Решение № 1206 от 05.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1206 гр. Пловдив, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330201056 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 6314412, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на П. С. Т., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 400 лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Т., в жалбата и в писмена молба, депозирана от процесуалния му представител, моли съда да отмени процесния eлектронен фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен и неправилен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с процесуалния му представител, който излага аргументи, подкрепящи направеното искане.

Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище излага доводи за отхвърляне на жалбата като неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, определен в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата. Претендира направените в настоящото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

От ОДМВР Пловдив е издаден eлектронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система за това, че на 29.08.2022г. в 07:23 часа в село Йоаким Груево, ул.“Първа“ срещу бензиностанция „Гогогаз“, с посока на движение от запад на изток, жалбоподателят Т. е извършил нарушение за скорост при управление на лек автомобил „БМВ Х 5“ с рег.№ **, като при разрешена стойност на скоростта в населено място от 50 км/ч била установена скорост от 86 км/ч или превишение от 36 км/ч.

Установено било, че процесното МПС е собственост на жалбоподателя П. С. Т.. Именно на последния е ангажирана административнонаказателната отговорност за установеното нарушение, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.

182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като бил издаден процесният Електронен фиш, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства: снимков материал, справка в Централна база – КАТ, Протокол № 4-33-22/20.12.2022г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол за използване на АТСС, справка АИС АНД на ОДМВР РУ-Стамболийски, писмо рег.№ 3330001589/06.03.2023г. на РУ-Стамболийски, ведно с протокол за запознаване на служителите на РУ-Стамболийски и техническо описание и инструкция за експлоатация, писмо с рег.№ 329р-5159/20.04.2023г. на РУ-Раковски, писмо УРИ 317000-7128/26.04.2023г. на РУ-Стамболийски, писмо УРИ 333329р5159/18.05.2023г. на РУ-Стамболийски, писмо изх.№ 187/29.09.2023г. на Кметство Йоаким Груево, Община Стамболийски.

Фактическата обстановка се установява и от показанията на разпитаната по инициатива на жалбоподателя св.Н.А.Т.. Макар показанията на свидетеля да са хаотични и непоследователни, съдът ги цени, доколкото допринасят за разкриване на обективната истина.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП за превишение на разрешената в населено място скорост на движение, остана недоказано по безспорен и категоричен начин, поради което следва да бъде отменен обжалвания електронен фиш.

Посочено е в електронния фиш, че твърдяното нарушение е извършено в с.Йоаким Груево, ул.“Първа“ срещу бензиностанция „Гогогаз“, с посока на 2 движение от запад на изток. Действително жалбоподателят се е движил в посока запад-изток, потвърдено от протокола за използване на АТСС, както и от показанията на св.Т.а. Видно от писмо на Кметство Йоаким Груево, Община Стамболийски, при посока запад-изток, от дясната страна в регулацията на селото с административен адрес с.Йоаким Груево, ул.“1-ва“ № 86 се намира бензиностанция „Гогогаз“, като в същата посока регулацията на селото приключва на 100 метра от бензиностанцията. Посочено е още, че от лявата страна на улицата срещу бензиностанцията се намират земеделски имоти и именно срещу входа на същата бензиностанция приключва регулацията на селото от лявата страна. Същевременно обаче в писмо на РУ на МВР – Стамболийски, ОДМВР-Пловдив се твърди, че на процесната дата използваното измервателно средство на скоростта за движение на МПС е било разположено на мястото на установеното нарушение, описано и във фиша, а именно: с.Йоаким Груево, ул.“1-ва“ срещу бензиностанция „Гогогаз“, посока запад-изток. Предвид посоченото и с оглед безспорно установената посока на движение на управляваното от жалбоподателя МПС /посока западизток/, както и отбелязаното в протокола за използване на АТСС, че посоката на задействане на техническото средство е „приближаващ“, няма как мястото на нарушението да е описаното в ЕФ, а именно срещу бензиностанцията. Това противоречие и неяснота при описание на мястото на нарушението, което, така както е прието в ЕФ, не се подкрепя от събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства, води до липсата на формиране на безспорен извод за извършено в населеното място нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. При положение, че не може да се направи връзка между установената скорост при управление от страна на жалбоподателя на лекия автомобил и движение на същото МПС в населеното място, то не може да се направи извод, че административното обвинение е доказано по несъмнен начин, така както вменява законът.

Наред с горното, съдът намира за необходимо да посочи, че в представения по административната преписка протокол за използване на АТСС е вписано, че същото е преминало метрологична проверка с протокол № 9-33-21 от дата 16.11.2021г. и е годно за експлоатация до 15.11.2022г., който обаче не е представен по делото, като доказателство, удостоверяващо това обстоятелство. В преписката е наличен протокол от проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR-1M, който не е относим към разглеждания случай, доколкото се твърди, че нарушението е извършено на 29.08.2022г., а протоколът със заключение, че използваното АТСС съответства на одобрения тип, е изготвен след тази дата – 20.12.2022г.

Следва да се упомене, че тежестта на доказване за извършване на съответното нарушение и установяването му по надлежния ред и средства, предвидени в закон, лежи върху наказващият орган. Наказаното лице не е длъжно да доказва, че не е извършило нарушението, а още по-малко съдът следва да прави това. В тази връзка, след като по делото остана недоказан факта относно мястото на извършване на нарушението, и оглед на 3 изложеното, съдът намира жалбата за основателна, като следва да отмени електронният фиш като незаконосъобразен.

Що се касае до направеното процесуално искане за присъждане на разноските от жалбоподателят, то същото по принцип е основателно с оглед отмяната на процесното НП. По делото е представени списък с разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Липсват обаче доказателствата дали претендираните разноски са били заплатени и по какъв начин – в брой или по банков път. С оглед на това и такива не могат да бъдат присъдени. Ето защо това искане следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 6314412, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на П. С. Т., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 400 лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4