Акт от 11.06.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

103

Година

08.07.2005 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

05.19

Година

2005

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Мария Делчева Атанасова

Веселина Атанасова Кашикова

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Гергана Колева като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20055100600146 по описа за

2005 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 137/07.03.2005 г., постановена по НОХД № 296/2004 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимия И. М. М. от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че за времетоот 14.03.1997 до 16.12.1997г. в гр.Кърджали, в качеството си на длъжностно лице – управител на Консервна фабрика гр.Кърджали, собственост на ВК ”Родопи-2” гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, присвоил чужди пари в големи размери - 40 184 700 нед.лв., собственост на Кооперацията, като се разпоредил с тях в полза на лицата: Себахтин Сеид Еюб от с.Чилик, общ.Кърджали по РКО №1189/04.09.1997г. за сумата от 2 000 000 нед.лв., по РКО №1202/08.12.1997г. за сумата от 2 000 000 нед.лв., по РКО №1249/16.12.1997г. за сумата от 3 000 000 нед.лв., по РКО №1508/10.10.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв., по РКО №1228/11.12.1997г. за сумата от 1 000 000 лв.; Веселин Стойчев Момчилов от гр.Кърджали по РКО №616/05.06.1997 г. за сумата от 2 000 000 нед.лв., по РКО №639/12.06.1997г. за сумата от 965 000 нед.лв., по РКО №709/26.06.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв., по РКО №759/01.07.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв., по РКО №776/03.07.1997г. за сумата от 700 000 нед.лв.; Ванчо Христов Манушев, чрез пълномощника му Мюмюнали Шакир Шакир от гр.Кърджали по РКО №1783/20.11.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв., по РКО №1879/10.12.1997г. за сумата от 4 800 000 нед.лв.; И. М. Д. от гр.Кърджали, чрез пълномощника му Михаил Ангелов Димитров от гр.Кърджали по РКО №925/23.07.1997г. за сумата от 500 000 нед.лв., по РКО №1074/12.08.1997г. за сумата от 300 000 нед.лв., по РКО №1075/12.08.1997г. за сумата от 220 000 нед.лв., по РКО №889/19.07.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв., по РКО №1423/03.10.1997г. за сумата от 1 500 000 нед.лв.; Минчо Митков Димитров от с.Гарнати, общ.Неделино по РКО№1248/16.09.1997г. за сумата от 4 000 000 нед.лв., по РКО №1256/17.09.1997г. за сумата от 4 000 000 нед.лв., по РКО №321/19.03.1997г. за сумата от 3 857 250 нед.лв. и Стоян Вълчев Лефакиев от гр.Кърджали по РКО №301/14.03.1997г. за сумата от 1 742 500 нед.лв., поради което и на основание чл.302 от НПК e оправдан по предявеното му обвинение по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК.

Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на районния прокурор на Районна прокуратура – Кърджали против така постановената присъда от Кърджалийюския районен съд. В протеста и допълнително изложените към него мотиви се твърди, че първоинстанционната присъда била постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, както и че била необоснована по смисъла на чл.312 от НПК и като такава била неправилна. Допуснатите от съда процесуални нарушения се изразявали в следното: съдът в мотивите си бил приел, че подс.М. притежава качеството на длъжностно лице и че бил назначен на трудов договор като “управител” на ВК”Родопи 2” – Кърджали. Този извод противоречал на събраните по делото доказателства, а именно: трудов договор от 01.07.1996 г., докладна записка на М. и показанията му, и разпита на св.Минка Иванова. От посочените доказателства било видно, че М. бил назначен като управител на Консервната фабрика, а не като управител на цялата кооперация. Първоинстанционния съд не бил изложил съображения защо игнорирал и не кредитирал тези доказателства, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Също така при обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът в мотивите си не бил обсъдил всяко едно от тях и не бил посочил защо е кредитирал единствено и само показанията на подсъдимия, а между последните и останалите доказателства имало съществени разлики, които не били обсъдени. В показанията си М. твърдял, че действал правомерно въз основа на Решение на УС на кооперацията, взето на 03.04.1997 г., а не бил обсъден фактът, че първите две деяния, за които било повдигнато обвинението били извършени преди вземането на това решение, а именно с РКО № 301/14.03.1997 г. и РКО №321/19.03.1997 г., подсъдимият се разпоредил с парични средства за закупуване на автомобили. Не били изложени мотиви от съда, защо не приемал, че с това деяние не бил осъществен състава на чл.201 и сл. от НК. Действията на подсъдимия не следвало да се приемат като правомерни, тъй като били извършени преди да има решение на управителния орган на кооперацията. Първоинстанционният съд не бил изложил и мотиви защо не споделял извода на счетоводната експертиза, че средствата били изразходвани неправомерно. Описаните нарушения били от категорията на абсолютните такива по смисъла на чл.352, ал.3, т.2 от НПК и следвало на това основание присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане първоинстанционния съд.

Според изложеното в протеста, необосноваността на присъдата се изразявала в следното: при обсъждане на доказателствата по делото, съдът не бил отчел и не бил обсъдил в цялост всички събрани такива. За да приеме, че не били налице признаците на състава по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, съдът се обосновавал с показанията на подс.М. Съдът приел, че не бил налице признак на състава на престъплението от обективна страна – причинена вреда, тъй като заплатените суми по РКО били цена на закупени за кооперацията превозни средства, но не били изложени съображения защо въпреки безспорно установения факт, че собствеността върху МПС не била преминала върху кооперацията се приемало, че сумите били платени правомерно, още повече, че плащанията по отношение на първите два автомобила били извършени преди изобщо да има решение на УС на кооперацията за закупуване на такива. Необоснован и не отговарящ на доказателствата по делото бил извода на съда, че М. не се бил разпоредил неправомерно с парични средства. Подсъдимият в качеството си на управител на консервната фабрика на кооперацията нямал никакво право да се разпорежда с парични средства на последната, пък било то и за закупуване на ДМА. Цитираното решение на УС не го натоварвало с такива действия и не му давало право да се разпорежда с парични средства в полза на продавачите на МПС. С действията си М. самоволно се разпоредил с парична сума в полза на други физически лица посочени в разходните документи, като със своя собствена. Същият съзнавал, че няма право да го извършва като управител на фабриката и въпреки това извършил разпоредителни действия без да има сключени договори за покупко-продажба на МПС по съотвения ред. Д. М. имал представителна власт да се разпорежда с парични средства, то това било само по отношение на преките му задължения и във връзка с дейността на предприятието, което е ръководел, но не и по отношение на закупуване на МПС. Дори и да се приемело, че цитираното решение на УС на кооперацията давало представителна власт на подсъдимия, то оставал открит въпроса за разпореждането с паричните средства по РКО №301/14.03.1997 г. и РКО № 321/19.03.1997 г., което било извършено преди вземането му и следователно поне за тези действия следвало М. да бъде признат за виновен.

Районният съд приел също, че липсва причинена вреда, тъй като заплатените МПС били предадени и използвани от кооперацията, както и заприходени в баланса на същата. По делото липсвали обаче доказателства какъв бил размерът на принесената от автомобилите полза, като в съдебната фаза на процеса било отхвърлено искането на защитата за експертиза в тази насока. Изводите, че разходването на сумата по обвинението било в полза на кооперацията били голословни и неподкрепени с каквито и да било доказателства. Не било ясно принесената полза от използването на автомобилите надхвърля ли или поне равна ли е на платената цена, без да се коментира, че същите не са били и не са собственост на кооперацията.

С протеста се иска да бъде отменена присъдата на КРС и делото да бъде върнато за ново разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите нарушения или ако въззивната инстанция прецени, че те са несъществени да бъде отменена присъдата и подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали, поддържа протеста.

Ответникът по протеста - подс.М. лично и чрез защитника си – адв.Базлянков моли да бъде потвърдена протестираната присъда като правилна и законосъобразна.

На основание чл.313, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на протестираната присъда, по повод и във връзка с подадения протест, въззивния съд приема за установено следното:

Протеста е депозиран в сроковете посочени в разпоредбата на чл.318, ал.1 от НПК, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Първоинстанционния съд е изяснил всички обстоятелства по предявеното обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд, като нови на проведеното съдебно следствие от въззивния съд не са искани и представяни, настоящата инстанция установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. М. М. от гр.Кърджали с трудов договор №188/01.07.1996 г. бил назначен на длъжността управител на консервна фабрика във ВК”Родопи 2”, гр.Кърджали, считано от 01.07.1996 г., като тази длъжност изпълнявал до 02.01.1998 г.., когато с допълнително споразумение към трудовия договор е било изменено мястото му на работа от ВК”Родопи-2” в “Тракия – Фуудс 1” АД и длъжността, която е заемал е променена на изпълнителен директор в “Тракия – Фуудс 1” АД. За длъжността управител, която подсъдимия заемал нямало изготвена длъжностна характеристика, като задълженията и правата на “управителя” не били конкретизирани и в устава на кооперацията. Извършваната от М. дейност се състояла в ръководенето на финансовите, организационни, стопански и кадрови въпроси на консервната фабрика, в съответствие с предоставените му правомощия от Управителния съвет. Във изпълнение на служебните си задължения И. М. изготвил и внесъл, заведена под №121/01.11.1996 г., докладна записка до председателя и членовете на управителния съвет на ВК”Родопи -2”, гр.Кърджали относно “състоянието на настоящия етап на предприятието и бъдещи възможности за развитие”, в която като един от проблемите за решаване посочил необходимостта от създаването на собствен на кооперацията машинен и технически парк /л.250-252 от сл.д./. На 03.04.1997г. на заседание на УС на кооперацията с протокол №3 /л.253 от сл.д./ било взето решение по т.3 от дневния ред да бъдат закупени транспортни средства за извозване на продукция, суровини и др. за създаване на по-добра организация на работа, а също и спиране от движение на “Форд” №5555, като за ежедневното обслужване на УС и управителя на кооперацията е взето решение да се използва лека кола “Лада” № 63-70, а за текущи нужди да се закупи лада № 57 49. На заседанието не са индивидуализирани лицата, които да осъществят закупуването, както и не са конкретизирани по брой и вид транспортните средства, нито е определена стойността им. Междувременно с оглед на нуждите на кооперацията от моторни превозни средства М. организирал комисия, състояща се от механик, електротехник и Началника на транспорта – св.Васил Костов, която комисия извършвала преглед на предлагани за закупуване автомобили, след което докладвала на подсъдимия за състоянието на всеки един от тях и въз основа на това И. М. преценявал дали автомобила е подходящ за нуждите на кооперацията. По преценка на подсъдимия за одобрените от него и комисията автомобили била заплащана договорената цена чрез издаването на разходни касови ордери и предаване на съответната сума на всеки един от продавачите. По описания начин били изплатени сумите на следните лица: на Себахтин Сеид Еюб от с.Чилик, общ.Кърджали по РКО №1189/04.09.1997г. за сумата от 2 000 000 нед.лв., по РКО №1202/08.09.1997г. за сумата от 2 000 000 нед.лв., по РКО №1228/11.09.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв.,по РКО №1249/16.09.1997г. за сумата от 3 000 000 нед.лв., по РКО №1508/10.10.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв., , за закупуването на товарен автомолбил “Ифа” с ДК №К 60 63 ТВ и ремарке “Ланс – Марти” с ДК №К 08 98 ЕВ, като за целта били съставени договор за покупко продажба /неподписан от страните/ и два броя приемо предавателни протоколи /л.72 – л.80 от Приложение 1 към сл.д./; на Веселин Стойчев Момчилов от гр.Кърджали по РКО №616/05.06.1997г. за сумата от 2 000 000 нед.лв., по РКО №639/12.06.1997г. за сумата от 965 000 нeд.лв., по РКО №709/26.06.1997г. за сумата от 1 000 000 нeд.лв., по РКО №759/01.07.1997г. за сумата от 1 000 000 нeд.лв., по РКО №776/03.07.1997г. за сумата от 700 000 нeд.лв. за закупуването на товарен автомобил “Ифа” с ДК №К 0571 Ч, като за целта бил съставен и подписан договор за покупко продажба и приемо предавателен протокол /л.82 до л.89 от Приложение 1/; на Ванчо Христов Панушев, чрез пълномощника му Мюмюнали Шакир Шакир от гр.Кърджали по РКО №1783/20.11.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв., по РКО №879/10.12.1997г. за сумата от 4 800 000 нед.лв. за закупуването на автомобил “Форд Ескорт” с ДК № Х 70 83, като за целта бил съставен договор за покупко продажба, нотариално заверено пълномощно и приемо предавателен протокол /л.91 - л.96 от прил.1/; на И. М. Д. от гр.Кърджали, чрез пълномощника му Михаил Ангелов Димитров от гр.Кърджали по РКО №925/23.07.1997г. за сумата от 500 000 нед.лв., по РКО №1074/12.08.1997г. за сумата от 300 000 нед.лв., по РКО №1075/12.08.1997г. за сумата от 220 000 нед.лв., по РКО №889/19.07.1997г. за сумата от 1 000 000 нед.лв., по РКО №1423/03.10.1997г. за сумата от 1 500 000 нед.лв., за закупуването на товарен автомобил “МАЗ – 500” с ДК №К 62 87 ТВ и товарен автомобил “ГАЗ –52” с ДК №К 43 44 ТВ /л.99 до л.105 от прил.1 към сл.д./; на Минчо Митков Димитров от с.Гарнати, общ.Неделино по РКО№1248/16.09.1997г. за сумата от 4 000 000 нед.лв., по РКО №1256/17.09.1997г. за сумата от 4 000 000 нед.лв., за закупуването на товарен автомобил “Ифа” с ДК №К 60 06 ТВ, като за целта били съставени договори за покупко продажба/неподписан от страните/ и приемо предавателен протокол /л.107 до л.111 от прил.1/; на Стоян Вълчев Лефакиев от гр.Кърджали по РКО №301/14.03.1997г. за сумата от 1 742 500 нед.лв. за закупуването на лек автомобил “ВАЗ 2103” с ДК №К 57 49 АА, като за целта бил съставен и подписан договор за покупко продажба /л.114 до л.115 от прил.1/; на Минчо Христов Минчев от гр.Кърджали по РКО №321/19.03.1997г. за сумата от 3 857 250 нед.лв. за закупуване на товарен автомобил “УАЗ 452” с ДК №К 5300 ТВ, като за целта бил съставен, но не подписан от страните договор за покупко-продяжба /л.121 и л.122 от прил.1/. Независимо от заплатената продажна цена между съответния продавач и купувача – ВК”Родипи -2” не са били подписани договори с нотариална заверка на подписите на страните съгл. изискванията на чл.6 от ЗДвП/отм./, поради обстоятелството, че подс.М. нямал представителна власт съгл. ЗК и Устава на кооперацията, за да закупува от името и за сметка на кооперацията МПС, а св.Тахир Мустафа не предприел нужните действия за това в качеството си на председател на кооперацията, независимо, че подсъдимият няколкократно му заявил, че следва да бъде извършено прехвърляне на превозните средства пред нотариус. Всички превозни средства били осчетоводени в баланса на кооперацията и заведени в сметка 205 – транспортни сред±тва, като по-късно товарен автомобил “ИФА” с ДК № 60 06 и товарен автомобил “МАЗ” с ДК № 62 87 били включени като апортна вноска в “Тракия Фуудс1” АД. С договор с нотариална заверка на подписите от 16.07.2001 г. е била извършза покупко-продажба на МПС: лек автомобил, марка “Форд Екскорт” с ДК № Х 70 83 Т за сумата от 520 лева, като продавач по договора е Ванчо Христов Панушев и съпругата му Соня Костадинова Панушева, а купувач ВК”Родопи 2”, гр.Кърджали, представлявана от председателя й Стефан Господинов Сиванов. Или за един от автомобилите продажната цена по който е била изплатена по разпореждане на подсъдимия е било извършено и юридическото прехвърляне на собствеността му, като няма данни договорената цена да е заплащана втори път от кооперацията.