Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13566 от 07.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 38857/2025
Вид
Решение № 13566
Подписан
07.07.2026
Състав
АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13566 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20251110138857 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искови молби с вх. № 28336/30.06.2025 г. и 228345/30.06.2025 г. (по която първоначално е образувано гражданско дело № 38863/2025 г. на Софийския районен съд, 176. състав) на ищцата М. П. Б. срещу ответника „Сити кеш“, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че сключените между страните Договор за потребителски кредит № 1016893/12.02.2024 г. и Договор за потребителски кредит № 1075368/20.05.2024 г. не ги обвързват, тъй като са нищожни поради противоречие със закона – липса на реквизит – правилно посочване на годишния процент на разходите (ГПР), евентуално – за установяване, че договорът действа между страните без нищожната клауза за неустойка при неосигурено обезпечение, предвидена в чл. 11 от договора, и при уважаване на който и да е от исковете – за осъждане на ответника да плати на ищцата получените без основание поради липса на действителни договорна клауза суми в размер на 311,89 € и 746,49 € – разликата между чистата стойност на кредита и платеното от ищцата на ответника.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № 1016893/12.02.2024 г., по силата на който е получила от ответника 1100 лева със задължение да ги върне на 9 двуседмични вноски, като плати и лихва, при посочен в договора размер на ГПР 56,43 %. В чл. 5 от договора било посочено, че ищцата се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията си с банкова гаранция или двама поръчители, или иначе следва да плати посочената в чл. 11 от договора неустойка от 494,45 лева. Също така сключила с ответника Договор за потребителски кредит № 1075368/20.05.2024 г., по силата на който е получила от ответника 1500 лева със задължение да ги върне на 16 двуседмични вноски, като плати и лихва, при посочен в договора 1 размер на ГПР 65,23 %. В чл. 5 от договора било посочено, че ищцата се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията си с банкова гаранция или двама поръчители, или иначе следва да плати посочената в чл. 11 от договора неустойка от 1147 лева. Ищцата оспорва последната да се дължи, както и да е била включена при изчисляване на ГПР. Поддържа, че неустойката не изпълнява типичните си обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, а е предвидена само за да увеличи разхода по кредита.

Поради това приема, че посоченият в договора ГПР не е точен, т.е. в договора липсва този реквизит и поради това е нищожен. Евентуално – нищожна поради противоречие със закона като неравноправна е клаузата за неустойката. Иска се установяване на това, както и ответникът да върне платените от нея 610 лева в повече от получените 1100 лева, съответно – 1147 лева в повече от получените 1500 лева. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Сити кеш“ ООД, с който предявените искове се оспорват като недопустими, евентуално като неоснователни. Оспорва се интересът на ищцата да предявява установителни искове, тъй като имала на разположение по-силна защита с осъдителен такъв, а освен това ищцата имала повече от едно дела по сходни претенции срещу ответника. Не била посочена и банкова сметка.По отношение на разходите по кредита се поддържа, че оспорената неустойка е за неизпълнение на задължение по договора, не се начислява към датата на сключване, и поради това не може да бъде включена като част от ГПР.

Начислената неустойка служела за обезпечаване на финансовия риск на ответника и не излизала от обичайната си функция, като била доброволно приета от ищцата. Поради това и клаузите за неустойка били действителни.

Иска се прекратяване на производството, евентуално – отхвърляне на исковете. Оспорва се правото на ищцата да получи разноски в искания от нея размер. Претендират се разноски.

В съдебното заседание страните не изпращат представители, с писмени молби вземат становище основно по претенцията на ищцата за разноски, които да се присъдят поради липса на средства. Ищцата с молба е представила данни за банкова сметка.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С определението от 20.05.2026 г. за насрочване на делото (на лист 70) настоящият съд е обявил за безспорни между страните следните факти:

– че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1016893/12.02.2024 г., по силата на който ищцата е получила от ответника 1100 лева със задължение да ги върне на 9 двуседмични вноски, като плати и лихва, при посочен в договора размер на ГПР 56,43 %, а в чл. 5 от договора било посочено, че се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията си с банкова гаранция или двама поръчители, или иначе следва да плати посочената в чл. 11 от договора неустойка от 494,45 лева;

– че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 2

1075368/20.05.2024 г., по силата на който ищцата е получила от ответника 1500 лева със задължение да ги върне на 16 двуседмични вноски, като плати и лихва, при посочен в договора размер на ГПР 65,23 %, а в чл. 5 от договора било посочено, че се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията си с банкова гаранция или двама поръчители, или иначе следва да плати посочената в чл. 11 от договора неустойка от 1147 лева.

Съгласно представени на лист 10 от делото и неоспорени от ответника разписки под форма на приходни ордери, ищцата е платила на ответника по Договор за потребителски кредит № 1016893/12.02.2024 г.: 190 лева на 26.02.2024 г.; 190 лева на 13.03.2024 г.; 190 лева на 26.03.2024 г.; 190 лева на 30.04.2024 г., и 190 лева на 09.05.2024 г. В отговора на исковата молба ответникът признава, че на 09.04.2024 г- е получил от ищцата още 190 лева, а на 21.05.2024 г. са погасени 570 лева, вероятно от следващия договор за кредит.

Съгласно представени на лист 9 – 10 от присъединеното към настоящото гражданско дело № 38863/2025 г. на Софийския районен съд, 176. състав, ищцата е платила на ответника по Договор за потребителски кредит № 1075368/20.05.2024 г.: 370 лева на 01.07.2024 г.; 370 лева на 09.07.2024 г.; 370 лева на 30.07.2024 г.; 370 лева на 30.08.2024 г.; 370 лева на 27.09.2024 г.; 370 лева на 30.10.2024 г. и 370 лева на 29.11.2024 г., или общо 2590 лева, като ответникът признава и за плащане от 17.12.2024 г. на стойност 555 лева.

При служебна проверка е установено, че ищцата е завела в Софийския районен съд само седем граждански дела, всички – на една дата – 30.06.2026 г., срещу трима нейни кредитори, от които срещу ответника се водят три дела, по две от които се произнася настоящият съд.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са следните обективно съединени при условия на евентуалност искове:

1. отрицателни установителни искове за установяване на нищожност на два договора за кредит поради липса на реквизити с правна квалификация чл.

124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 ЗПКр;

2. положителен установителен иск за установяване на действителното съдържание на договорите, като се изключат евентуално нищожни поради противоречие със закона – като неравноправни, клаузи – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП, ведно с кумулативно съединен с всеки от тях: 3. осъдителен иск за връщане на недължимо платеното въз основа на всеки от двата нищожни договора (или част от тях) с правна квалификация чл. 34 ЗЗД.

Главните установителни искове се уважават, ако съдът установи, че е сключен договор за потребителски кредит, в който неправилно е посочен годишния процент на разходите или липсват реквизити – посочен лихвен 3 процент на ден или лихвен процент.

Евентуалните искове се разглеждат при отхвърляне на главния, като следва да се установи, че клаузите не са формулирани в съответствие с изискванията за справедливост и добросъвестност в оборота, като налагат тежест на потребителя, като няма да бъде уважен, ако ответникът установи индивидуално уговаряне на клаузите.

Осъдителните искове се уважават при уважаване на един от двата установителни иска за някой от договорите, ако се установи, че ищецът е извършил плащане на пари в полза на ответника въз основа на недействителните сделки.

По предявените искове за недействителност на договора настоящият съдебен състав намира, че следва да се занимае с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.

90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-7 1 4 /2 2 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което 4 потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

При това е без значение дали потребителят е намерил грешката в ГПР или се е съгласил с нея – основна задача на съда по потребителски дела е да отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия баланс по договора в съответствие със законовите правила за защита на потребителя и принципите в тази насока – за това вж. и указанията, дадени от СЕС във вече цитираното вече от решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, т. 52, и цитираната там съдебна практика. Следователно с какво се е съгласил или не потребителят, който не може да се очаква да е правно информиран, е въпрос без всякаква релевантност за делото и повдигането му постига само, единствено и едновременно две цели – да покаже търговец, който изразява подобни аргументи, като флагрантно незачитащ правата на потребителите и достоен за тяхната омраза, а не влизане в доверителни отношения, от една страна, а от друга – да се досажда на съда с необходимостта да пише едни и същи мотиви за преоткриване на отдавна постулирани принципи на правото.