Решение № 51 от 08.04.2026, Районен съд - Оряхово
- Съд
- Районен съд - Оряхово
- Дело
- Гражданско дело 1333/2025
- Вид
- Решение № 51
- Подписан
- 08.04.2026
- В сила
- 25.06.2026
- Състав
- Борислав Методиев Методиев
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78а, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, пр.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 18 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 51 гр. Оряхово, 08.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Вержиния Ив. И. като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело № 20251460101333 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на К. К. П. с ЕГН:********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. «Летнишка» №10, чрез адв. Л. А. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „21 век“ №9, вх. „Б“, ет.3, ап.18, с която е предявил кумулативно обективно съединени искове против „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Триадица бул. „Витоша” № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България”, представлявано от С.Р.Я. и Ц.Ц.К., както следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните К. К. П. с ЕГН:********** и „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: ********* гр.
София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №2556329 от 19.04.2022г. е нищожен;
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на К. К.
П. с ЕГН:********** от гр. Оряхово, сумата от 20,19 евро /двадесет евро и 19 евроцента/, равностойност на 39,49 лева /тридесет и девет лева и 49 ст./, представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит №2556329 от 19.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2025г. до окончателното й изплащане; и против „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Триадица бул. „Витоша” № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България”, представлявано от И.М.Ш., както следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните 1
К. К. П. с ЕГН:********** от гр. Оряхово и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК:
********* гр. София, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2022г. е нищожен;
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на К. К. П. с ЕГН:********** от гр. Оряхово, сумата от 112,87 евро /сто и дванадесет евро и 87 евроцента/, равностойност на 220,76 лева /двеста и двадесет лева и 76 ст./, представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2025г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените в настоящия процес разноски.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №2556329 от 19.04.2022г., сключен с „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София, по силата на който се е задължил на 9 /девет/ месечни вноски да върне сумата в общ размер на 339,49 лева, от които главница в размер на 300 лева и възнаградителна лихва в размер на 39,49 лева,.
Сочи се, че договорът е сключен при лихвен процент 30.00 ℅ и годишен процент на разходите 34.52 ℅
Релевира се, че ищецът е сключил на същия ден – 19.04.2022г. Договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: ********* гр.
София, по силата на който поръчителят е поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на длъжника по Договор за потребителски кредит №2556329 от 19.04.2022г..
Твърди се, че П. е следвало да заплати за предоставената гаранция сума в общ размер на 220,76 лева, платима разсрочено на вноски, заедно с вноската по кредита.
Сочи се, че ответниците са финансови институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, а ищецът е потребител съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК.
Излагат се доводи, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и това от своя страна води до извод, че сключеният договор за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Релевира се неяснота, относно начина на формиране на ГПР и включените в него компоненти, както и че предвиденото възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 220,76 лева не е включено в него /в нарушение на Решение от 13.03.2025г. на СЕС по дело С337/23/. Твърди се, че ако то бъде включено, ГПР ще надхвърли, посочения в т.8 от договор за потребителски кредит размер от 50,00 ℅.
Сочи се още, че посочването в договора на размера на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика” по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.
Счита се, че когато договорът за потребителски кредит е нищожен, то 2 нищожен е и договорът за предоставяне на поръчителство, който е акцесорен такъв /зависещ от съществуването на първичното основание/.
Релевира се, че ищецът на основание чл.23 от ЗПК, дължи връщане само на реално получената сума от 300 лева, но не и заплатената от него сума, която надвишава двойно получената такава.
Моли се съдът да постанови решение, с което:
- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД да признае за установено в отношенията между страните К. К. П. с ЕГН:********** и „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №2556329 от 19.04.2022г. е нищожен;
- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, да осъди „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК:
********* гр. София да заплати на К. К. П. с ЕГН:********** от гр. Оряхово, сумата от 20,19 евро /двадесет евро и 19 евроцента/, равностойност на 39,49 лева /тридесет и девет лева и 49 ст./, представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит №2556329 от 19.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2025г. до окончателното й изплащане;
- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, да бъде признато за установено в отношенията между страните К. К. П. с ЕГН:********** от гр. Оряхово и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: ********* гр.
София, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2022г. е нищожен;
- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, да осъди „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК:
********* гр. София да заплати на К. К. П. с ЕГН:********** от гр. Оряхово, сумата от 112,87 евро /сто и дванадесет евро и 87 евроцента/, равностойност на 220,76 лева /двеста и двадесет лева и 76 ст./, представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2025г. до окончателното й изплащане.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София оспорва предявените искове, като неоснователни.
Признава се фактът на сключване на Договор за потребителски кредит №2556329 от 19.04.2022г. с ищеца, по силата на който той е получил в заем сумата от 300 лева, като се е задължил да върне сумата в общ размер на 339,49 лева /включваща главница – 300 лева и договорна лихва – 39,49 лева/, за срок от 9 месеца, при ГЛП 30,00 ℅ и ГПР 34,52 ℅, както и факта на сключването между К. К. П. и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2022г.
Признава се фактът, че договорът за кредит е погасен предсрочно от ищеца и „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София няма финансови претенции спрямо него.
Оспорва се твърдението, че ищецът е заплатил на „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София сумата в размер на 20,19 евро /двадесет евро и 19 3 евроцента/, равностойност на 39,49 лева /тридесет и девет лева и 49 ст./, разпределена за погасяване на задължения, различни от задължението за заплащане на главница. Сочи се, че платената сума над главницата е в размер на 10.48 евро.
Оспорва се твърдението на ищеца, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в Приложение №1 към него по ясен и разбираем начин са посочени ГПР и общата дължима сума по кредита.
Признава се фактът, че в ГПР не е включено възнаграждението за предоставяне на поръчителство, като разход по смисъла на чл.19 от ЗПК.
Релевира се, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.
Излагат се доводи, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за сключването на договор за потребителски кредит
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след договора за предоставяне на кредит и то с друго юридическо лице, като кредитодателят не знае размера на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, поради което е в невъзможност да го включи в ГПР по кредита.
Твърди се, че Договор за потребителски кредит №2556329 от 19.04.2022г. е сключен между страните при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като между страните е постигнато съгласие той да бъде подписан с обикновен електронен подпис, който за страните ще има силата на саморъчен.
Сочи се, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.
Релевира се, че са спазени законовите изисквания при изчисляването на годишния лихвен процент, както и че за целия срок на договора за потребителски кредит е приложим фиксиран лихвен процент.
Моли се съдът да отхвърли предявените срещу „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София иск за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит №2556329 от 19.04.2022г. и иска за осъждането му да заплати на ищеца сумата в размер на 20,19 евро /двадесет евро и 19 евроцента/, равностойност на 39,49 лева /тридесет и девет лева и 49 ст./, представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит №2556329 от 19.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2025г. до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.
Претендират се разноски, като се прави възражение, че ищецът е материално затруднено лице и се оспорва дължимостта на претендираното от процесуалния му представител адвокатско възнаграждение.
4
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът „АЙ ТРЪСТ” ЕООД гр. София оспорва предявения иск като неоснователен.
Признава се фактът на сключване на Договор за потребителски кредит №2556329 от 19.04.2022г. между ищеца и „КРЕДИСИМО” ЕАД, по силата на който той е получил в заем сумата от 300 лева, като се е задължил да върне сумата в общ размер на 339,49 лева /включваща главница – 300 лева и договорна лихва – 39,49 лева, за срок от 9 месеца, при ГЛП 30,00 ℅ и ГПР 34,52 ℅, както и факта на сключването между К. К. П. и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД на Договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2022г.
Твърди се, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2022г. представлява договор за поръчка по смисъла чл.280 от ЗЗД, съгласно който „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е поело задължение да сключи договор за поръчителство с „КРЕДИСИМО” ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира на последния, задължението на ищеца по сключения от него договор за потребителски кредит.
Сочи се, че съгласно Договора за предоставяне на поръчителство, ищецът дължи на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД възнаграждение в размер на 220,56 лева, което е разсрочено на 9 намаляващи месечни вноски за срока на действие на договора. Конкретизирано е, че такова възнаграждение не е било дължимо, за времето след като кредитът е бил предсрочно погасен от кредитополучателя, понастоящем ищец.
Излагат се доводи, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти, както и че размерът му е съобразен с риска, който поръчителят поема.
Оспорва се твърдението на ищеца, че на ответника „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е заплатено възнаграждение за предоставяне на поръчителство в общ размер н а 112,87 евро /сто и дванадесет евро и 87 евроцента/, равностойност на 220,76 лева /двеста и двадесет лева и 76 ст./, като се твърди, че платеното и получено възнаграждение за предоставяне на поръчителство е в размер на сумата от 103,76 лева, равняваща се сумата от 53,05 евро.
Разпечатката съдържа 55 от 161 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa6c93ae-33c9-4332-b919-4b1a7c9c92eb