Решение № 1311 от 21.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1311 гр. Пловдив, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300501793 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. А. против решение № 2118/02.05.2025г. по гр.д.№ 2848/2024г. на ПдРС, VI гр.с. в частта, с която същият е осъден да заплати на „Банка ДСК“АД сумата от 7823,32 лева, представляваща главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.12.2014 г. и допълнително споразумение към него от 12.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Във въззивната жалба се сочи, че решението на ПдРС в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Правилно РС е приел, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 17, ал. 6, във вр. ал. 4 и чл. 18, ал. 3; чл. 19, ал. 2; чл. 20 и чл. 24, ал. 1 от ЗКСД. Изложени са подробни доводи в подкрепа на изводите на РС относно недействителността на договора. Сочи се, че по причина на недействителността на договора за кредит връщането на главницата не се дължи на договорно основание, както е претендирано от банката, а на плоскостта на неоснователното обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и тъй като иск с посоченото правно основание не бил предявен, РС погрешно и незаконосъобразно уважил исковата претенция за главницата. Иска се отмяна на обжалваното решение в обжалваната част, вкл. и в частта относно разноските.

Въззивна жалба е подадена и от „Банка ДСК“АД. Със същата решението на ПдРС се обжалва в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата от 2066,79 левадоговорна (възнаградителна) лихва и за сумата от 236,33 лева- лихва за забава, начислена за период преди подаване на исковата молба. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, изложени са подробни доводи за неправилност на изводите на РС за недействителност на договора за кредит. По- конкретно се сочи, че дори в договора да е предвидено начисляване на лихви върху лихви, които при 1 това не надхвърлят уговорения лихвен процент от 7 % годишно, то нищожността на отделните клаузи от договора няма за последица недействителност на целия договор и именно поради това се обосновава дължимостта на договорната възнаградителна лихва в размер от 7 % годишно, както и лихви за забавено плащане.

От страните са подадени отговори на въззивните жалби, с които всяка от тях оспорва подадената от насрещната страна въззивна жалба.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 2848/2024г. на ПдРС, VI гр.с. е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК АД против А. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 17 от ЗКСД, вр. с чл.

430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 12402,82 лева- главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студени и докторанти от 05.12.2014г. и допълнително споразумение към него от 12.02.2015 г., вземанията по който договор за кредит са обявени за предсрочно изискуеми; 2066,79 лева- договорна лихва за периода 28.10.2021г.- 14.02.2024г.; 236,33 левалихвена надбавка за забава за периода 28.10.2021г.- 14.02.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 15.02.2024г., до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че по силата на горепосочения договор за кредит ищецът предоставил на ответника сумата от 78233,20 лева за заплащане на такси за обучение, която следвало да бъде върната за 120 месеца от изтичане на гратисния период от една година от датата на провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа. Кредитът бил усвоен на етапи чрез преводи по банковата сметка на висшето училище в началото на всеки семестър. Всеки превод бил в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършвал след предоставяне на уверение, удостоверяващо качеството на студент на кредитополучателя, с право да се запише за следващ семестър. Всяка дължима такса на ответника за обучение била превеждана по сметка на Медицински университет-гр. ****. На 12.02.2015г. било подписано допълнително споразумение за предоговаряне размера на кредита, като първоначално договорената сума от 78233,20 лева била намалена до размер от 7823,32 лева, като срокът на договора останал същият- 120 месеца. С договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер от 7 % годишно върху усвоената част от кредита. След изтичане на гратисния период, кредитополучателят не бил извършил каквито и да било плащания по кредита, поради което останала неиздължена цялата главница. Лихвата била начислявана на основание чл. 23, ал.3 от ЗКСД. Съгласно представеното от кредитополучателя уверение по чл.10, ал.3 от ЗКСД, крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „Медицина“, в която се обучавал, бил 30.09.2020г. Ето защо гратисният период по чл. 3 от договора бил до 30.09.2021г., съответно първата вноска била с падеж на 28.10.2021г., като кредитът следвало да се погаси на 120 равни месечни вноски, всяка от които в размер от 144 лева. Към датата на подаване на исковата молба – 15.02.2024г., не били платени 28 броя месечни погасителни вноски в общ размер от 4032 лева, от която сума, просрочената договорна лихва била в размер от 2025,79 лева, а просрочената главница- 2006,21 лева. Съгласно т. 17.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и в тази връзка предвид липсата на плащане на 28 поредни месечни вноски, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от получаване на препис от исковата молба от длъжника. Общо дължимата сумата по кредита към дата 15.02.2024г. бил в размер от 14705,94 лева, от които: изискуема главница в размер от 12402,82 лева (7823,32 лева- просрочена главница и 4579,50 лева- капитализирана към главницата лихва на основание чл.10.2 от ОУ); договорна лихва в размер от 2066,79 лева за периода от 28.10.2021 г. до 14.02.2024 г.; обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) в размер от 236,33 лева за периода от 28.10.2021 г. до 14.02.2024 г. Съгласно т.10.2 от ОУ фиксираната лихва от 7 % се начислява върху усвоената част от кредита, вкл. по време на гратисния период, като се капитализира годишно.

2

Отговор на исковата молба е подаден от назначения на ответника особен представител адв. В. Х.- П.. Със същия предявените искове са оспорени по основание и размер. Твърди се, че процесният договор е недействителен, тъй като противоречи на императивни разпоредби на ЗКСД, ЗЗП и ЗЗД. Сочи, че неправилно са изчислени размерът на задължението за главница, за капитализирана лихва, за лихва за забава и за санкционна лихва. На ответника не била предоставена цялата информация по договора на разбираем за него език, по ясен и разбираем начин, за което не били представени с исковата молба убедителни доказателства. Наред с това, липсвали доказателства, че при сключването на договора са представени всички изискуеми от закона документи, конкретно не били представени погасителен план, размер и методика на изчисляване на ГПР и информация за надлежното упражняване на право на отказ от договора. Допуснато било нарушение на чл.

24, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗКСД, на чл. 17, ал. 4 от ЗКСД и чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, защото банката била включила в съдържанието на договора общите си условия, според които – чл. 10.2, изтеклите за гратисния период възнаградителни лихви се капитализират и по този начин размерът на главницата се увеличавал. В резултат на това, след гратисния период, размерьт на главницата не бил равен на размера на усвоените суми за платени такси за обучение, както изисква чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 17, ал. 3 и ал. 4 от ЗКСД, а включвал и сумата на възнаграждението на банката за този период, като при това договорната лихва след гратисния период се начислявала и върху размера на изтеклите договорни лихви за гратисния период. Друго противоречие с правните норми произтичало от клаузата по чл.

17.2 от общите условия, предвиждаща неустойка за забава, в размер на договорната лихва, с надбавка 10 процентни пункта (общо 17 %), а съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗКСД, лихвата, която кредитополучателят дължал на банката, не можела да надхвърля седем процентни пункта, като уговорката за по- висока лихва била нищожна. Същата разпоредбата била възпроизведена в чл. 7 от договора за кредит. Твърди се, че не е доказан фактическия състав на обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми. Оспорва се представения погасителен план като противоречащ на чл. 23 и чл. 24 от ЗКСД. Ответникът не бил получил уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като не можело да се приеме и че е уведомен с получаването на исковата молба, поради факта, че същата била връчена на назначения му особен представил.

Видно от приетото по първоинстанционното дело заверено копие от договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.12.2014 г., по силата на същия „Банка ДСК“АД е предоставила на А. А. кредит за заплащане на такси за обучение в размер от 78233,20 лева, със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период.

Съгласно чл. 3 от договора, този гратисен период започва от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно- квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Съгласно чл.4, кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение. В чл. 7 от договора е предвидена фиксирана възнаградителна лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишно. Текстът на договора е изписан на български и на английски език. Съгласно т.10.2 от приложимите общи условия на банката, дължимата възнаградителна лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно. С допълнително споразумение от 12.02.2015 г. към договор за целеви потребителски кредит размерът на кредита е намален от 78233,20 лева на 7823,32 лева при запазен срок за издължаване. Съгласно приетия по първоинстанционното дело актуален погасителен план, който не е подписан от страните, първата вноска по кредита е с падеж на 28.10.2021г., като възнаградителната лихва се начислява не върху главницата от 7823,32 лева, а върху сумата от 12331,17 лева, включваща начислените през гратисния период капитализирани лихви. Видно от уверението, издадено на основание чл. 10, ал. 3 от ЗКСД от Медицински университет-гр. ***, А. А. е имал право 3 да запише зимен семестър през учебната 2014/2015 г. при семестриална такса в размер от 4000 евро, със срок за заплащането й до 17.10.2024г. Годишната такса е в размер от 8000 евро. От приетото по делото на ПдРС заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице Д. С. се установява, че на 08.12.2014г. по договора за целеви потребителски кредит е усвоена сума в размер от 7823,32 лева, представляваща такса за обучение в първи семестър на първи курс.

Към първата падежна дата, след изтичане на гратисния период- 28.10.2021г., от баката като дължимата е осчетоводена сума в размер от 12402,82 лева, включваща главницата от 7823,32 лева и капитализираната лихва по т.10.2 от общите условия за периода от 08.12.2014г. до 28.09.2021г. в размер от 4579,50 лева. Установява се също така, че от кредитополучателя не са извършени плащания за погасяване на задължението по договора за кредит. Към датата на подаване на исковата молба в съда- 15.02.2024г., са просрочени 28 броя погасителни вноски в общ размер от 4032,00 лева, от които: 2006,20 лева- главница и 2025,80 левавъзнаградителна лихва. Общия размер на претендираните от банката вземания е 14705,94 лева, от които: 12402,82 лева- главница, 2066,79 лева- договорна лихва за периода от 28.10.2021г. до 15.02.2024г., и 236,33 лева- лихва за забавено плащане за периода от 28.11.2021г. до 15.02.2024г. От приетото по делото на ПдРС допълнително заключение по ССЕ се установява, че към датата на подаване на исковата молба в съда- 15.02.2024г,. размерът на дължимата договорна възнаградителна лихва от 7 % годишно, начислена само върху усвоената сума по кредита- 7823,32 лева, е в размер от 2060,31 лева.

Разпечатката съдържа 21 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa689ac9-7fe2-411b-8833-b66ce75f7409