Определение № 1024 от 17.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1024 гр. Благоевград, 17.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500875 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по частна жалба с вх.№5868/20.07.2023г., подадена от С. К. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.С., бул.“В.“ №1А, партер, офис 16, чрез адв.Й. С. Л.-П., против Определение №599/11.07.2023г. по гр.д. №208/2023г. по описа РС гр. Р.. В нея се изтъкват подробни съображения за наличие на основания за спиране на незабавното изпълнение по чл. 420, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК. Ето защо е направено искане за отмяна на атакувания акт и за постановяване на нов по същество, с който да бъде уважено искането на длъжника П. за спиране на изпълнението по изп.д. № 288/2023г. по описа на ЧСИ М.К., рег. №891, с район на действие района на БлОС.

Отговор на ЧЖ е депозиран от „Б. ДСК“ АД, в който са изложени събражения за неоснователност на същата и искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът констатира, че частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на препис от частната жалба по чл.276 ГПК. Ето защо, жалбата е редовна и допустима.

Разгледана по същество тя е и основателна. Съображения :

Видно е от заповедното производство, че на „Б. ДСК“ АД, с ЕИК: ********* е издадена Заповед № * от 28.02.2023 г. по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК срещу длъжника С. К. П., ЕГН ********** за заплащане на сумата 9378,39 лева – главница по Договор за поръчителство от 26.08.2015 г., обезпечаващ Договор за кредит за текущо потребление от 26.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата за времето от подаване на заявлението - 24.02.2023г. до окончателното погасяване на задължението, 9781,25 лева – договорна възнаградителна лихва за периода oт 02.12.2017 г. до 21.02.2023 г., 1455,43 лева – 1 обезщетение за забава за периода от 02.12.2017 г. до 21.02.2023 г., 412,30 лева – заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Издаден е и изпълнителен лист, въз основа на разпореждането, постановено на основание чл. 418 от ГПК, за което е направено отбелязване в Заповедта за изпълнение.

Установява се от доказателствата, че заповедта е връчена на длъжника от ЧСИ М.К., рег. № 891, с район на действие БлОС, ведно с покана за доброволно изпълнение изх. № 6552/26.05.2023г. на 19.06.2023 г.

В атакуваното определение заповедният съд е приел, че в настоящия случай не са налице визираните в закона предпоставки за спиране на принудителното изпълнение, който извод не се споделя от въззивния състав.

Видно е, че както в молбата за спиране на незабавното изпълнение от 30.06.2023г., така и в настоящата ЧЖ, длъжникът П. е направил възражение за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, по който отговаря като поръчител за задълженията на кредитополучателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал.2, т.2 от ГПК, съдът може да спре изпълнението и без да е необходимо представянето на надлежно обезпечение от длъжника, когато искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В случая е реализирана именно тази хипотези, тъй като клаузите на чл.7.2. и чл.7.3. от ОУ, регламентиращи промяната на лихвения процент на възнаградителната лихва са неравноправни. В тях не е посочен конкретен алгоритъм, формула или ясни предпоставки, при които ще се изменя променливия лихвен индекст, от който зависи размерът на приложимия лихвен процент.

Изложеното лишава задължените по договора за кредит лица от възможност да преценят конкретните параметри на същия, съответно икономическите последици от него за тях самите.

По останалите възражения в ЧЖ, свързани с размера на изискуемите и непогасени задължения и начина на тяхното определяне, настоящият състав не може да се произнесе, тъй като не разполага със специални знания в областта на счетоводството.

Изложените доводи по – горе, които кореспондират с искането на длъжника П. за спиране на незабавното изпълнение, обосновават отмяна на Определение №599/11.07.2023г. по ч.гр.д. №208/2023г. по описа РС гр. Р. и постановяване на нов акт по същество, с който да се спре незабавното изпълнение.

Заедно с това, следва да се отбележи, че искането за присъждане на разноски по настоящата ЧЖ е неоснователно, тъй като следва да се удовлетвори по друг процесуален ред.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

Отменя Определение №599/11.07.2023г. по ч.гр.д. №208/2023г. по описа РС гр. Р. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

Спира незабавното изпълнение на заповед № * от 28.02.2023 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, допуснато с разпореждане № 355 от 28.02.2023 год. по ч.гр.д. № 208/2023 год. на Разложкия районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3