Решение № 253 от 17.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

С. Милев при участието на секретаря К.а Г. Г.а в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от С. Милев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600688 по описа за 2024 година

Делото е разгледано от САС като втора инстанция (гл.XXI НПК) след постъпила в срока и по реда на чл. 319 НПК въззивна жалба от защитника на подс. Д. Г. Е. – А.

Х., срещу Присъда № 8/16.10.23 г. по н.о.х.д. № 531/22 г. на Кюстендилския окръжен съд (КнОС), с която Е. е бил признат за виновен в престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК (за това, че от м. януари 2019 г. до 07.04.21 г. в градовете Дупница и Перник, заедно с вече осъдените по същото дело лица - Д. А. К., Е. К. Н., К. В. П. и Д.

Д. Г., участвал в организирана престъпна група, ръководена от Г. Н. Н. и създадена с користна цел, както и за извършване на престъпления по чл. 354а, ал.1-2 НК) и наказан с три години лишаване от свобода – условно, с 3-годишен изпитателен срок по чл. 66 НК.

Жалбата и допълнението към нея, изцяло поддържани от подс. Е. и адв. Х. в откритото въззивно заседание, са с искане по чл. 336, ал.1, т.3 НПК, аргументирано с тезата за необоснованост на присъдата (недоказаност на обвинението). Доводите си за това защитата извежда най-общо от своето виждане, че КнОС е установил вината на подсъдимия чрез показания на заинтересовани или недопустими свидетели. Към първата група са отнесени уличаващите Е. показания на вече осъдения за ръководството на процесната ОПГ Г. Н., при когото жалбоподателят забелязва опит за 1 отмъщение чрез лъжесвидетелстване (провокиран от данните, че органите на МВР са разкрили престъпната дейност на Н. след съдействие на Д. Е.), а към втората – неправилно подложените (според адв. Х.) на съдебна оценка показания на полицейския служител С. Ч., който – поради извършените от него разузнавателни беседи по случая – изобщо не може да бъде свидетел (чл. 118, ал.2 НПК). Що се отнася до показанията на останалите свидетели, явяващи се осъдени по същото дело лица, разпитани при условията на чл. 118, ал.1, т.1 НПК, за тях се твърди, че не подкрепят обвинението: на св. К. П. – защото пред първата инстанция същата отрекла да е споменавала пред подс. Е., че в колата му е пренасяла наркотици; на св. Д. Г. – тъй като тя не е водила никакви разговори с подсъдимия по време на съвместните си пътувания; на св. Е. Н. – заради поддържаната от нея в съдебното следствие версия, че не е получавала от осъдения Н. указания да ползва таксиметровите услуги на Д. Е. и не е виждала подсъдимия да пренася наркотици; и на св. Д. К. – във връзка с казаното от нея, че не знае дали Е. е бил наясно с извършваната дейност.

Несъгласен с изложеното в жалбата е прокурорът при САП, който пледира за нейната неоснователност, а в последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Присъдата е правилна. САС не намери основания за нейната отмяна или изменение.

I.

Процесуалното развитие на делото налага, на първо място, ясно да бъде дефиниран предметът на доказване, в чийто рамки инстанциите по същество трябва да изследват фактите по обвинението, сведени единствено до дейността на подс. Д. Е. като член на инкриминираната организирана престъпна група (ОПГ). Въпросите около деянията, авторството, вината и наказанията на останалите петима подсъдими по същото дело са били разрешени със съдебен акт (Определение № 5/31.01.23 г. за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 42/23 г. на КнОС, разгледано при условията на чл. 384а, ал.2 НПК), имащ „последиците на влязла в сила присъда“ (чл.383, ал.1 НПК) – последици, които се явяват „задължителни за всички учреждения“ (чл. 413, ал.1 НПК), включително и за съдилищата (КнОС и САС), пред които наказателното производство (в друга негова част) продължава. А това означава, че от фактическа страна вече следва да се приеме за доказано участието (чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК) на осъдените Д. Г., Е. Н., Д. К. и К. П. в същата престъпна група; нейното ръководство (чл. 321, ал.3, т.1, вр. ал.1 НК) от осъдения Г. Н.; както и вторичните (и други) престъпления, за които посочените лица са се признали за виновни: Н. и К. (като съучастници по чл. 354а, ал.3, т.1, вр. чл. 20, ал.2 НК и по чл. 278, ал.6, вр. чл. 20, ал.2 НК; и като самостоятелни извършители – Н. по чл.354а, ал.3, т.1 НК, и К. по чл. 354а, ал.3, т.1 и чл. 354а, ал.3, т.2 НК); Г. – по чл. 354а, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК; и Н.а – по чл.

354а, ал.3, т.1 НК.

2

Оттук нататък, Окръжният съд е следвало да изясни единствено дали доказателствата подкрепят предявените в обвинителния акт факти, свързани със съпричастността на подс. Е. към ръководената от осъдения Г. Н. ОПГ, а те (най-общо) са сведени до твърдението, че в периода между м. януари 2019 г. и 07 април 2021 г.

(когато органите на МВР са пристъпили към задържане на горепосочените лица) Е., по взаимна уговорка с Н., е бил на негово разположение да извършва многократни транспортни курсове с управлявания таксиметров автомобил, при които – съзнавайки дейността към която е съпричастен - превозвал от гр. Дупница, през гр. Перник, до гр.

София осъдените К. П. и Д. Г. с цел последните да закупуват и доставят до гр.

Дупница наркотични вещества; както и че в посочения период подс.Е. бил използван от осъдения Н. за превоз и доставка на хероин и кокаин в рамките на самия град Дупница.

II.

Първата инстанция е изяснила обосновано всички обстоятелства, които имат пряко значение за съставомерността на извършеното от Д. Е. деяние, и от които САС не намери основание да се отклонява, внасяйки в делото „нови фактически положения“ (чл. 316 НПК).

Установено е, че след излизането си от Затвора в гр. Бобов дол на 18.01.19 г. осъденият Г. Н. отново заживял на семейни начала с осъдената Д. К. в жилище в гр.

***, ул. „***“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, като имал на разположение и свой наследствен имот на ул. „***“ № **, в който живеела братовчедка му (ос. Е. Н.). Под ръководството на Н. била формирана организирана престъпна група, която да се занимава с доставка до гр. Дупница, държане и разпространение в рамките на самия град на наркотични вещества на зависими лица. Съпричастни (в различни свои роли) в организацията били осъдените Д. К., К. П., Е. Н. и Д. Г..

Подсъдимият Д. Г. Е., с ЕГН: **********, по това време работил в гр. Дупница като таксиметров шофьор на л.а. „Хюндай“ (рег. № ********) към дружеството „П.-П.Мега“ ЕООД и поради дългогодишното си познанство с ос. Н. и пълното доверие, с което се ползвал пред него, бил привлечен като участник във формираната група. Едно от направленията на създадената в нея организация се свеждало до следното: ос. Н. възложил на ос. Г. (която по това време живеела в гр. Перник) да закупува хероин и кокаин от гр. София, които да бъдат доставяни до гр. Дупница; за целта – по взаимна уговорка с Н. - срещу възнаграждение от около 60 лв. за всеки отделен случай подс. Е. трябвало да извършва периодични (почти през ден) транспортни курсове с горепосочения автомобил, при които от гр. Дупница тръгвал с ос. К. П.; в района на гр.

Перник в автомобила се качвала ос. Д. Г.; тримата заедно отивали до конкретен адрес в гр. София, от който Г. закупува наркотиците; по обратния маршрут ос. Г. слизала от таксиметровия автомобил отново в района на гр. Перник, като преди това разделяла 3 закупените наркотични вещества и част от тях оставяла на ос. К. П.; в гр. Дупница се завръщали подс. Е. и ос. П., а последната предавала наркотика на ос. Н. или на братовчедка му Е. Н.. В същото време, на подс. Е. било възложено да извършва и вътрешноградски превози на конкретни количества наркотични вещества предимно между двата адреса, ползвани от ос. Н..

Така, през втората половина на м. януари 2019 г. подс. Е. предприел изпълнението на възлаганите му транспортни курсове (с л.а. „Хюндай“, рег. № ********) с ясното съзнание каква е тяхната цел, какво пренасят в автомобила П. и Г. и коя е крайната дестинация на доставката (домът на ос. Н.). Планирането на пътуванията ставало след предварително обаждане от П. към Е.; двамата се отправяли към гр. Перник, за да качат в таксито ос. Г., а след пристигането им в София последната набавяла поръчаните количества наркотични вещества. Самата Г. била спокойна и имала доверие в дискретността на подс. Е., защото била уверена от ос. Н., че той е негово дългогодишно приближено лице, от което не трябва да има притеснения. По обратния курс (София-Перник-Дупница) най-напред Е. спирал колата пред крайпътна бензиностанция, където Г. и П. слизали, за да поделят в тоалетната закупените наркотици; след това откарвал Г. до посочен от нея адрес в гр. Перник, а ос. П. – до гр. Дупница. Хероинът или кокаинът били доставяни в жилището на ос. Н.

(ул. „***“ № **, вх.*, ет.*, ап.**) или в ползваната от неговата братовчедка (ос. Е. Н., която също била съпричастна към дейността на групата) къща на ул. „***“ № **.

Успоредно с това, в инкриминирания период често в рамките на гр. Дупница подс. Е. бил ползван и за транспорт на наркотици и парични средства между ос. Н. и ос. Н.а на съответните адреси, на които двамата пребивавали (ул. „***“ № **, вх.*, ет.*, ап.** и ул. „***“ № **)..

През м. август 2019 г. закритата вече Специализирана прокуратура в гр. София получила събраната от МВР оперативна информация за дейността на групата и образувала наказателно производство за престъпление по чл. 321, ал.1-3 НК, в чийто рамки започнало събирането на доказателства, документиране на установените обстоятелства и прилагане на специални разузнавателни средства. Така, на 19.11.20 г. на Главен път „Е-79“ полицейските органи пристъпили към спиране и проверка на завръщащия се от гр. Перник към гр. Дупница лек автомобил, управляван от подс. Е., в който пътувала и ос. К. П.. Бързата реакция на П. й позволила да изхвърли през прозореца на колата пренасяните наркотици, а част от тях – да погълне в стомаха си, за да ги укрие. Това била и причината при тази проверка да не се открият и изземат никакви наркотици, но провеждането й обезпокоило участниците в групата и в следващите няколко месеца схемата на доставки от гр. София била променена.

Осъдената Д. Г. (без съдействие от К. П.) лично донасяла чрез влак до гр. Дупница набавените от нея наркотици, а в района на гарата била посрещана предимно от ос. Г.

4

Н.. Именно в този район на 07 април 2021 г. органите на МВР (сред които бил и разпитаният като свидетел по делото полицейски служител С. Ч.) пристъпили към задържане на установените лица – подс. Е., ос. Н. и ос. Г., а след тях – и на останалите участници в групата (К., П. и Н.а). При извършените с предварително съдебно разрешение обиски, претърсвания и изземвания на отделни места (жилища и автомобили), били открити различни видове наркотични вещества, за които срещу Н., К., Н.а и Г. били повдигнати самостоятелни обвинения за вторична престъпна дейност.

III.

Изводите си по фактите относно дейността на подс. Е. Окръжният съд е направил предимно чрез доказателства, изведени от свидетелските показания по делото.

Въззивният жалбоподател оспорва именно тяхната достоверност, но изложените аргументи САС намери за неоснователни.

Защитата, впрочем, с право възразява срещу ползваните за мотивиране на присъдата показания на оперативния работник С. Ч., служител на МВР/БОПКюстендил (л.156, гръб от н.о.х.д.). Макар и да са били допустими към момента на събирането им (в о.с.з. на 16.03.23 г.) и тяхната оценка по същество от първата инстанция, последващите изменения в чл. 118, ал.2 НПК (ДВ, бр. 18/24 г.) налагат понастоящем изключването им от доказателствената съвкупност. Така е, защото новоприетите процесуални норми имат действие занапред и по неприключили наказателни производства (чл. 3 НПК), а с актуалната редакция на чл. 118, ал.2 НПК е въведена забрана изобщо посоченото лице да бъде разпитвано като свидетел. От прочетените в съдебното следствие негови показания, дадени пред разследващия орган (т.1, л. 138 от д.п.), чиято достоверност Ч. е потвърдил, става ясно, че част от оперативната работа на въпросния служител на МВР по разглеждания случай е включвала и „разузнавателни беседи“ по смисъла на чл. 10, ал.1, т.1 ЗМВР. И точно на това основание за него вече важи забрана, че длъжностни лица от тази категория „не могат да бъдат свидетели“.