Решение № 748 от 28.09.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ *** гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жанет МАРЧЕВА при участието на секретаря А. СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет МАРЧЕВА Гражданско дело № 2025363010**** по описа за 2025 година

Производство по иск с правна квалификация по чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД.

Предявена е искова молба от адв. С К от АК-Ш, със съдебен адрес гр.Ш, пл.“О“ № 1, ет.2, офис 206, в качеството му на пълномощник на „Е“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. В, общ. Н К, обл. Ш, ул.“***********“ № 27, представлявано от К Е В срещу „***********“ ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.Ш, ул.“**************“ № 20.

Ищецът посочва в исковата молба, че бил в трайни търговски отношения със „**************“ ЕООД, свързани с плащането на стоки по фактури. На **/**/****г. следвало да заплати сума в размер на 6 546.19 евро (равняваща се на 12 803.23 лева) в полза на „**************“ ЕООД. В резултат на техническа грешка обаче, сумата била преведена по сметка на ответника „***********“ ЕООД, с която ищецът нямал никакви правоотношения.

Плащането било за задължения по доставени стоки от „**************“ ЕООД по фактури на обща стойност равна на стойността на претендираната сума. След установяване на грешката незабавно била изпратена писмена покана до ответника за доброволно връщане на сумата, като ответникът 1 признал, че сумата е получена по погрешка, но не може да я възстанови, тъй като банковата му сметка е запорирана от НАП във връзка с публични задължения.

Ищецът предявява иска срещу НАП, като трето лице, като в заключение иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 546.19 евро (равняваща се на 12 803.23 лева), получена без правно основание, както и да постанови спрямо третото лице НАП освобождаване на наложения запор до размера на претендираната сума, с оглед осигуряване изпълнението на съдебното решение. Прави се искане за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца направените по делото разноски.

След даване указания на ищеца по отношение на легитимацията на НАП в процеса, то ищецът посочва, че искът е насочен единствено спрямо ответника „***********“ ЕООД, като не се поддържа искането за привличане на трето лице помагач в лицето на НАП на страната на ищеца.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор. В него се твърди, че искът е допустим и основателен, поради което го признават, тъй като от доказателствата се установява, че сумата е дължима на „**************“ ЕООД, а не на „***********“ ЕООД. Преводът бил направен вследствие техническа грешка и е постъпил в банковата сметка на ответника без правно основание за това.

Страните комуникирали добронамерено с цел изясняване на проблема, като наложения от НАП запор върху банковата сметка на ответника представлявал пречка за доброволното уреждане на спора. При търсеното съдействие на НАП било отговорено, че е извън компетенцията на НАП да преценят основателността и дължимостта на постъпилата сума в запорираната сметка на ответника. Прави се искане за привличане на НАП като трето лице – помагач на страната на ответника. Ищцовото дружество моли да не им бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не са давали повод за завеждане на иска.

Съдът е допуснал искането на ответника за привличане на НАП в качеството му трето лице – помагач, предвид наличието на правен интерес от участието на НАП по делото. Третото лице не е дало становището си по допустимостта и основателността на иска.

2

За ищеца се явява адв. С К от ШАК, който поддържа изцяло исковата молба и моли за уважаване на иска, като основателен и излага доводите си в хода на съдебните прения.

За ответника се явява адв. В П от ШАК, който поддържа направеното признание.

За третото лице – помагач на страната на ответника, редовно призовани, не се явява представител и не депозират становище по хода на делото или молба за отлагането му.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представено по делото Нареждане за кредитен превод (лист 18 от делото), ищецът извършил банков превод на **/**/****г. в полза на ответника

„**********"

ЕООД по банкова сметка с

IBAN

BG****************, находяща се в „*************“ АД на сумата от 12803.23 лева (6 546.19 евро), посочвайки като основание плащане по Фактура № 135 от **/**/****г.; Фактура № 151 от **/**/****г., Фактура № ***/**/**/****г., Фактура № ***/**/**/****г. и Фактура № ***/**/**/****г., всички на обща стойност 12 803.23 лв. Фактурите били издадени за получени стоки от дългогодишен контрагент на ищеца – „**********“ ЕООД, като погрешно сумата била преведена вместо на „**********“ ЕООД в полза на ответника - „**********“ ЕООД, с когото ищеца нямал договорни отношения, което би могло да се обясни и от сходството в имената на фирмите. При установяване на грешката от служители на ищцовото дружество било отправено писмено искане от **/**/****г. за връщане на недължимо получената от ответника сума, което обаче не можело да бъде удовлетворено предвид наложения запор върху сметката му от страна на НАП. Видно от представено писмо от НАП с изх. № ******************* от **/**/****г. до ответника, наложеният с Постановление на публичния изпълнител от **/**/****г. запор на банковите сметки на „***********“ ЕООД се вдига единствено при наличието на законовите предпоставки за това и не е в компетенцията на НАП да прави преценка за недължимостта на приведената сума.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните 3 правни изводи.

По основателността на иска за неоснователно обогатяване: Ответникът „**********“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за основателността на иска, като е признал всички фактически твърдения, на които същият е основан. Направил е искане за постановяване на решение, съобразно направеното признание. В хода на производството обаче, ищецът не е направил искане за постановяване на решение на основание чл.237 от ГПК.

Без изричното искане от ищеца за решение при признание на иска, същото не води до приложението на чл.237 от ГПК служебно от съда, тъй като правото на преценка е предоставено на ищеца, без чието изрично изявление съдът не би могъл да се произнесе по този въпрос. В този случай признанието на ответника в настоящото производство следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. В този смисъл са Определение № 145 от 05.03.2021г. на ВКС по гр.д. № 3490/2020г., IV г.о., Определение № 258 от 08.07.220222г. на ВКС по ч.гр.д. № 2138/2022г., IV г.о. и др.

Съдът е разпределил доказателствата тежест между страните, в съответствие с практиката по исковете за неоснователно обогатяване, като в доказателствена тежест на ищеца е било да установи, че процесната сума е излязла от неговото имущество и е преминала в имуществото на ответника, а ответника – да докаже съществуването на основание да получи плащането, съответно да го задържи.

В настоящия случай липсва основание за настъпилото имуществено разместване в патримониумите на ищеца и ответника, което не е спорно между страните по делото. Ищецът е привел без основание сума от 6 546.19 евро по банкова сметка с титуляр ответника, тъй като между страните не са съществували договорни и извъндоговорни отношения. Такива са съществували с друг търговец, чието наименование било сходно с търговското име на ответника.

Предвид на това е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване, в какъвто смисъл е и направеното от ответника признание и искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

По искането за освобождаване от съда на сумата от 6546.19 евро от запорираната банкова сметка с титуляр ответника: Искането следва да се остави без разглеждане като недопустимо. Налагането на запор или възбрана 4 от публичния изпълнител след образуване на изпълнителното дело са действия на принудително изпълнение и не е в правомощията на настоящия съдебен състав да се произнася по направеното искане. Следва да се отбележи, че доколкото НАП е трето лице – помагач в производството, то на основание чл.223 от ГПК действието на постановеното решение има задължително действие по отношение на него.

По разноските в производството: Ищецът прави искане за осъждане на ответника да му бъдат заплатени сторените разноски в производството. В писмения отговор ответникът иска прилагане на чл.78, ал.2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае искът, то разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай са изпълнени и двете кумулативно дадени предпоставки – ответникът не е дал повод за завеждане на иска, тъй като привеждането на сумата е по вина на ищеца, а същевременно признава и иска. Обратното връщане на дадената без основание сума е възпрепятствано от наложения от публичния изпълнител запор, а не от отказа на ответникът да върне сумата.

Предвид това искането за възлагане в полза на ищеца на сторените от него разноски в производството следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „***********“ ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.Ш, ул.“**************“ № 20, представлявано от Иван Николаев Станчев на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД да заплати на „Е“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.

В, общ. Н К, обл. Ш, ул.“***********“ № 27, представлявано от К Е В по банков път по сметка IBAN BG*********************, находяща се в „********“ ЕАД, с титуляр ищеца, сумата от 6546.19 евро (шест хиляди петстотин четиридесет и шест евро и деветнадесет евроцента), представляваща преведена от ищеца на ответника на **/**/****г. сума без правно основание.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за освобождаване от съда от наложения запор върху банковата сметка на ответника „**********“ ЕООД на сумата от 6 546.19 евро, с оглед осигуряване изпълнението на съдебното 5 решение по делото, като недопустимо.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на съдебни разноски, като неоснователно.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – НАП – София.

Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ш: _______________________

6