Решение № 178 от 23.04.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Плевен, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20254400100925 по описа за 2025 година

Иск с правно осн.чл.2а от ЗОДОВ .

Производството по делото е образувано на основание постъпила искова молба от Е. П. Г., ЕГН **********, от гр. Плевен чрез пълномощника му адвокат Б. К. от ЛАК против Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/.

В исковата молба се твърди, че пред Плевенски Окръжен съд е образувано гр.дело № 786/2018 г.срещу ищеца Е. П. Г. по реда на чл.153 от ЗПКОНПИ, по което е отхвърлен иска на КПКОНПИ.Решението на ПОС е обжалвано от КПКОНПИ пред ВтАС,пред който е образувано въззивно гр.дело № 261/2020 г. по описа на същия съд, по което е потвърдено решението на ПОC. Решението на ВтАС е обжалвано пред ВКС, като с определение от 03.07.2023 г., постановено по гр.д. № 3670/2021 г.по описа на ВКС жалбата на КПКОНПИ не е допусната до касационно обжалване.

Ищецът твърди, че през цялото време на воденото против него съдебно производство не е ползвал адвокатска защита, като сам е отстоявал правата си пред всички инстанции. Твърди, че стресът е започнал още при започване на съдебното производство, още преди първото заседание. След научаване, че срещу него се води дело от КПКОНПИ, същият заживял под непрекъснат тежък стрес от това, какво ще се случи за в бъдеще, какво ще се случи, с оглед угрозата от евентуално осъждане. Твърди, че Плевен не е много голям град и сред близки, приятели и в работата му бързо се разбрало, че срещу него се води процес и го съдят за извършено престъпление. При воденето на този процес по инициатива на КПКОНПИ са наложени редица мерки за обезпечаване на вземането, в т.ч. запори и възбрани на всички възможни 1 негови и на негови близки движими и недвижими вещи. През този дълъг период е бил лишен от възможността да се разпорежда със запорираните и възбранени вещи, което води до големи затруднения, както за физическото оцеляване, така и за психическото, което е свързано с опетняването на името му пред обществото и приятелите. Ищецът твърди, че е настъпила постоянна тревожност за бъдещето какво ще стане, ако бъде осъден, какво ще стане с имуществото, как ще може да продължи напред, дали едно такова осъдително решение няма до го постави в много неизгодно положение пред всички институции в страната досежно неговите качества, като човек,дали ще може да упражнява каквато и да е дейност за бъдеще, при условие, че със съдебно решение е установено едно такова противоправно поведение, какво ще си помислят за него контрагенти, работодатели и други при взаимоотношения с него.Твърди, че се е тревожил много и за родителите си, които изживявали изключително тежко целия процес, не е можел да спи, започнал прием на успокоителни.Посочено е,че това му е причинило допълнителен стрес, животът му, ежедневието му са се променили, живеел е в непрекъснат страх за себе си, за бъдещето си, за семейството си, в очакване на края на процеса.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което КПКОНПИ да бъде осъдена да му заплати сумата от 98 681.78 лв., от които главница в размер на 75 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, опетняване на името пред обществото, накърняване на достойнството, поради неправилно повдигнато, внесено и поддържано искане от КПКОНПИ, продължителен стрес, влошаване на физическото и психическото здраве.Претендира се и и законна лихва в размер на 23 861.78 лв. считано от датата на постановяване на определението на ВКС - 03.07.2023 г. до 24.10.2025 г. Върху главницата,респ.върху уважената част от исковата претенция се претендира и законна лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.Претендират се и направените разноски по делото, вкл. заплатено възнаграждение за адвокатски хонорар.

На основание разпореждане на ПОС,с което ИМ е оставена без движение,от ищеца Е. Г., чрез пълномощника му адвокат Б. К. от ЛАК е постъпила молба-уточнение,с която е посочено,че искът следва да се счита предявен против Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ гр.София.Уточнено е,че претенцията от 75 000 лв.включва и обезщетение за нанесените вреди от допуснатото обезпечение на предявения от КПКОНПИ иск за възбрана на недвижим имот в гр. Долни Дъбник и лишаване от правото да се разпорежда със собственото си имущество за един продължителен срок.Претендира се главница от 75 000 лв. и законна лихва върху нея в размер на 23 861.78 лв.за периода от 03.07.2023 г. до 24.10.2025 г.Прави се искане за присъждане на законна лихва върху уважената част от исковата претенция от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

С разпореждане на ПОС № 746/18.11.2025 г.е допуснато уточнение на исковата молба, като се счита, че ответник по предявения иск е Комисия за 2 отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ - гр. София, а не КПКОНПИ, както е посочено в исковата молба.Със същото разпореждане е конституирана на основание чл.10 ал.1 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура – Плевен, като контролираща страна в процеса.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника КОНПИ , чрез гл. юрисконсулт А.В.,с който се оспорва изцяло предявения иск, като недопустим, неоснователен и необоснован. Изложени са доводи,че искът е процесуално недопустим, че ищецът основава твърденията за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания като болки, страдания, опетняване на името пред обществото, накърняване на достойнството, продължителен стрес, влошаване на физическото и психическото здраве, но като основание на иска е посочена разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Твърди, че Комисията няма как да е отговорна по реда на тази разпоредба, която предвижда, че държавата е отговорна за вреди, свързани с обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, тъй като функциите й не са свързани с наказателно преследване и повдигане на обвинение, а с отнемане на незаконно придобито имущество. Комисията няма правомощия в сферата на наказателното преследване и не е възможно да й бъде търсена отговорност по реда на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Ответникът твърди, че в исковата молба не се съдържат конкретни фактически доводи, подкрепени с доказателства, които да обусловят активната процесуална легитимация на ищеца, като посочва, че няма акт, действие или бездействие от страна на органите на Комисията, които да са в разрез със законодателната рамка и по специално със ЗОПДНПИ (отм.), по реда на който е образувано производството срещу Е. Г. и във връзка с което са предприети действията по обезпечаване на неговото имущество и предявяване на иск за отнемане. Не са налице актове, които да са били отменени по съответния ред.

Ответникът оспорва предявеният от Е. П. Г. иск по основание и размер, като изцяло неоснователен и необоснован.

В исковата молба се посочва, че в конкретния случай процедурата по ЗОПДНПИ /отм./ е започнала по постъпило в ТД на КОНПИ - Велико Търново уведомление от Окръжна прокуратура - гр. Плевен вх. peг. № УВ-1078/10.07.

2017г. за това, че по ДП № С-115/2012 г. по описа на ОСО при ОП, пр.пр. № 226/2012 г. по описа на ОП - Плевен е привлечена в качеството на обвиняем И.П.Д. /сестра на ищеца/ за извършено престъпление по чл.255 ал.3 от НК, което попада в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ /отм./. В хода на проверката е установено, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 113, том 4, рег. № 5199, дело № 378 от 25.09.2014 г. /Акт № 106, том 39, вх. peг.№ 14013/25.09.2014 г. на Служба по вписванията – Плевен/, И.П.Д. и 3

М.Д.Д. са продали на Е. П. Г. /брат на проверяваното лице/ собствената си ½ ид. част от гореописаният недвижим имот за сумата от 2 021 лв., при данъчна оценка от 2 021 лв.През 2014 г. проверяваното лице е продало притежаваната ½ ид. част на своя брат. С оглед на това, е било установено наличието на хипотезата на чл.65 от ЗОПДНПИ /отм./,която предвижда, че на отнемане в полза на държавата подлежи и незаконно придобито имущество, което лицето е прехвърлило през проверявания период на съпруг, на лице във фактическо съжителство, бивш съпруг, роднини по права линия без ограничение в степените, на роднини по съребрена линия до четвърта степен, вкл. по сватовство - до втора степен включително.При проверката е направено заключението, че ½ ид. част от недвижимия имот подлежи на отнемане в полза на държавата от Е. Г. на основание чл.65 вр. чл.63 ал.2 т.2 вр. чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./, тъй като не е установен законен източник на средства за придобиване на имота от проверяваното лице. Поради това, ищецът Е. П. Г. е включен в обхвата на проверката, като роднина по съребрена линия на проверяваното лице за целия проверяван период, а именно от 14.07.2007 г. до 14.07.2017г. На основание Решение № 918/30.10.2018 г. на КПКОНПИ е внесено искане в Окръжен съд - Плевен за обезпечение на бъдещ иск на Комисията, като с Определение № 865 от 31.07.2018 г. на ПлОС, постановено по ч.гр.д. № 566/2018 г.е допуснато обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на редица обезпечителни мерки срещу другите лица, като по отношение на Е.

П. Г. е наложена единствено възбрана върху ½ ид. част от гореописания недвижимия имот, като възбраната е съобразена с изискванията на чл. 444 от ГПК.Изложени са доводи,че срещу ищеца е насочена само една обезпечителна мярка, като са спазени законовите изисквания,а ищецът не е осъществил в пълна степен правото си на защита, като не е упражнил правото си да подаде декларация по чл.65 от ЗОПДНПИ /отм./, което бездействие е в негов ущърб и за него той сам си е виновен.

Ответникът твърди, че в рамките на водената процедура по закона за отнемане актовете и действията на Комисията и нейните органи са били изцяло законосъобразни и от тях не са произлезли вреди.Не е налице незаконосъобразен акт на Комисията, от който да са възникнали вреди за ищеца.Посочено е , че актовете и действията на Комисията нямат пряко действие върху правната сфера на лицата,като във фазата, в рамките на която се проверява имущественото състояние на лицата, дейността няма властнически характер, разбирана като възможност със свои актове Комисията и нейните органи чрез метода на власт и подчинение, да въздействат едностранно в правната сфера на лицата.Изложени са подробни съображения , че в конкретния случай, не е налице норма, която да е нарушена от Комисията,като Комисията и органите й в хода на цялото производство по специалния закон са изпълнявали законови разпоредби.Налице е законосъобразна проверка по ЗОПДНПИ /отм./ срещу Е. П. Г., въз основа на уведомление от компетентен орган изх. рег. № УВ-1078/10.07.2017г. от ОП Плевен за извършено от свързано с него лице престъпление,попадащо в 4 обхвата на чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.).Органите на КОНПИ са действали, след надлежно сезиране от компетентен орган - Окръжна прокуратура Плевен. След извършената проверка органите на Комисията са установили, че са налице основанията по чл.37 от ЗОПДНПИ /отм./ и в конкретния случай, може да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на лицето, като не е установен законен източник. Вследствие на установеното, Комисията е внесла мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки върху установеното имущество. С определение № 865/31.07.2018 г. на ПлОС, постановено по ч.гр.д. № 566/2018 г. ПлОС е допуснал исканите обезпечителни мерки, в т.ч и възбрана върху ½ ид. част от имота на ищеца/, счел е, че евентуалният бъдещ иск по ЗОПДНПИ /отм./ е допустим и вероятно основателен, с оглед представените от страна на Комисията доказателства и в тази връзка е издадена и обезпечителна заповед от 31.07.2018 г. от ПлОС.Обезпечителните мерки не са обжалвани от ищеца в настоящото производство, който е имал такава възможност, но не се е възползвал от нея. Налагането на обезпечителните мерки върху имуществото не засяга прекомерно правната сфера на собственика, като в конкретния случай, процедурата, довела до налагане на обезпечителните мерки и впоследствие внасяне на иска за отнемане е спазена при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби.Периодът ,през който продължава налагането на обезпечителните мерки зависи от продължителността на гражданското дело, а не от волята на Комисията,като след приключването на делото с влязло в сила решение, обезпечителната мярка върху имота на ищеца е вдигната своевременно.