Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 177 от 03.05.2026, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 105/2026
Вид
Решение № 177
Подписан
03.05.2026
В сила
04.06.2026
Състав
Галя Алексиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Провадия, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20263130100105 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.

Провадия с искане за настаняване на детето Д. К. Д., роден на ******г. в професионално приемно семейство– домакинството на Ф. А. Г. за срок от една година, считано от датата на влизане в сила на решението.

В молбата се твърди, че със заповед № ЗД/Д-В-П-0042/06.10.2025г. на Директора на ДСП – Провадия спрямо детето Д. е била прекратена предходно взета мярка и е предприета отново такава, като детето е настанено за отглеждане отново в домакинството на професионалното приемно семейство на Ф. А. Г. от с. ******.

Твърди се, че детето е родено от родители Л. Ц. Г. и К. М. Д..

На 22.07.2019г. е постъпил сигнал от бащата в ДСП- Варна, че майката е напуснала семейното жилище и е оставила детето на неговите грижи. Споделил е, че работи в чужбина и няма възможност да се грижи за детето. Тогава за пръв път е предприета мярка за закрила и детето е настанено в приемно семейство. След поредно определяна мярка с решение на ПРС от 2022г. и настаняването на Д. в приемно семейство в с. ******, родителите са изявили желание за срещи и реинтегрирането му в семейна среда. В рамките на процедурата родителите не са положили усилия по повишаване на родителския си капацитет. Последвало е ново заявление за реинтеграция, но в рамките на процедурата родителите не са се явявали на насрочените срещи, не са търсили връзка с детето и не са се интересували за състоянието му. Роднини и близки имащи желание и възможност да поемат грижите за Д. не са установени. През 2024г. детето е вписано в регистъра за пълно осиновяване. През 2024г. детето е настанено в семейството на приемния родител г-жа Г. и сега поради изтичане срока 1 на мярката, то е било отново настанено в това семейство по административен ред.

Предвид липсата на възможност детето да се отглежда в биологичното си семейство или роднини, като подходяща мярка е оценено да бъде продължено отглеждането му в приемното семейство на г-жа Ф. Г..

Непосредствените наблюдения след настаняването на детето в домакинството й сочат, че за него са полагани адекватни грижи. Детето посещава детска градина и има избран личен лекар. Осигурено е задоволяването на основните му жизнени потребности, както и тези от емоционална привързаност и внимание. От настаняването му в това семейство се сочи родителите да не са проявявали интерес за контакт със сина си.

В с.з молбата се поддържа от представител на ДСП- Провадия.

Заинтересованите страни- Л. Ц. Г. и К. М. Д., не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда, от биологичните му родители /чл. 25, ал. 2/. Настаняване извън семейството е предвидено в изключителни случаи и при положение, че важни причини налагат това, и е с оглед охрана на неговите интереси. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт, дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без основателна причина, трайно не полагат грижи за него или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

Детето Д. е родено на ******г. от майка Л. Ц. Г. и баща К. М. Д..

С влязло в сила решение по гр.д. № 744/2024г. на ПРС спрямо него е предприета мярка за закрила като то е настанено за отглеждане в приемно семейство- това на Ф. А. Г. за срок от една година считано от 04.10.2024г.

Поради изтичане срока на мярката със заповед № ЗД/Д-В-П-0042/06.10.2025г. детето е настанено отново за отглеждане в приемното семейство на Ф. Г..

От изготвения доклад от ДСП– Провадия установява се, че:

Спрямо детето Д. за пръв път е предприета мярка за закрила през 2019г., а от 24.11.2021г. то се отглежда в приемни професионална семейства. Поводът е неадекватността в полаганите от родителите грижи в семейна среда, поставящи в риск живота и здравето на детето. Родителите не са осъзнавали и нуждата децата им да посещават детска градина и училище. Майката е родител на общо 6 деца, които не посещавали училище, детска градина.

През 2019г., бащата е сигнализирал ДСП, че майката е занимала и е оставила децата на него, а той не може да се грижи за тях, тъй като работел в чужбина.

След предприемани мерки за закрила, провеждани са били няколко срещи между детето и родителите в ДСП- Провадия. Те са пожелали реинтеграция на Д. в семейството им, за което са били консултирани с цел повишаване на родителския им капацитет. През 2 м.06.2023г. е изтекъл срокът за мерките за реинтеграция, през който срок родителите не са положили усилия по подобряване на родителския си капацитет, жилищните и битови условия, в които живеят. Нямали собствено жилище и често сменяли местоживеене.

Майката не полагала труд. Издържал я партньорът й, който е твърдял да работи в частна фирма с неясен доход. На 18.08.2023г. подали ново заявление за реинтеграция на детето.

След подаване на заявлението, не са се отзовавали на срещите, не са се обаждали и интересували за състоянието на Д.. Не са уведомили и ДСП за настоящото си местоживеене.

Неадекватността на полаганите от родителите грижи е определена като поставяща в риск живота и здравето на Д.. Няма възможност за реинтеграцията му в биологичното семейство.

Няма и роднини, които да имат желание и възможност да се грижат за детето.

Със заповед на директора на РДСП- Варна от м.03.2024г. детето е било вписано в регистъра за пълно осиновяване.

На 16.05.2024г. г- жа Г. е изразила съгласие да поеме грижите за детето, които продължава да полага и сега.

В семейството й, актуалното социално проучване установява, че за детето са полагани адекватни за възрастта му грижи. Създаден му е режим съответен на възрастта и индивидуалните му потребности. Жилището й е в добро техническо състояние с поддържана хигиена на много добро ниво. За детето е осигурено самостоятелно пространство. Насърчава се познавателното му развитие, детето ходи с желание на детска градина и има изграден приятелски кръг. Местонахождението на родителите не е установено. Не са установени и близки или роднини имащи възможност да поемат грижи за Д..

В о.с.з. г- жа Г. разказа, че се грижи за Д. от две години. Живее в с. ******, заедно с партньора си. Детето си имало изградена среда, ходел на детска градина, чувствал се щастлив. Повече от година нямала контакт с родителите му, не са го търсили. Преди това са се срещали с него. Детето също не ги търсело. Имал по- голяма сестра настанена в преходно жилище в с. ******, с която сега поддържал връзка веднъж в месеца. Знаел, че е предложен за осиновяване и с нетърпение очаквал новото си семейство, защото искал да има майка и баща. Потвърждава желание да продължи да се грижи за детето.

Искането за отново определяне на мярка за закрила – настаняване в приемно семейство е сред предвидените в чл. 4 ЗЗДт и основателността на прилагането й е обусловена от предвидените в разпоредбата на чл. 25 ЗЗДт изчерпателно изброени в шест точки основания. Анализът на събраните по делото доказателства, формират извода на съда, че по отношение на детето Д. са налице основанията, посочени в т. 2 на чл. 25 ЗЗД, а именно: родителите трайно не полагат грижи за него, без наличие на основателна за това причина. В рамките на социалното проучване е установено, че на този етап те не разполагат с нужния родителски капацитет да се грижат адекватно за детето. Двамата са с неустановено местоживеене, не са търсили контакт с детето от една година. Подаваните от тях декларации назад във времето за реинтеграция не са били запълвани с нужното съдържаниепредприемане от тях на активни действия по подобряване на родителския си капацитет и възможности в битов план. Възможност детето да бъде отглеждано в семейна среда няма.

3

Детето е в добро здравословно състояние и не се нуждае от някакви специфични грижи, извън обичайните за възрастта му. Актуалното социално проучване не е установило основание за отпадане нуждата от предприемане мярка за закрила спрямо него. Изцяло в интерес на детето е то да продължи да бъде отглеждано в това семейство, доколкото връщането му в семейната среда на този етап е невъзможно, а и очевидно не е в негов интерес. Същевременно г-жа Г., предвид социалния и житейския си опит, му осигурява нужните индивидуални грижи, внимание и обич, така че то да се развива в среда, близка до семейната. Тя полага грижи за него вече две години и доброто психическо, емоционално и нравствено развитие на детето до този момент са сами по себе си добър атестат за качествата й като приемен родител. Желание и възможност да продължи да се грижи за Д. тя потвърди и пред съда. Чрез нейните грижи ще продължат да бъдат адекватно задоволявани потребностите на детето, с оглед възрастта и нуждите му, както и ще продължи да бъде съблюдавано неговото правилно физическо и психическо развитие.

Ето защо, съдът счита, че предложената от молителя мярка е най- подходяща за момчето, с оглед невъзможността за отглеждането му в семейна среда. Спрямо детето Д. следва да бъде постановено настаняване му за отглеждане в семейството на приемния родител за срок от една година, считано от влизане в сила на решението.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОПРЕДЕЛЯ МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА като НАСТАНЯВА детето Д. К. Д., ЕГН ********** за отглеждане в семейството на приемния родител- Ф. А. Г., ЕГН **********, с адрес с. ******, ул. ***** № 17 за срок от една година считано от датата на влизане на решението в сила, на основание чл. 28, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДт.

Решението подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването му не спира изпълнението, на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните, на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________

4