Решение № 472 от 25.01.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11162/2022
- Вид
- Решение № 472
- Подписан
- 25.01.2024
- В сила
- 25.01.2024
- Състав
- Елена Иванова, Теодора Ангелова Карабашева, Ивета Антонова
Други актове по делото
- Решение № 1934 от 06.04.2024 · Елена Иванова, Георги Кацаров, Иванина Иванова Пъстракова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263,ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139в, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 472 гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елена Иванова
Членове:
Теодора Анг. Карабашева
Ивета Антонова при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20221100511162 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. А. Г. с ЕГН: ********** и Г. Л. Г. с ЕГН: ********** срещу Решение от 08.12.2021 г., постановено по гр.д. № 56760/2020 г. по описа на СРС, ГО, 141-ви състав, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Г. и Г. Г. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: ******* при условията на разделна отговорност, всеки по ½ част, от следните суми: 739.71 лв. – стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 13.06.2019 г. до изплащане на вземането и сума в размер от 19.00 лв. – цена за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 13.06.2019 г. до изплащане на вземането, за които на 24.06.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 33884/2019 г. по описа на СРС, 141-ви състав. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение в частта, в която претенциите на ищеца са уважени. Посочва се, че не е доказано обстоятелството, че ответниците притежават качеството „потребители на топлинна енергия“ за конкретното жилище. Не са релевирани доказателствени искания. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в атакуваните части и да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 263,ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД не е постъпил. Не е постъпило и становище от третото лицепомагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
С разпореждане от 16.08.2022 г. е върната въззивната жалба с вх. № 25030742/11.04.2022 г. от ответника Г. Л. Г. поради неизпълнение на указанията на СРС в срок, като разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.
Подадена е и въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен частично иска на дружеството за сумата от 190.79 лева – мораторна лихва върху главницата за потребена енергия за периода 14.09.2016 г. – 29.05.2019 г., както и за сумата от 6.68 лева – мораторна лихва върху главницата за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода 30.06.2016 г. – 29.05.2019 г. Твърди, че за тези суми се прилагат Общите условия от 2016 г. и по делото са представени доказателства за дължимостта на претенциите. Иска отмяна на първоинстанционното решение в атакуваните части и постановяване на друго, с което претенциите да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263,ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. А. Г., в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Твърди, че решението на СРС в тези части е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивните жалби и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът е поискал по отношение на ответниците А. А. Г. с ЕГН:
********** и Г. Л. Г. с ЕГН: ********** да бъде признато за установено, че дължат в условията на разделност, всеки по ½ част, на топлинното дружество сума в общ размер от 1 814.81 лева, от които 1 579.15 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2015 г. до м.04.2018 г. за реално потребена топлинна енергия, сумата от 190.79 лв. – законна лихва за забава от 15.09.2016 г. до 29.05.2019 г., сумата от 38.01 лева – дялово разпределение върху главницата от м.05.2016 г. до м.04.2018 г.и сумата от 6.86 лева – лихва за дялово разпределение от 30.06.2016г. до 29.05.2019 г., ведно със законната лихва от 13.06.2019 г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК за недвижим имот, находящ се в гр. София, общ. *******, ж.к. „******* В по срока по чл. 131 ГПК от ответниците Г.и е подаден отговор, в който оспорват предявените искове по основание. Направено е възражение за погасителна давност на претендираните суми. Твърдят, че липсва облигационно правоотношение между тях и ищцовото дружество.
По делото е приложено заповедно дело № 33884/2019 г. по описа на СРС, 141-ви 2 състав, от което се установява, че по заявление вх. № 3041103 от 13.06.2019 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено А. А. Г. с ЕГН: ********** и Г. Л. Г. с ЕГН: ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* разделно, всеки по ½ част, от следните суми: 1579.15 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и 190.79 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до 29.05.2019 г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на 38,01 лв. за периода от м.01.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за периода от 30.06.2016 г. до 29.05.2019 г. в размер на 6.86 лв., както и за сумата от 86.30 лв. – разноски по делото, а именно 36.30 лв. – държавна такса и 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт за апартамент, находящ се в гр. София, общ.
*******, ж.к. „*******“, *******. Длъжниците са подали възражение в законоустановения срок срещу задълженията по заповедта на 10.07.2019 г. На 15.10.2020 г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на 16.11.2020 г. заявителят е представил искова молба с вх. № 22022174 от 16.11.2020 г.
Представен по делото е договор № 165А/07.08.2002 г., сключен между „Техем сървисис“ ЕООД и етажна собственост с адрес: гр. София, общ. *******, ж.к. „*******“, ******* за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, ведно с протокол от 05.05.2002 г. на общото събрание на етажна собственост с адрес гр. София, общ. *******, ж.к. „*******“, *******, с което е взето решение да се сключи договор с фирма „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата топлинно счетоводство. Приет е и списък на живущите по апартаменти в сградата – етажна собственост.
Приети по делото са извлечение от данъчно събитие от 31.07.2018 г. за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. за сумата от 831.44 лв. с ДДС, от дата 31.07.2017 г. за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за сумата от 647.99 лв. с ДДС и от дата 31.07.2016 г. за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. за сумата от 610.31 лева, както и индивидуална справка за използвана топлинна енергия за периода 05.2016 г. - 04.2017 г. за аб. № 148695 за общата сума от 609.01 лева.
По делото е представен и нотариален акт за дарение на право на ползване върху недвижим имот № 147, том V, дело № 880/2008 г. г., изготвен от нотариус при Б.Я. с район на действие СРС с рег. № 258, съгласно който Л. Г. Л. с ЕГН: ********** като собственик на апартамент 1А, находящ се в гр. София, общ. *******, ж.к. „*******“, *******, ет. 1 дарява на А. А. Г. с ЕГН: ********** и Г. Л. Г. с ЕГН: ********** правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху описания имот заедно и поотделно. Дарените са се съгласили и приели дарението на правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота.
Приложени са договор от 01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, сключен между „Топлофикация София“ АД и „Техем сървисис“ ЕООД и документ за 3 годишен отчет за аб.№ 148695 за използвана топлинна енергия за процесния период.
Като част от доказателствения материал е прието и заключение по съдебносчетоводната експертиза, неоспорено от страните, вещото лице по което, след запознаване с представените по делото документи и на базата на получени данни от ищеца, е посочило, че за исковия период ищецът е издавал ежемесечно фактури, като след отчитане на отоплителния сезон, ищецът сторнира месечните прогнозни сметки с кредитни известия и издава една обща фактура. За процесния период на абоната е създадена съдебна сметка с № 148695, като за времето от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. „Топлофикация София“ ЕАД е начислило по издаваните фактури за доставяната в топлоснабдения имот топлинна енергия общо сумата от 1 579.15 лева, като по данни на фирмата за дялово разпределение е налице задължение в размер на 283.83 лева за периода 05.2017 г. – 04.2019 г. Вещото лице посочва, че плащания от страна на клиента не са отчетени. По отношение на мораторнатта лихва в заключението си експертът е посочил, че мораторната лихва за периода 14.09.2016 г. до 29.05.2019 г. възлиза в общ размер от 190.79 лева, а за дялово – 6.86 лв.
С приетото и неоспорено от страните по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото лице, след запознаване с представените по делото документи и проверки при ищеца, е посочило, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлофицирана. В нея се потребява енергия за отопление, такава е била разпределяна от фирмата за дялово разпределение в Етажната собственост, като е налице общ топломер и две абонатни станции. Съгласно СТЕ технологичните разходи на доставяната топлинна енергия са били изчислявани ежемесечно, като се отчисляват ежемесечно „технологични разходи“ или „загуби в АС“, които са за сметка на топлопреносното предприятие. По данни на фирмата за дялово разпределение в топлопреносния имот за абоната в периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г. ответниците не са осигурили достъп на фирмата за ДР за отчет на водомерите в имота, поради което са поплънени протоколи за неосигурен достъп. Освен това в процесното жилище липсвали монтирани отоплителни тела и топлоразпределители, като в имота има радиатор в банята без уред, за който се начислява служебна ТЕ, отдадена от щранг-лира съгласно НТ. Според заключението на експерта общата сума за топлинна енергия във фактури от топлопреносното дружество за процесния имот през процесния период в размер на 2 089.74 лв, от която сумата от 324.01 лв. – за отопление на имот и сградна инсталация, а сумата от 1 765.73 лв. – за битово горещо водоснабдяване, като извършените измервания, начисленията по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответниците е извършено в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване за процесния период.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.
Разгледани по същество, въззивната жалба на А. Г. се явява неоснователна, а тази на „Топлофикация София“ ЕАД - частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 4 валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбите, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответни ците да заплатят на ищеца претендираните суми за вземане, представляващи стойността на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост и обезщетение за забава на плащане на същите.
Разпечатката съдържа 31 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa6d1285-238b-43b0-bcf2-42156e0a9c76