Решение № 1324 от 23.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1324 гр. С, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110128363 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявен от Д. И. Х., ЕГН ********** срещу ПРБ осъдителен иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 5000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от обвинения за престъпления по чл. 143, ал. 3, вр. ал. 1 НК и по чл. 150, ал. 1 НК, производството по които е прекратено с постановление от 11.06.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 3382 ЗМК 2316/2017 г. по описа на 07 РУ-СДВР и пр. пр. № 25303/2017 г. по описа на СГП, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, ведно със законната лихва от 25.05.2020 г. /съгласно молба от 19.03.2024 г./ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 26.10.2017 г. е арестуван от органите на 07 РУ – СДВР и задържан за 24 часа, като преди изтичане срока на задържане му били повдигнати обвинения за извършването на престъпления с правна квалификация чл. 143, ал. 3, вр. ал. 1 НК и по чл.

150, ал. 1 НК, за които били образувани ДП № 3382 ЗМК 2316/2017 г. по описа на 07 РУСДВР и пр. пр. № 25303/2017 г. по описа на СГП. Сочи, че последвало задържане за още 72 часа, след което бил задържан в продължение на два месеца в следствения арест. Твърди, че изживял огромен шок, измъчвал се, че е в затвора, заобиколен от престъпници, без да е извършил престъпление, тревожил се, че може да не излезе жив от затвора или че ще бъде освободен след дълъг период от време, изпитвал страх, тъй като въпреки доказателствата, установяващи неговата невиновност, ответникът не предприемал действия по прекратяване на образуваното наказателно производство. Посочва, че с постановление на СРП от 27.11.2017 г. производството било изпратено по компетентност на СГП с данни за извършено престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК – опит за убийство. Поддържа, че въпреки липсата на повдигнато обвинение за извършено престъпление с посочената правна 1 квалификация за периода от 29.11.2017 г. до 11.06.2018 г., ищецът непрекъснато се страхувал, че може да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 15 години, като се намирал в състояние на „фактическо наказателно обвинение“ по смисъла на ЕКЗПЧОС.

Твърди, че поведението на ответника, който въпреки всички процесуални усилия на ищеца и неговия защитник, продължавал да поддържа обвинението, довело до чувство на безнадеждност, обреченост и несигурност, задържането под стража наложило ищецът да повтори академичната година в университета, в който бил студент. Сочи, че през времето на провеждане на наказателното производство изпитвал постоянен страх, че може да бъде осъден за нещо, което не е извършил, както и срам, тъй като информацията за повдигнатите срещу него обвинения и задържането му под стража достигнала до семейството, близките и приятелите му. Посочва, че в резултат от преживяното има психологически и емоционални проблеми, постоянно бил в депресия, често се самоизолирал и не искал да се вижда с никого, започнал да проявява безпричинна агресия и нетипична за него раздразнителност, плашел се от отворени пространства и сънувал кошмари, дълго време не успявал да се съсредоточи и да върши задълженията си, чувствал се пропаднал, не виждал смисъл в живота. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Сочи, че постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца не е влязло в сила, съответно не е стабилизирано. Релевира възражение за частично погасяване по давност на претенцията за присъждане на законна лихва. Оспорва твърдяните неимуществени вреди да са настъпили, както и да са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника, което не е противоправно. Позовава се на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, като твърди, че пострадалият виновно е допринесъл за увреждането и поради това обезщетението следва да се намали. Оспорва предявения размер на претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като твърди, че същата е прекомерна. Счита, че част от твърдените в исковата молба вреди са резултат от действия на трети лица. Оспорва да е разпространявал информация за воденото наказателно производство. Сочи, че наказателното производство е приключило в досъдебната му фаза, като разследването е с разумна продължителност от осем месеца. Поддържа, че не се установява в хода на наказателното производство да са извършвани интензивни процесуални действия с участието на ищеца, предвид което да са му били причинени притеснения и неудобства, свързани с многократно призоваване и явяване пред разследващите органи. Оспорва по размер и претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, като твърди, че същите са недоказани и прекомерно завишени. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема фактическа и правна страна следното: от

Предявените искове са с правна квалификация чл. 2, ал.1, т. 3, предложение 2 ЗОДОВ за обезщетения за претърпени неимуществени и неимуществени вреди вследствие обвинение в извършване на престъпление, образуваното наказателно производство за което 2 е прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда вследствие обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.

В случая между страните не се спори и се установява от постъпилото ДП № 2316/2017 г. по описа на 07 РУ на СДВР, пр. пр. №№45729/2017 г. по описа на СРП, пр. пр. № 25303/2017 г., че на 26.10.2017 г. ищецът е задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице и му е извършен личен обиск./ л.14 и сл. от ДП/. с постановления от 27.10.2017 г. на разсл. полицай при 07 РУ – СДВР /л. 19 и л. 20 от ДП/ ищецът е привлечен като обвиняем по обвинение за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК и по чл. 150, ал. 1 НК и е задържан за срок от 72 часа. С определение от 29.10.2017г. на СРС, НО, 100 с-в, по ЧНД № 18102/2017г. /л. 24 от ДП/, потвърдено от СГС, НО, V-ти въззивен състав, по ВЧНД № 5094/2017г. /л. 33 от ДП/, на ищеца е наложена по реда на чл. 64 НПК мярка за неотклонение „задържане под стража“.Досъдебното производство е изпратено по компетентност на СГП, на основание чл. 35, ал. 2 НПК с постановление от 27.11.2017г. на наблюдаващият прокурор от СРП /л.3 от ДП/, с оглед преценка, че са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК. С постановление от 29.11.2017г. прокурор при СГП /л. 2 от ДП/ е приел материалите и е указал досъдебното производство да продължи за престъпления по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 150, ал. 1 НК.

Мярката за неотклонение „ задържане под стража“ е отменена с определение от 22.12.2017г. на СРС, НО, 13 с-в, по ЧНД № 21483/2017г. /л. 97 от ДП/, потвърдено от СГС, НО, VIII-ми въззивен състав, по ВЧНД № 6083/2017г. /л.93 от ДП/.

Воденото срещу ищеца наказателно производство е прекратено с постановление от 11.06.2018г. на прокурор при СГП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, с което е прието, че обвиняемият не е деянията и същите не осъществяват съставомерните признаци на престъпления по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК, чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК и чл. 150, ал. 1 НК. Доколкото няма спор и не се установява постановлението да е обжалвано, то следва да се приеме, че същото е влязло с сила.

Изложеното се установява и с влязло в сила на 15.08.2025 г. решение № 330 от 06.01.2024 г на СРС, 44-ти състав, потвърдено с потвърдено с Решение Рег.№ 4113 / 27.06.2025 г. на СГС, ВЪЗЗ. IV-В състав по в. гр. д. № 5611/2024 г., с което със задължителна сила между страните е прието, че са налице всички предпоставки на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 3

ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника спрямо ищеца за вреди от незаконно привличане на ищеца в качеството на обвиняем по процесното наказателно производство. С решението с обвързваща страните и настоящия състав сила е установено и че отговорността на държавата в случая е за воденото срещу ищеца наказателно производство по обвинение за извършени престъпления от общ характер, както за престъпленията по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК и по чл. 150, ал. 1 НК, за които е привлечен като обвиняем, така и и за престъплението по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което макар да не е бил привлечен като обвиняем е продължило разследването спрямо него.

Следователно доказани са всички предпоставки за ангажиране отговорността на Държавата в хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл. 2 ЗОДОВ– ищецът е бил обвинен, вкл. по фактическо обвинение, в извършване на престъпление и образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от него.

Отговорността е за обезщетяване на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от това незаконно обвинение.

Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост.

Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /в този смисъл – постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о./.

При съобразяване на горното съдът в случая отчита, че периодът от привличане на ищеца като обвиняем от 27.10.2017 г. до прекратяване на наказателното производство срещу него – 11.06.2018 г. е 7 месеца и половина, като в периода от 26.10.2017 г. до 02.01.2018 г, т.е. за два месеца и една седмица ищецът е бил задържан. Ищецът е участвал в действията по разследването, като е разпитван като обвиняем на 27.10.2017 г. и на 21.11.2017 г. /л. 34 и л.

39 от ДП/, а на 15.05.2019 г. /л.133 от ДП/ му е предявено разследването. Проведени са и четири заседания по мярката за неотклонение. Не се установява с цялостното си поведение да е станал причина за неоснователно забавяне на производството срещу него.

Производството срещу него е приключило в разумен срок с оглед обема на извършените действия, вкл. разпитаните свидетели и промяната в показанията на основния свидетел.

За определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява освен периода от време, през който спрямо ищеца реално са били предприети 4 действия по наказателно преследване, така и характера на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. В случая ищецът е привлечен за обвиняем в извършване на престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК и по чл. 150, ал. 1 НК, като с оглед изпращането и приемането на материалите по ДП на СГП и изложените в постановленията за това мотиви и констатации фактически срещу ищеца е извършвано разследване за извършено престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 НК. Следователно всички обвинения, както формалните, така и фактическото са за тежки престъпления по смисъла на чл. чл. 93, т. 7 НК.