Решение № 656 от 11.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20241001000470 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 23147/04.05.2016 г. от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, Булстат 000696327, със седалище гр. София, ул. „Московска“, № 33 срещу Решение № 73/12.01.2024 г., по т.д. № 350/2023 г. на СГС, ТО, VI-8 с., с което са отхвърлени обективно и кумулативно съединени искове за осъждането на “БЪЛГАРИЯ ЕЪР” АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София да заплати сумата 309285.00 лв., представляваща дължими месечни наемни вноски за периода м. 08.2020 г. – м. 12.2022 г., вкл., на осн. чл. 3 от Договор за наем № РД-55-627/30.10.2012 г., сумата 961.73 лв., общ размер на дължима договорна неустойка за забава на плащането на наемната цена, за периода 01.10.2022 г. - 31.01.2023 г., на осн. чл. 11 от Договора и сумата 10265.67 лв., общ размер на дължим годишен данък сгради и такса смет за наетия имот, за четвърто тримесечие на 2020 г., за 2021 г. и за първо тримесечие на 2022 г., на осн. чл. 9, т. 12 от Договора, вр. с чл. 1 от Допълнително споразумение № СО-РД-55-260/19.04.2013 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на исковата молба - 20.02.2023 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 232, ал.

2, предл. първо и предл. второ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивникът твърди, че постановеното решение е неправилно. Оспорва мотивите на съда, изложени при отхвърлянето на исковете. Счита, че съотношението на разпоредбите на ЗОС и ЗЗД като специални към общи не е достатъчно за изключване приложението на коя да е обща разпоредба, тъй като в ЗОС липсвала разпоредба, която изрично да изключи приложението на 1 чл. 236, ал. 1 ЗЗД, още повече, че чл. 15, ал. 3 ЗОС предвиждал прекратяването на наемни правоотношения да се извършва по реда на ЗЗД. Сочи, че договорите за наем на общински имоти са винаги срочни и отдаването им чрез търг или конкурс, съобр. изискванията на Закона, не можело да бъде аргумент, че вече сключен договор за наем не може да бъде продължен като безсрочен.

Излага допълнителни доводи, които счита относими към последния извод. По същество, моли атакувания съдебен акт да бъде отменен, а предявените искове уважени.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „България Еър“ АД, депозира отговор вх. 50335/30.04.2024 г., в който счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Счита за правилен извода на съда, че договорът за наем е прекратен с изтичането на срока му и същият не може да се трансформира в безсрочен, тъй като нормата на чл. 14, ал. 3 ЗОС е императивна. Сочи съдебна практика на ВКС и ВАС, която счита за относима. Репликира оплакванията във въззивната жалба. Счита, че мълчаливото съгласие за продължаване на срока на договора като противоречащо на закона би било нищожно. По същество моли за потвърждаване на атакуваното решение. В условията на евентуалност ако въззивната жалба бъде уважена, моли да бъде разгледано по същество направеното от ответника пред първоинстанционния съд, възражение за прихващане като моли да бъдат събрани доказателствата, относно съществуването на насрещното вземане. Претендира разноски.

В с.з. въззивникът и въззиваемият, чрез процесуални представители, поддържат въззивната жалба и отговора, по изложените в тях оплаквания, съображения и възражения.

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по предявени искове на Столична община за осъждането на „България Еър“ АД, да заплати сумата 309285.00 лв., представляваща дължими месечни наемни вноски за периода м.

08.2020 г. – м. 12.2022 г., вкл., на осн. чл. 3 от Договор за наем № РД-55627/30.10.2012 г., сумата 961.73 лв., общ размер на дължима договорна неустойка за забава на плащането на наемната цена, за периода 01.10.2022 г. 31.01.2023 г., на осн. чл. 11 от Договора и сумата 10265.67 лв., общ размер на дължим годишен данък сгради и такса смет за наетия имот, за четвърто тримесечие на 2020 г., за 2021 г. и за първо тримесечие на 2022 г., на осн. чл. 9, т. 12 от Договора, вр. с чл. 1 от Допълнително споразумение № СО-РД-55260/19.04.2013 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на исковата молба - 20.02.2023 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 232, ал. 2, предл. първо и предл. второ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Твърдяло се е в исковата молба, че между ищеца, в качеството на наемодател и ответника, в качеството на наемател е бил сключен Договор за наем № РД-55-627/30.10.2012 г., по силата на който на наемателя е предоставен за временно и възмездно ползване недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ реална част с площ от 135 кв.м. от нежилищно помещение, с кад. № 97773, находящ се на партерен етаж в сградата на ул. „Большая Димитровка“, дом 8/1, на ъгъла с ул. „Кузнецкий мост“, гр. Москва. По силата на договора била уговорена месечна наемна цена в размер на 10665 лв., без ДДС, която следвало да бъде заплащана до 5-то число на текущия месец. Сочи, че в при забава в плащането на наемната цена 2 страните предвидили и дължимост на неустойка, в размер на основния лихвен процент. Още излага, че по силата на сключено Допълнително споразумение, рег. № СО-РД-55-260/19.04.2013 г., страните постигнали съгласие за срока на договора наемателят да дължи заплащане на годишния данък сгради и такса смет за имота. Твърди, че съгласно клаузите на Договора срокът му е изтекъл на 31.03.2018 г., доколкото обаче ползването на имота продължило и след този срок, със знанието и без противопоставянето на наемодателя, то на осн. чл.

236 ЗЗД договорът бил продължен като такъв за неопределен срок. Така към датата на депозиране на исковата молба ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати дължимата месечна наемна цена за периода м.

08.2020 г. – м. 12.2022 г., вкл., въпреки надлежно издадените от ищеца фактури, която е предмет на първата претенция. Предвид неизпълнението на посоченото задължение в границите на уговорените срокове счита, че дължима се явява и договорната неустойка за забава върху всяка неплатена месечна наемна цена за периодите, в които основния лихвен процент е в размер надвишаващ 0.00 на сто, която е предмет на втората претенция. Още излага, че към датата на исковата молба ответникът е в неизпълнение и на задължението си да заплаща данък сгради и такса смет за наетия имот, съобразно постигнатото в договора съгласие. Посочените задължения са предмет на третата искова претенция.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира отговор вх. № 35035/13.04.2023 г., в който предявените искове се оспорват по основание и размер. Не оспорва наличието на отношения между страните, основани на процесния договор за наем, но възразява, че срокът на договора е започнал да тече на 07.08.2013 г., когато имотът е предаден на наемателя след завършване на неотложни ремонтни дейности в него. Твърди, че като наемателя спазва и изпълнява всички свои задължения по сключения договор.

Твърди, че процесните отношения между страните и сключения между тях договор се подчиняват на разпоредбите на ЗОС, а не общите разпоредби на ЗЗД.

В границите на срока по чл. 372 ГПК , ищецът депозира допълнителна искова молба вх. № 56136/13.06.2023 г., в който счита, че наличието на наемно правоотношение основано на Договор за наем № РД-55627/30.10.2012 г. следва да бъде прието за признато и ненуждаещо се от доказване. Счита, че останалите доводи в отговора са „бланкови“ и недоказани.

В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор вх. № 70724/27.07.2023 г., в който поддържа изложените в отговора твърдения и доводи.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от представения Договор за наем № РД-55-627/30.10.2012 г., че ищецът Столична община, в качеството на наемодател е предоставил за временно възмездно ползване на ответника - „България Еър“ АД, в качеството на наемател, част от недвижим имот – частна общинска собственост – реална част с площ 135.00 кв.м. от нежилищно помещение с кад № 97773 и застроена обща площ 173.00 кв.м., находящо се на партерен етаж в сградата на ул.

„Большая Димитровка“, дом 8/1, на ъгъла с ул. „Кузнецкий мост“, гр. Москва.

3

Посочено е, че Договорът е сключен по реда на чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗОС и Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси, приета с решение на Столичен общински съвет. В р. II, чл. 2 страните постигнали съгласие, че срокът на Договора е пет години. Началото на срока страните обвързали с подписването на приемо-предавателен протокол, но не по-късно от 31.03.2013 г. и при условие, че неотложният ремонт е приключил. В р. III са разписани размера на месечна наемна цена – 10665.00 лв., без ДДС, падежа на задължението за плащане – 5-то число на текущия месец и др. условия касателно наемната цена. В р. VI, чл. 10 страните предвидили, че договорът се прекратява с изтичане на срока му.

По силата на Допълнително споразумение от 19.04.2013 г., към договора за наем, страните постигнали съгласие в рамките на срока на договора наемателят да заплаща за своя сметка дължимите от наемодателя годишен данък и такса смет за наетия имот.

Представен по делото е и Приемо-предавателен протокол от 07.08.2013 г., съставен на осн. чл. 2 от договора за наем, по силата на който наетият имот е предаден за ползване, считано от 07.08.2013 г. и в състояние годно за ползване по предназначението му и след извършен неотложен ремонт, като от същата дата се дължи и заплащане на уговорената месечна наемната цена, дължимите годишен данък и такса смет за имота.

Представени са и 34 бр. фактури, издадени през периода 05.08.2020 г. – 05.07.2022 г., от ищеца с получател ответника.

Представени са и Справки за дължими данъци за имоти в гр. Москва, измежду които и процесния имот, находящ се в гр. Москва, ул. „Большая Димитровка“. Представени са и доказателства за заплащането на данъците от страна на ищеца.

В хода на първоинстанционното производство са събрани са специални знания, посредством заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което неоспорено от страните е прието и кредитирано от първоинстанционния съд.

Заключението се цени и от въззивния съд като компетентно и безпристрастно дадено. След извършена проверка експертът е установил, че при ответника са налице осчетоводени задължения по сметка „Доставчици – Столична община“, общо в размер на 309285.00 лв., произтичащи от 29 бр. издадени фактури за месечна наемна цена, за периода м. август 2020 г. – м. декември 2022 г., като същевременно плащане по фактурите не е било установено.

Експертът е установил, че на основание същите фактури, при ищеца са осчетоводени вземания по сметка „Вземания от клиенти в страната, имущество – България Еър АД“, без да е отразявано плащане по фактурите.

Още от заключението се установява, че в счетоводството на ищеца са осчетоводени плащания на задължения за местни данъци и такси, свързани с имот, находящ се на ул. „Большая Димитровка“, на обща стойност 13332.03 лв., отнасящ се за 4-то тримесечие на 2020 г., 2021 г. и 1-во тримесечие на 2022 г. Експертът е изчислил и размера на договорната неустойка по силата на чл. 11 от Договор за наем, в два варианта.

При посочената фактическа установеност съставът на Софийски Апелативен Съд достигна до следните правни изводи:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното Определение № 392/12.06.2024 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.