Решение № 277 от 20.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Варна, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20233100502285 по описа за 2023 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, срещу решение №260051 от 13.06.2023г. на Варненски районен съд, постановено по гр.д. №2283/2020г. по описа на ВРС, изменено в частта за разноските на основание чл.248 от ГПК с Определение 260243/01.09.2023г., с което са прогласени за нищожни текстовете на чл.3, ал.1, т.1.3, чл.3., ал.3, чл.4, ал.1, т.2, чл.5, ал.2, чл.6, ал.3, т.3, чл.8, ал.1, т.1, чл.8, ал.1, т.2, чл.8, ал.1, т.3 и чл.9, ал.3 от Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №115/05.12.2006г., сключен между „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260 от една страна и И. И. И.

ЕГН********** от ********, Г. И. И. ЕГН********** от ******** и Р. А. Н.

ЕГН********** от ******* от друга страна, по исковете, предявени от В. Е.

К. ЕГН********** от ******** срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, И. И. И. ЕГН********** от ********, Г. И. И.

ЕГН********** от ******** и Р. А. Н. ЕГН********** от ******* и при 1 участието на третото лице помагач на страната на ответниците „Колект Бг“ АД, ЕИК20693558 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4, ет.6.

В жалбата се излага, че решението е постановено по недопустим иск поради липса на активна процесуална легитимация, тъй като ищецът не е страна по оспорения договор и не може да оспорва клаузите му поради неравноправност. Отделно се поддържа, че при наличието на влязла в сила заповед за изпълнение размерът на задължението е установен със сила на пресъдено нещо. Съобразно чл.151 от ЗЗД ищецът е можел да подаде възражение по чл.415 от ГПК срещу заповедта. Предявяването на иска не може да санира собственото му процесуално бездействие. В условията на евентуалност са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че изискването за изготвяне на погасителен план е въведено със ЗПК след сключване на договора за кредит през 2016г., поради което не намира приложение. Твърди се, че от тълкуването на клаузата на чл.4, ал.1, т. 2 от договора стават ясни както размерът на анюитетните месечно вноски, така и техния брой и падеж, определен считано от датата на усвояване на кредита.

Сочи се практика на СЕС, която въззивникът счита за относима към разглеждания казус, в подкрепа на становището му, че не е необходимо погасителният план да съдържа разбивка на дълга по компоненти, а договорът за кредит – точните дати на падежа. Поддържа се, че наличието на отделни неравноправни клаузи не обуславят нищожност на договора в неговата цялост, поради което счита чл.22 от ЗПК за неприложим.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия В. Е. К., чрез адв. С., в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Поддържа, че проверката за действителност на потребителските договори е служебно задължение на съда, което се отнася и за ипотекарния гарант. Твърди, че договорът е прогласен за нищожен на основание чл.26 от ЗЗД поради липса на реквизит - вноски и срокове. Оспорва направеното от въззивника тълкуване на тези реквизити като противоречащо на договорните клаузи. Поддържа, че в договора не са посочени падежни дати и частите от всяка вноска, които се погасяват с нея. В решението ВРС е приел, че неяснотата при определяне на падежа на вноските и техните компоненти обуславят нищожност на договора спрямо критериите на чл.143 от ЗЗП. Излага, че цитираните във въззивната жалба актове на СЕС са в различен от изложения в нея смисъл.

Необходимите другари на въззивника И. И. И., Г. И. И. и Р. А. Н., надлежно конституирани и редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, не изразяват становище жалбата.

2

Третото лице-помагач на страната на въззивника „Колект Бг“ АД, ЕИК20693558, редовно призовано, не изпраща представител, не изразява становище по въззивната жалба.

Постъпила е и частна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, срещу Определение №260243/01.09.2023г., постановено по гр.д. №2283/2020г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение №260051 от 13.06.2023г. в частта за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на адв.С. адвокатско възнаграждение от 9000 лева на 600 лева, а евентуално на 1000 лева и в частта, с която същото е увеличено от 9000 лева на 10800 лева.

Жалбоподателят счита, че поради неоценяемия характер на исковете, размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв следва да бъде определен в размер на 600 лева, а евентуално 1000 лева, ако не бъдат споделени възраженията, че процесуалното представителство по делото е осъществено преимуществено преди измененията на НМРАВ. Счита за неправилно присъждането на възнаграждението с включен ДДС. Цитирана е практика на ВКС, според която безплатната правна помощ представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с ДДС – арг. чл.2, т.1 ЗДДС, чл.2, пар.1, б.“в“ от Директива 2006/112/ЕП на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Прави се искане за отмяна на определението в обжалваната част и постановяване на друго, с което присъдените в тежест на жалбоподателя разноски бъдат намалени на 600 лева, а в условията на евентуалност на 1000 лева.

В постъпилия отговор ответникът по жалбата излага становище за правилност на обжалваното определение. От своя страна цитира практика на ВКС относно безвъзмездния характер на договора за правна помощ. Не оспорва, че исковете са с неоценяем характер.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано (след разделянето му с Определение №2776/17.02.2020 г. от гр.д. № 4872/2018г. на ВРС) по предявени от В. Е. К. срещу „Юробанк България“ АД, И. И. И., Г. И. И. и Р. А.

Н. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл.143 от ЗЗП за прогласяване за нищожни като неравноправни на клаузите на чл.3, ал.1, т.1.3, чл.3., ал.3, чл.4, ал.1, т.2, чл.5, ал.2, чл.6, ал.3, т.3, чл.8, ал.1, т.1, чл.8, ал.1, т.2, чл.8, ал.1, т.3 и чл.9, ал.3 от 3 сключения между ответниците Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №115/05.12.2006г.

В исковата молба се поддържа, че ищецът е учредил ипотека върху свой имот за обезпечаване задължението на длъжниците по процесния договор за кредит. Твърди, че е обвързан от договора за кредит, независимо, че не е присъствал на неговото сключване, не е страна по него и договорът не съдържа негов подпис. Обосновава правния си интерес от предявените искове с представените по делото писмени доказателства – договор за кредит, нотариален акт за договорна ипотека и молба до Служба по вписвания.

Поддържа, че атакуваните клаузи са нищожни, тъй като са с неясно съдържание и са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Твърди, че нито един от текстовете на договора за кредит не е индивидуално договорен с него.

В спора по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Юробанк България“ АД, в който ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Излага, че ищецът не е процесуално легитимиран по иска, тъй като не е страна по договора за кредит, не е носител на задължения по него, а задължението му като ипотекарен длъжник се ограничава до имуществото предмет на ипотеката. Позовава се и на липса на правен интерес от водене на иска, тъй като дори искът да бъде уважен, това няма да осуети изпълнението, предвид учредената от ищеца договорна ипотека, обезпечаваща всички вземания на кредитора по процесния договор за кредит. Поддържа доводи и за липса на пасивна процесуална легитимация, с твърдения, че ответникът е загубил качеството кредитор поради цедиране на вземането. Излага подробни съображения за съответствие на атакуваните клаузи с нормите за потребителска закрила и за индивидуалното им договаряне. Твърди, че в негова полза по ч.гр.д. 1817/2010г. на ВРС е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 и ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници, която е влязла в сила, тъй като по образуваното изп.д. 320/2011г. на ЧСИ Даниела Петрова – Янова същата е била надлежно връчена на длъжниците и срещу нея не е подадено възражение в срок.

Ответниците И. И. и Г. И. чрез назначения им особен представител, в писмения отговор поддържат доводи за недопустимост на исковете, а по същество за тяхната основателност.

В подадения отговор ответницата Р. Н. излага доводи за основателност на исковете.

Третото лице помагач на страната на ответника „Колект БГ“ АД, ЕИК 203693558, със седалище гр.София /с предишно наименование „Свети Георги Груп“ ЕАД/, конституирано с Определение 1714/19.05.2021г. по 4 ч.т.д.1001/2021г. на ВОС, е депозирало писмено становище, че се придържа към изложените от „Юробанк България“ АД доводи за недопустимост и неоснователност на исковете.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на представения по гр.д. № 4872/2018г. на ВРС (приложен в служебно изготвената от ВОС преписка от делото) договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №115/05.12.2006г. ответникът „Юробанк България“ АД е предоставил на кредитополучателя И. И. И. и солидарните длъжници Г. И. И. и Р. А. Н. сумата от 51000 лева за срок от 240 месеца, срещу възнаградителна лихва от 6.5% за първата година и 9.29% за остатъчния период. Представен е погасителен план с начална дата 11.01.2007г. и крайна дата 11.06.2024 г., съдържащ размер на месечната вноска по компоненти и като общ сбор, който не е оспорен от страните (л.114). Представена е методология за образуване на БЛП (л.129).

Предмет на предявените искове за нищожност са следните договорни клаузи: Съгласно чл.3, ал.1, т.1.3 от договора при неизпълнение на условията по обвързаната продажба на услугата „Универсален платен“ лихвените проценти се променят както следва: 6.5% за първата година и 9.79% за следващия период. Съгласно чл.3, ал.3, дължимите лихви, включително лихвите за просрочие, се начисляват при база 360/360 ежемесечно. Съгласно чл.4, ал.1, т.2 , кредитополучателят погасява кредита на 240 равни месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска, както следва:

380.24 лева за първата година, дължима ежемесечно, считано от датата на усвояване на кредита, а за остатъчния период - 465.01 лева ежемесечно, считано от датата на изтичане на първата година от срока на договора или 481.03 лева, в случай на неизпълнение на условията по обвързаната продажба на услугата „Универсален платен“. Съгласно чл.5, ал.2, кредитополучателят издава, а солидарните длъжници авалират, записи на заповед с падеж 05.02.2027 г. в полза на банката за дължимите суми по договора за главницата и тримесечните лихви. Съгласно чл.6, ал.3, т.3 кредитополучателят и солидарните длъжници незабавно ще уведомяват кредитора за възникването на друго обстоятелство или събитие, което би могло да засегне правата на банката върху обезпечението или да намали неговата стойност. Съгласно чл.8, ал.1, т.1 , чл.8, ал.1, т.2 и чл.8, ал.1, т.3 кредитът става по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят е нарушил което и да е от условията по договора, както и при допуснато просрочие на погасителна вноска за всеки от договорените падежи по чл.4, ал.1, т. 2, в случай, че кредиторът счете обезпечението за 5 недостатъчно поради спадане на стойността му във връзка с чл.5, ал.2 и кредитополучателят не попълни недостига по обезпечението или не намали дълга по размер и в срок, определени от кредитора и в случай, че кредитополучателят не плати своевременно други свои задължения или кредити към кредитора, когато те станат изискуеми. Съгласно чл.9, ал.3 кредитополучателят дава неотменимото си и безусловно съгласие, при промяна на пазарните условия, банката едностранно да промени лихвения процент по кредита, за което същият ще бъде уведомен в едноседмичен срок на посочения адрес за кореспонденция.