Определение № 22783 от 03.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22783 гр. София, 03.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Б. В. като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110165771 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с молба вх. № 159600/16.05.2024г. на единия ответник Д. И. Р. с ЕГН ********** с искане делото в частта срещу нея да бъде прекратено поради направен отказ от наследство от нейна страна за наследството, оставено й от И. Д. И..

Съдът, за да се произнесе по искането съобрази следното. Предмет на делото е осъдителен иск от „Т.“ ЕАД за заплащане на топлоенергия за посочен период и имот срещу наследниците на И. Д. И., за който се твърди че е бил потребител на услугите на ищеца и е починал през 2018г. От Удостоверение за наследници от 21.04.2024г. на И. Д. И. се установява, че молителката Д. И. Р. е негова дъщеря, и е негов наследник по закон наред с преживялата съпруга и нейна майка М. И., както и Р. И. – син на наследодателя и нейн брат и Р. И. – съответно дъщеря на наследодателя и сестра на молителката. Всички те са конституирано като ответници с определение на съда от 05.03.2024г. Д. Р. е получила препис от исковата молба с приложенията на 16.04.2024г.

Към разглежданата с настоящото молба е приложено Съдебно удостоверение изх. № 43758/30.04.2024г. на СРС, 92 състав, видно от която Д. Р. е подала искане на 29.04.2024г. за вписване на отказ от наследството на И. Д. И., като отказът е вписан под № 1007/29.04.2024г. в Особената книга на СРС.

С молбата се твърди, че Д. Р. е узнала за това, че е наследник на баща си едва с получаването на препис от исковата молба на 16.04.2024г. Съдът намира това твърдение за напълно голословно с оглед близката родствена връзка – баща и дъщеря. Освен това наследодателят е починал през 2018г. – четири години преди Д. Р. да реши /което решение видно е с оглед на получената искова молба и установяването, че баща й се твърди, че е имал някакви парични задължения/, че иска да се откаже от наследството на баща си.

Молбата е изцяло неоснователна. На първо място, същата е преждевременно предявена. По делото не е доказано все още, че И. Д. И. е в действителност потребител на ищцовото дружество, респективно може да се претендира начисленото от неговите наследници. Освен това с голяма степен на вероятност самата молителка Д. Р. от 14.01.2018г. /датата на 1 смъртта на баща й/до момента на подаване искане за вписване на отказ от наследство на 29.04.2024г. е извършила някакви действия по приемане на наследството от баща й, което ще означа, че вписаният отказ е недействителен. Още повече вземайки предвид поводът, по който се прави – узнаването, че баща й е имал задължения /който факт всъщност още е недоказан/. Така или иначе отказът действа занапред, т.е. от вписването, а не преди това. И самото вписване не гарантира, че направеното волеизявление е действително, както бе посочено по-горе.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ вх. № 159600/16.05.2024г. на единия ответник Д. И. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр. .к. .л, бл. . с искане делото в частта срещу нея да бъде прекратено поради направен отказ от наследство.

Настоящото подлежи на обжалване в седмичен срок пред СГС. Препис да се връчи на молителката и ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2