, без да са 4 включени в ГПР разходите за таксата за представяне на гаранция в размер на 950 лв., дължима към трето лице - гарант по Договор за гаранция (поръчителство).

В чл.19, ал.1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Параграф §1, т.1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя".

Таксата "гарант" е разход пряко свързан с кредита, като е ирелевантно на кого се заплаща това възнаграждение. Въпреки, че формално същото се дължи на друго дружество - дружеството - гарант, очевидно това са свързани лица, поради което възражението за незнание от страна на последното на дължимостта на възнаграждението противоречи на фактическите обстоятелства. Независимо от поставянето под условие на дължимостта на това възнаграждение, то същото следва да се отрази като ГПР в договора за кредит като пряко свързано със същия и респ. дължимо. След като на потребителя е съобщен разход по кредита, който е подвеждащ относно цената на кредита и икономическите последици от сключването на договора, то дружеството е осъществило вмененото му нарушение и съответно законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

При извършена съвкупна преценка на фактическата обстановка и направен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че със своето действие „***“ ЕООД Д е извършило административно нарушение по чл.68в вр.чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1, предл.първо от ЗЗП.

По отношение на направените от страна на жалбоподателя възражения за допуснати нарушения в разпоредбите на ЗАНН съдът не приема, че такива в случая са налице. Както в АУАН, така и в издаденото НП, коректно са посочени минимално предвидените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, обусловящи яснотата на вмененото административно нарушение. В случая изискванията на правото на защита следва да бъдат занижени предвид изначалната яснота, относно изискуемото поведение на юридическото лице.

5

Това обстоятелство на свой ред изключва наличието на приложението н а чл.28 от ЗАНН или още по – лекото наказване посредством предупреждение. Налице е накърняване на обществени отношения, свързани с упражняването на лоялна търговска практика и реална опасност от ощетяване на икономическото положение на множество хора, потенциални клиенти дружеството, което е допълнителен аргумент за неприлагането на привилегирования състав на маловажния случай.

Видно от санкцията по чл.210а ЗЗП за извършеното нарушение за юридически лица се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1 000 лв. до 30 000 лв.

Видно от размера на наказанието АНО е определил същия в съответен на административното нарушението размер.

Съдът приема, че наложеното наказание е адекватно на извършеното нарушение, санкцията е наложена законосъобразно, поради което наказателно постановление № 006578/07.11.2024г. на Председателя на КЗП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 006578 /07.11.2024г. на Председателя на КЗП, с което на „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителите Д.В.Н. и И.В.В., за нарушение на чл.68в вр.чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1, предл.първо от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., на основание чл.210а ЗЗП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София – град в 14 дневен срок от връчването му на страните.