Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 4 от 13.01.2026, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 701/2025
Вид
Протокол № 4
Подписан
13.01.2026
В сила
13.01.2026
Състав
София Андонова Радославова, Нели Георгиева Батанова, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№4 гр. Шумен, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Теодора Р. Й.-Момова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова и прокурора М. Й. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253600600701 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Шумен, редовно призовани, се явява прокурор М. С..

Жалбоподателят-подсъдим П. П. П., редовно призован – не се явява. За него се явява редовно упълномощеният му защитник адвокат Д. Д. от АК – Шумен.

Жалбоподателят-частен обвинител В. Т. С., редовно призован – не се явява.

Не се явява и упълномощеният му процесуален представител адвокат В. П. от АК – Шумен.

Съдът докладва Молба от 09.01.2026 г. от адвокат В. П., като повереник на частния обвинител и въззивен жалбоподател В. Т. С., ведно с приложен договор за правна помощ.

Връчва на прокурора и на адвокат Д. копие от молбата.

Прокурорът: Няма пречки, да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото. Моят подзащитен ми се обади миналата седмица и ме уведоми, че е получил на електронната си поща призовка, което считам за редовно призоваване.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО в отсъствието на подсъдимия по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. „а“ и б. „б“ от НПК.

Докладва депозирания протест от Л.Г. – Районен прокурор на Районна прокуратура – Шумен, срещу Присъда от 13.11.2025 г. по НОХД № 2280/2024г. по описа на Районен съд – Шумен.

Докладва депозираната въззивна жалба от адвокат В. П. – упълномощен повереник на частния обвинител В. Т. С., срещу Присъда № 56/13.11.2025 г. по НОХД № 2280/2024 г. по описа на ШРС.

Докладва депозираната въззивна жалба от подсъдимия П. П. П., подадена от упълномощения му защитник адвокат Д. Д. от АК - Шумен, срещу Присъда № 56/13.11.2025 г. по НОХД № 2280/2024 г. по описа на ШРС, както и Допълнителни писмени изложения към въззивна жалба от 18.11.2025 г.

Докладва писмо на РУ – Шумен с рег. № 1729р-19433/16.12.2025 г., че подсъдимият е обявен за ОДИ, не е установен към настоящия момент и в тази връзка издирването на лицето продължава.

Докладва Възражение от частния обвинител В. Т. С. чрез адвокат В. П. срещу въззивна жалба и допълнителни писмени изложения към въззивна жалба на П. П. П..

Връчва на прокурора и на адвокат Д. копие от възражението.

Прокурорът: Не поддържам подадения протест на Районна прокуратура –Шумен, но няма и да го оттеглям, доколкото все пак считам, че има основания за изменение на присъдата, но не в смисъл, поискан от Районна прокуратура – Шумен, а именно – за увеличаване размера на наказанията. Относно жалбите: Жалбата на частния обвинител е допустима, жалбата, постъпила от страна на защитата на подсъдимия, също е допустима. По основателността им ще взема отношение по-късно.

Адв. Д.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми окръжни съдии, поддържам изцяло жалбата, както и допълнителни писмени изложения. Оспорвам изцяло протеста на районна прокуратура, както и жалбата, депозирана от страна на частния обвинител, така и възражението срещу въззивната жалба.

Прокурорът: Няма да правя доказателствени искания.

Адв. Д.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми окръжни съдии, моля на основание чл. 327, ал. 2 и чл. 153 от НПК да бъде назначена повторна съдебноавтотехническа експертиза от вещо лице, различно от инж. Пеев, което да отговори на въпросите, зададени в досъдебното производство по отношение на допускането и назначаването на съдебно-автотехническа експертиза и на допълнителните такива, а именно:

2

Каква е масата на автомобила и мотоциклета и тяхното влияние върху механизма на удара?

Да се определят и изчислят векторите на движение на двете превозни средства преди и в момента на сблъсъка. Каква е корелацията между посоката на удара и траекторията на падане на мотоциклета? Какво е влиянието на управлението на мотоциклета без преминат годишен технически преглед върху безопасността и траекторията на движение? Какво е значението на загряването на гумите и движение под товар, имаме в предвид общата маса, върху устойчивостта и контролируемостта на мотоциклета? И последен въпрос:

Съществуват ли възможности, алтернативни на тези, които са в приетата първа съдебноавтотехническа експертиза, които да са различни относимо причините за настъпване на ПТП? Мотивирам искането с факта, че изцяло приетата съдебно-техническа експертиза попада в хипотезата на чл. 153, предл. 2 от НПК, а именно - необоснованост на същата. В експертизата не са обсъдени и не са анализирани фактът, че мотоциклетът също се е движел с превишена скорост. Не са изчислени масата на двете ППС и отражението им върху механизма на сблъсъка. Не са изчислени векторите на движение на автомобила и мотоциклета. Налице са свидетелски показания, които не са анализирани от вещото лице, а именно, че мотоциклетът е ударил автомобила, а не обратното. Не е анализиран фактът, че ударът по мотоциклета е отляво, а той пада наляво, което е в противоречие с елементарните закони на механиката и физиката и задължително би следвало да бъде анализиран този факт.

Не е анализиран на йота фактът, че мотоциклетът, управляван от частния обвинител, не е преминал задължителен годишен технически преглед, което също би следвало да бъде анализирано от гледна точка на факта, че същият въобще не е трябвало да бъде на пътя, найгрубо казано. И в този смисъл моля това мое доказателствено искане, предявено към съда в хипотезата на чл. 327, ал. 2 във вр. с чл. 153 от НПК, да бъде уважено с цел анализиране на цялата доказателствена съвкупност, а тази съдебно-автотехническа експертиза, която е приета по първоинстанционното производство, определено е в хипотезата на чл. 153, предл.

2 от НПК и с оглед правото на справедлив съдебен процес на моя подзащитен моля за Вашата дискреция в този смисъл.

Прокурорът: Считам, че направеното искане е неоснователно и моля да не бъде уважавано. Назначената и приета експертиза от първоинстанционния съд считам, че е депозирала едно заключение, което е обосновано, пълно и компетентно дадено, поради което не се налага изготвяне на нова автотехническа експертиза.

По направеното искане за назначаване на повторна съдебно-автотехническа експертиза съдът, като съобрази доводите, наведени от страните и материалите по делото, счита, че не са налице основанията на чл. 153 от НПК. Изрично в посочения текст е указано в кои случаи се назначава допълнителна експертиза, а именно – когато експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно, а повторна - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В изготвената съдебно-автотехническа експертиза не са налице обстоятелства, които да наведат съда, че експертното заключение е непълно или неясно, или че не е обосновано и има съмнения за неговата правилност, поради което съдът счита, че не са налице и законовите основания за назначаване на повторна съдебноавтотехническа експертиза и направеното искане ще следва да бъде оставено без уважение.

Поради което и водим от горното съдът

3

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение искането на защитата на подсъдимия за назначаване на повторна съдебно-автотехническа експертиза по въпросите, поставени от адвокат Д. в днешно съдебно заседание.

Прокурорът: Нямаме доказателствени искания. Няма да сочим доказателства.

Адв. Д.: Направих доказателствени искания, но не бяха уважени.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА Допълнителни писмени изложения към въззивна жалба от 18.11.2025г. срещу Присъда № 56/13.11.2025 г. по НОХД № 2280/2024 г. по описа на ШРС и Възражение от частния обвинител В. Т. С., чрез адвокат В. П., срещу въззивна жалба и допълнителни писмени изложения към въззивна жалба на П. П. П., подадена чрез адвокат Д..

ПРИЕМА и ПРИЛАГА материалите, намиращи се в НОХД № 2280/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Прокурорът: Както вече споменах, не поддържам подадения протест на Районна прокуратура – Шумен. Считам, че той е неоснователен в частта му, с която се иска увеличаване размера на наложените наказания. Относно жалбата на частния обвинител, същата също считам за неоснователна в частта за увеличаване размера на наказанията, както и в частта, в която са посочени 5 бр. нарушения на ЗДвП, допуснати от подсъдимия и в причинна връзка с настъпилото ПТП. Относно жалбата на защитника и на подсъдимия, считам че същата е частично основателна, но не поради изложените в нея аргументи. Това, с което аз не мога да се съглася, видно от мотивите на първоинстанционния съд и съответно от обвинителния акт на Районна прокуратура – Шумен, е, че на подсъдимия са вменени 5 бр. нарушения по ЗДвП, които са посочени като такива, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП. Безспорно тези 5 бр. нарушения на ЗДвП са допуснати от подсъдимия, но те не считам че всички са в причинна връзка с настъпилото ПТП, а в диспозитива на обвинението следва да бъдат включвани и да запълнят бланкетната норма на чл. 343 следва да бъдат посочвани тези нарушения на ЗДвП, които са станали причина за настъпването на ПТП.

На първо място считам, че присъдата на районния съд следва да бъде изменена точно 4 в частта за допуснати нарушения на ЗДвП, които са станали причина за настъпване на ПТП, а именно, първото такова нарушение, което следва да отпадне и за което следва подсъдимият да бъде оправдан, е нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Този текст съдържа забрана водачите на МПС да управляват след употреба на алкохол или след употреба на наркотични вещества. Безспорно тази норма е била нарушена, но в случая не е необходимо нейното възпроизвеждане в диспозитива на обвинението, доколкото се касае за наличие на квалифициращи признаци, които са обусловили и по-тежка квалификация на квалифицирания състав на чл. 343. Недопустимо е повторно да се вменява като нарушение на подсъдимия нещо, което самият закон вече е отбелязал като квалифициращ признак.

Действително чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП формулира една обща забрана за управление на МПС след употреба на алкохол и наркотици, но тази норма всъщност е обща, тя съдържа една забрана за определен вид поведение и считам, че следва да отпадне от диспозитива на присъдата.

На следващо място считам, че следва да отпадне и посоченото нарушение по чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, а именно - навлизането в лентата за насрещно движение. Считам, че това нарушение, макар и допуснато, също не е станало причина за ПТП, на първо място защото ПТП не е настъпило в лентата за насрещно движение. И на следващо място, дори и при навлизане в лента за насрещно движение, ако подсъдимият беше осигурил достатъчно странично разстояние при изпреварването с мотоциклета, ПТП нямаше да настъпи. Също така считам, че следва да отпадне и чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, който текст всъщност предвижда задължение за водача на едно превозно средство да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Считам, че това нарушение, макар и също допуснато, не е в причинна връзка с ПТП, доколкото то описва поведение, което се е реализирало след настъпването на ПТП, а не преди него. И също така отново е налице такъв признак квалифициращ, описан в ал. 3 на чл. 343 и е недопустимо повторно да бъде включван като допуснато нарушение.

Не считам също, че е налице причинна връзка между допуснатото нарушение с превишаване на скоростта и настъпилото ПТП, доколкото тази скорост, дори и превишена, ако беше установено достатъчно странично разстояние при изпреварването, ПТП отново нямаше да настъпи. Поради това считам, че единственото нарушение, което е в причинна връзка с настъпилото ПТП, е това, което е посочено в чл. 42, ал. 2 от ЗДвП, а именно, че водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС. Видно от мотивите на съда районният съд е квалифицирал като отегчаващи вината обстоятелства наличието точно на 5 бр. нарушения по ЗДвП. Според мен не са налице 5 бр. нарушения, а само едно по ЗДвП, което е в причинна връзка с настъпилото ПТП.